Софийската опера и балет ще представи в IV помощно училище „Проф. Димитър Кацаров” на 26 януари детската опера „Вълшебната флейта”. Спектакълът е подарък на децата с умствена изостаналост от първия ни оперен театър.
Вълшебната флейта" е опера в 2 действия от Моцарт.
Премиерата ѝ се е състояла през 1791 г. За една година „Вълшебната флейта" се играе в Австрия 100 пъти. Ролята на Папагено се изпълнява от известния за времето певец - Шиканедер, а тази на Царицата на нощта - от Йосефа Хофер - роднина на Моцарт. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата - на 5 декември 1792 г.
Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят. Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран.
Последната опера на В. А. Моцарт, „Вълшебната флейта" е шедьовър, който не слиза от оперните сцени. Гьоте много харесва тази опера, нарича я „утопична и странна приказка, в която се проповядват човешките добродетели: любов, трудолюбие, нравствено съвършенство".
В Софийската опера „Вълшебната флейта" е поставяна многократно, но специално за новата детска образователна програма, от режисьорката Юлия Кръстева, диригентът Жорж Димитров и художничката Христиана Михалева е създадена адаптирана версия за деца. Действието е съсредоточено и динамично, сюжетът е пресъздаден с много хумор и настроение, главните герои са представени с най известните си арии и ансамбли.
Сблъсъкът на добрите и зли сили, приятелството и любовта са в основата на спектакъла, от който струи много радост, светлина и оптимизъм.
СЪДЪРЖАНИЕ
Младият принц Тамино попада в гората и е нападнат от една змия. Уплашен, принцът побягва, но змията бързо го настига и той пада в безсъзнание. Появяват се Трите дами на Царицата на нощта и с вълшебните си копия убиват змията. Тамино идва на себе си, разбира че е спасен и горещо им благодари. Те му показват портрета на Памина, дъщерята на Царицата на нощта. В миг Тамино се влюбва в красивата девойка. Приближава се веселият ловец на птици Папагено. Дамите дават на Тамино вълшебна флейта, а на Папагено - чародейни звънчета, които да ги пазят от опасности. Тамино и Папагено тръгват да търсят Памина.
Памина е избягала от замъка на Зарастро. Папагено я среща и й разказва кой е, защо е дошъл, а също така и за любовта на Тамино към нея. Той подканя девойката да тръгне с него. Тамино, търсейки Памина, свири с флейтата. Щом дочува нейния звук, Папагено веднага отговаря със своите звънчета, но двамата не успяват да се срещнат. Папагено и Памина ги настига Моностатос. Негърът заповядва да ги завържат, но Папагено засвирва с чародейните звънчета и го обезсилва. Идва Зарастро, отпраща Памина в храма и обяснява на Тамино и Папагено какви три изпитания им предстоят - само така Тамино ще спечели Памина. За Папагено жрецът е отредил Папагена. Тя по- късно се появява в образа на старица, а после и в истинския си образ.
Памина спи в градината. Моностатос се промъква тихо към нея. Неочаквано се появява Царицата на нощта. Тя изгонва Моностатос и заклева дъщеря си да убие Зарастро. Памина е ужасена. Отново се приближава Моностатос. Той със заплахи иска да спечели любовта на Памина. Идва Зарастро, който изпъжда наглия негър. Памина иска да оправдае майка си и го моли да не й отмъщава.
Тамино свири с флейтата. Водена от нейните звуци идва Памина. Но Тамино е безмълвен - това е първото му изпитание. Памина е в отчаяние от мълчанието на Тамино и иска да се самоубие. Принцът й обяснява за изпитанията и я уверява в своята любов. Двамата заедно тръгват към останалите две премеждия - огнената и водната стихия. Тамино отново засвирва с флейтата. Под нейните звуци двамата успешно преодоляват огъня и водата и тръгват към храма, където ги чака Зарастро.
