Либрето Франческо Мария Пиаве (по драмата „Кралят се забавлява“ от Виктор Юго)

Първо изпълнение: 11 март 1851 г., Ла Фениче, Венеция

Първо изпълнение в България: 13 декември 1920 г., София

Действащи лица

Херцога на Мантуа – тенор

Риголето, негов шут ­ баритон

Джилда, дъщеря на Риголето – сопран

Граф Монтероне – бас/баритон

Граф Чепрано – баритон

Графиня Чепрано – сопран

Маруло, придворен – баритон

Борса, придворен – тенор

Спарафучиле, бандит ­ бас

Мадалена, негова сестра – мецосопран

Джована, прислужница на Джилда – мецосопран

Паж на херцога – сопран

Офицер – баритон

Място и време на действието: град Мантуа, Италия, средата на ХVI в.

Съдържание

Първо действие

Бляскав бал в двореца на Херцога на Мантуа. Всички се забавляват. Вниманието на Херцога е привлечено от красивата графиня Чепрано. На предупреждението на придворния Борса за ревнивия є съпруг Херцога отв­ръща с лекомислена песен „Тази или онази...“ и продължава да ухажва графи­ня­та и да дразни граф Чепрано.

Придворният шут Риголето също издевателства над унизения съпруг. Всич­ки се присмиват на графа, а не след дълго обект на подигравките им ста­ва и самият Риголето. Борса, един от приближените на Херцога, съобщава необик­новена новина: Риголето се е влюбил! Но скоро насмешките им сек­ват: гърбавият урод е доверено лице на господаря, негов съветник и свидетел на любовните му оргии. Шутът съветва Херцога да похити графиня Чепрано, а мъжа є да изпрати в тъмница или в изгнание. Графът чува тези думи и насочва шпагата си към Риголето, но Херцога прекратява свадата. Придвор­ни­те успокояват Чепрано и го уговарят да отмъсти на омразния шут по друг начин. Прекъснатото веселие продължава.

Неочаквано на вратата на залата се появява старият граф Монтероне. Той заплашва Херцога със страшно отмъщение за това, че е обезчестил дъ­щеря му. Херцога заповядва на стражите да го отведат. Риголето го дразни с шутовските си подигравки. Монтероне го проклина.

Второ действие

Улица в покрайнините на Мантуа, където е домът на Риголето. Наблизо е дворецът на Чепрано. Разтревожен от проклятието на Монтероне, Риголето обикаля дома си и среща случайно непознат мъж. Това е разбойникът Спара­фу­чиле, готов срещу заплащане да извърши убийство или друго злодеяние. За­сега шутът не се нуждае от помощта му и двамата мъже се разделят. Риго­ле­то се вълнува от съдбата на любимата си дъщеря Джилда, неговото единст­вено дете. Той є забранява да излиза от къщи, страхувайки се да не попадне в ръцете на развратния Херцог. Джилда моли баща си да є открие името на починалата є майка, но той отклонява разговора. Дочуват се стъпки. Риголето излиза, а в градината незабелязано се промъква Херцога. Той хвърля на прислужницата Джована кесия с пари и се скрива. Измъчван от страх и подоз­рения, Риголето обикаля улицата и се връща. Той предупреждава дъще­ря си да се пази и излиза.

Останала сама с Джована, Джилда се разкайва, че е скрила от баща си за срещата си с един прекрасен непознат на неделната литургия в църк­вата. Преоблеченият Херцог се вмъква. Представя се за беден студент, Гуал­тиер Малде. Очарован от красотата на девойката, той є се кълне във вечна вярност. Джилда също е развълнувана от неочакваната среща. Тя все повече харесва непознатия момък. Връща се разтревожената Джована. Някой идва. Херцога мисли, че Риголето се връща, и избягва през задния вход. Пред дома на шута са се събрали придворните на Херцога, доведени от граф Чепрано, за да изпълнят своя план за отмъщение. Те мислят, че Джилда е лю­бовница на шута, и решават да я отвлекат. В този момент се задава Риго­лето. Придворният Маруло му разказва защо са дошли: трябва да отвлекат съп­ругата на живеещия наблизо граф Чепрано и да я отведат в двореца. Ри­голето с готовност предлага помощта си. Придворните му слагат маска и му поръчват да държи стълбата. Но вместо в къщата на Чепрано, те влизат в не­говия дом. Едва когато чува виковете на Джилда, Риголето разбира, че е из­мамен. Обезумял от скръб, той си спомня клетвата на стария Монтероне и пада безчувствен на земята.

*

В двореца на Херцога. Херцога е разгневен: красивата млада жена от църквата е изчезнала, а той не може да я забрави. Придворните се мъчат да го развеселят и му раз­каз­ват за нощното си приключение – любовницата на Риголето е тук, в дво­реца! Херцога радостно побягва към покоите си. Неочаквано се разнася гласът на Риголето. С престорено безгрижие той напява своята шутовска пес­­ничка. Но този път не насмешка, а болка звучи в нея. Вглежда се в злора­дите лица и напразно търси следи от престъплението. И когато придворните двус­мислено му казват, че „господарят е на лов“, той се досеща за случилото се. „О, придворни, изчадия на порока!“, пее той, а после се обръща с молба: „О, синьори, имайте милост!“...

Изтичва Джилда. С властен жест Риголето прогонва всички. Девойката разказва на баща си как се е влюбила след срещата в църквата и как е била похитена. Риголето се заклева да отмъсти за поруганата чест на дъщеря си.

Трето действие

В кръчмата на Спарафучиле. Тук, късно вечерта, Риголето е довел дъщеря си, знаейки, че при красивата улична танцьорка Мадалена, сестрата на Спарафучиле, ще дойде влюбеният в нея Херцог. Риголето се обръща към Джилда: „Още ли го обичаш? Стой тук и гледай!“ През цепнатината на вратата девойката вижда как в кръчмата влиза преоблеченият Херцог. Безгрижно звучи неговата песен: „Лека безгрижна, мами жената ...“ Риголето иска да отпрати Джилда. Тя ще замине за Верона, където той ще я намери на следващия ден.

Спарафучиле дава на Херцога вино и извиква Мадалена, а след това излиза на улицата, където го очаква Риголето. Шутът поръчва на разбойника да убие човека, който е сега у тях. Предлага на Спарафучиле да му заплати част от възнаграждението за „услугата“ веднага, а остатъка ще му даде, след като получи трупа. Джилда тайно се връща, за да види какво прави Херцога, и чува разговора между Спарафучиле и Мадалена, в който танцьорката моли брат си да пощади живота на красивия младеж. След известно колебание Спарафучиле решава да убие друг човек и да предаде неговия труп на Риголето. Джилда не се колебае: тя ще даде живота си за своя любим. Почуква на вратата на разбойника и е покосена от ножа му. След малко Риго­лето се връща и Спарафучиле му предава трупа, завързан в чувал. Шутът е доволен – най-после е отмъстил за позора си! Сега ще хвърли трупа в ре­ката и всичко ще свърши. В този миг от далечината прозвучава безгриж­ната песен на Херцога. Изпаднал в ужас, Риголето развързва чувала и вижда дъщеря си. Джилда умира с името на Херцога. Риголето пада безчувствен върху трупа є.