Папагено не може да се помири с изгубването на Папагена. Изпаднал е в отчаяние, но идва Папагена и двамата щастливи се събират. Царицата на нощта, трите дами и Моностатос, който им е станал съюзник, кроят план да убият Зарастро, но са сразени от силите на доброто и светлината. Зарастро, Тамино и Памина влизат в слънчевия храм. Доброто и любовта възтържествуват!
За IV помощно училище проф. Димитър Кацаров
Това е е първото открито в България училище за момченца и момиченца с интелектуални увреждания. Създадено е преди 70 години от своя основател и патрон - проф. Кацаров и е единственото в столицата, разполагащо със седмичен интернат. Училището се намира в подножието на Витоша, в непосредствена близост до борова гора. Създадени са удобства за всяко дете, въведен е предпазно-оздравителен режим.В осемгодишен курс на обучение учениците получават начално ограмотяване, навици и умения за домакински и битов труд и разширяват умствения си кръгозор След осемгодишния общообразователен курс на обучение училището предлага двугодишен курс, в добре оборудвани кабинети, за усвояване на професия - работник в заведенията за хранене и развлечения и специалност: работник в производството на кулинарни изделия в заведенията за хранене и развлечения .
Не случайно за патронът на училището е избран професор Димитър Кацаров. Днес нашите съвременници не знаят нищо за него.
Кой е професор Димитър Кацаров?
Той е един от големите Българи. Димитър Кацаров е роден на 26 октомври 1866 година в Копривщица, в семейството на свещеника Илия Кацаров и Рада Герасим. Началното си образование получава в Копривщица, а след сватбата на сестра си, заминава заедно с младото семейство в София , за да учи в Първа мъжка софийска гимназия. През лятото на 1883 година постъпва във Военното училище в София, в техническото отделение (т.н. межева школа), през 1884 година преминава в средния общ клас, след което следва в старшия общ и двата специални класа, като завършва курса на училището като старши портупей юнкер. През 1887 г. завършва в осмия випуск, на 27 април е произведен в чин подпоручик и зачислен в четвърти артилерийски полк.
На 18 май 1890 година е произведен в чин поручик. През месец май 1892 година, след проведен конкурс, поручик Кацаров е изпратен във Виена , за следване в щаб-офицерския курс, а през лятото на 1893 и 1894 година участва в стрелбите на тамошната артилерийска стрелкова школа. На 2 август 1894 година, след завръщането си от курса във Виена е произведен в чин капитан и командва 3-та батарея от полка. В началото на 1895 година е назначен за командир на резервната батарея в Самоков. При формирането на нови батареи в полка, резервната батарея е преименувана на 6-а батарея и капитан Кацаров остава неин командир до 1900 година, през което време е председател на полковия съд и член на Софийския военен съд. За добра служба е награден с Княжеский орден V степен.
В началото на 1900 година Кацаров е назначен за командир на возарската рота и завеждащ „майстерските“ в полка, на която длъжност е до 1 май 1903 година, когато е произведен в чин майор и назначен за командир на 8-ма батарея. През есента на с.г. е назначен за батареен командир на в 1-во товарно артилерийско отделение в Берковица. Докато служи отделението, майор Кацаров подготвя проекто-устав да действие от скорострелно оръжие, което служи за основа на строевия устав, издаден от Артилерийската инспекция.
През 1906 година, Кацаров е преведен на служба във 2-ри артилерийски полк със щаб във Враца, към края на същата година е произведен в чин подполковник и назначен за командир на отделение , където служи до 1910 година. През 1911 година е назначен за помощник-командир на полка. През лятото на 1912 година подполковник Кацаров е назначен за помощник-командир на 5-и артилерийски полк, а по-късно е командир на 5-и нескорострелен артилерийски полк.
Балканските войни (1912 — 1913)
След избухването на Балканската война, повереният му полк влиза в състава на четвърта пехотна преславска дивизия и взема участие в боя при Ески Полос (9 октомври), при Петра (10 октомври), при Караагач (16-17 октомври), където в плен попадат 34 с. с. турски оръдия. На 18 октомври, по предложение на Кацаров и под негово командване е създаден отряд от 2 дружини и 2 батареи, който настъпва от към Бунар Хисар и атакува флангово 17-и турски корпус, който през Караагач дере обхожда пета пехотна дунавска дивизия. При бързото си настъпление по фланга и произведения артилерийски огън, 17-и турски корпус отстъпва в паника.
По-късно подполковник Кацаров участва с полка си в боевете под Чаталджа, срещу центъра на турската позиция. За действията си през войната е награден с Военен орден „За храброст” IV степен.
По време на Междусъюзническата война (1913) полкът, усилен с едно гаубично отделение, една батарея с 10.5 см. дълги оръдия и една полска с.с. батарея участва в боевете при Равна нива. На 18 май 1913 година е произведен в чин полковник.
След края на Междусъюзничската война е полковник Кацаров награден с Народен орден III степен, с мечове, а през есента на 1913 година е назначен за началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция. На 1 декември 1914 година е назначен за командир на 4-ти артилерийски полк. В командвания от него полк, като младши офицер служи брата на цар Борис III — княз Кирил Преславски.
Първа световна война (1915 — 1918)
По време на Първата световна война полковник Кацаров командва 1-ва артилерийска бригада в чийто състав влизат 4-ти артилерийски и 14 артилерийски полкове, всеки от които с по 6 батареи. С поверената му бригада участва в боевете за превземането на Пирот, в боевете на първа пехотна софийска дивизия за овладяване на проходите Власотинци и за превземането на Лесковац и в боевете при р. Пуста (28-31 октомври 1915). По-късно бригадата е дислоцирана в района на Кратово, където полковник Кацаров заболява тежко.
През 1915 година е награден с Княжеский орден „Св. Александър” III степен с мечове.
През август 1916 година бригадата на полковник Кацаров е прехвърлена на Добруджанския фронт, където на 6 септември 1916 година взема участие в боевете при Сарсанлар. По-късно участва в боя при Паракьой, където неприятелят отстъпва към Кубадинската позиция. Тук болестта на Кацаров се повтаря и той напуска строя на бригадата.
След като успява да се възстанови получава заповед от началника на артилерията да учреди в Сливница стрелкова артилерийска школа, където се обучават младшите офицери. През 1917 година е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.
През февруари 1918 година Кацаров е произведен в чин генерал-майор и назначен за помощник-началник на артилерията в действащата армия. В средата на септември, след започването на боевете при Добро поле, генерал Кацаров е по обиколка на батареите в Първа армия, намиращи се между Дойранското езеро и Беласица, когато от командира на първа армия му е възложено да задържи 1-ва бригада от Македонската дивизия, докато армията отстъпва към Струмица.
След капитулацията на България и началото на демобилизацията на армията, на 12 октомври 1918 година генерал Кацаров е назначен на най-високата артилерийска длъжност — Инспектор на артилерията.
Със заповед по артилерията от 1 октомври 1919 година, обявява, че по собствено желание се уволнява от служба. Мястото му като инспектор на артилерията заема генерал Владимир Вазов. След уволняването си е избран в централното управление на Съюз на запасните офицери.
Към 1933 година запасния генерал Кацаров е председател на Ловната организация.
Научна, теоретична и преводаческа дейност
Генерал Кацаров е автор и преводач на редица книги, сътрудничи на вестник „Отечество“ и „Народна отбрана“, пише статии за списанията „Природа“, „Средногорие“, „Ловец“, „Ловна просвета“, както и във вестниците „Мир“ и "Зора. Автор е на над 50 статии от военните издания „Военен журнал“, „Военни известия“, „Военен глас“ и „Военно-исторически сборник“.