Историята на „Риголето” у нас е дълга и богата. Както знаем, първата опера, изпълнена цялостно у нас, е „Лучия ди Ламермур” на Доницети / през 1905 от дружество „Гусла” във Варна с диригент Рафаело Франки, в концертен вариант с български солисти/, а първата опера, поставена на сцена е „Палячо” на Леонкало” / 5 юни 1909 в София/. През следващата година, на 10 февруари в столицата се представя за първи път опера на Верди – това е „Травиата”. Диригент е първият български оперен маестро, неуморният, многозаслужил градител, Тодор Хаджиев/ 1881-1956/, бащата на композитора Парашкев Хаджиев, а режисьор, инициаторът и основателят на българската опера – тенорът и режисьорът Константин Михайлов- Стоян / 1853-1914/. Първата Виолета Валери е Дойчинка Коларова- Хаджиева, съпругата на диригента, Алфред Жермон – самият К. Михайлов- Стоян, а Жорж Жермон – Драгомир Казаков / 1866- 1948/, първият български баритон, също основател на Операта и режисьор.
Интересно е, че ще измине цяло десетилетие, през което Операта ще постави 23 класически и новосъздадени български опери, сред които по- мащабните и трудни за реализация „Аида” и „Трубадур”/ 1914/ и едва през 1920 година ще се обърне към третия шедьовър от знаменитата вердиева триада „Риголето”- „Травиата”- „Трубадур”. Първата българска постановка на „Риголето” по романтичната драма на Виктор Юго „Кралят се забавлява” / в миналото доста играна по нашите театрални сцени/ ще се роди сравнително късно, на 13 декември 1920 през един доста силен и богат сезон, през който ще бъдат показани редица оперни шедьоври / „Вертер” на Масне, „Халка” от Монюшко, „Демон” на Рубинщайн, „Евгений Онегин” от Чайковски, „Селска чест” на Маскани/. По това време съставът на Операта е вече комплектуван, особено в солистичната си част / 4 тенори, 4 баритони, 3 баси, 5 сопрани, 4 мецосопрани, 4 стажанти- солисти, и още: 54 души хор, 47 оркестранти, 16 балерини, 2 щатни диригенти / Тодор Хаджиев и Маестро Георги Атанасов/ 1 режисьор / Драгомир Казаков/ 1 корепетитор, 1 балетмайстор, 1 хормайстор, а художествени директори са диригентът Моисей Моисеевич Златин и режисьорът Николай Веков, руски белоемигранти, които допринасят много за професионализирането на състава.
В българската премиера на „Риголето”ще участва съзвездие от първокласни певци – млади или в зрелостта си: Стефан Македонски / Херцога/, Цветан Каролев / Риголето/, Мария Василева / Джилда/, Диана Герганова / Мадалена/, Иван Вулпе / Спарафучиле/, Георги Дончев / Монтероне/, Джована / Зора Димитрова/. Диригент е маестро Моисей Златин, главният музикален ръководител на Операта, режисьор е Иван Иванцов, сценограф е първият български оперен и театрален художник, немският възпитаник, Александър Миленков / 1882- 1971/. Постановката се играе цели десет години при пълни салони като изпълнителите се сменят, гостуват и много чужди певци. През 1930 е втората софийска постановка, режисирана от Хитьо Попов. Досега „Риголето” е поставяна 9 пъти и рядко е слизала от афиша на националната ни сцена. Постановъчната традиция е дълга и богата, свързана с много имена на диригенти, режисьори и сценографи, на хормайстори и най- вече на изпълнители. Много са нашите артисти от далечното и близкото минало, за които „Риголето” е била особено привлекателна творческа задача. Много са високите постижения и е твърде трудно да се изброят сега. Редица от тях са останали трайно в паметта на публиката, в историята на театъра: Цветан Каролев, Събчо Събев, Христо Бръмбаров, Георги Генов, Асен Селимски, Стоян Попов, Сабин Марков, Александър Крунев в заглавната роля, Мария Василева, Мария Золотович, Христина Морфова, Младенка Ангелова, Мария Митович, Серафина Динева, Вася Радева, Екатерина Апостолова, Цветана Аршинкова, Мария Димчевска, Дарина Такова като Джилда, Константин Михайлов- Стоян, Стефан Македонски, Петър Райчев, Тодор Мазаров, Илия Йосифов, Никола Николов, Георги Чолаков, Калуди Калудов, Здравко Гаджев... Списъкът е дълъг и може да бъде продължен.
Паметни ще останат постановъчните решения на Михаил Хаджимишев, Драган Кърджиев / стилни, верни на автора, по- близки до традицията/ и особено на Пламен Карталов – по- далече от нея, по- раздвижена, ярко театрална и въздействаща, близо до съвременния зрител, с когото режисьорът, несъмнено е търсил диалог.
Много чужди знаменитости са гостували в „Риголето” в София – ще спомена само две големи, световни имена: италианката Рената Ското като Джилда и румънецът Николае Херля, които направо взривиха залата на Операта с вълнуващите си, неповторими, бих казал още еталонни, интерпретации на Джилда и Риголето.
„Риголето” има богата и интересна история и в страната. Близо 50 постановки досега! След столицата, първата оперна сцена в Стара Загора / основана през 1925/ я представя през 1934. После още в 10 постановки! Варна / осн. 1947/ - пет пъти, Русе / осн. 1949/ - също пет пъти, Пловдив / осн. 1952/ - също пет пъти. Шедьовърът на Верди е игран още във вече, уви!, несъществуващите, станали жертва на т.н. „културни” реформи, оперни театри на Враца, Сливен и Плевен, създадени през 1958, 1956 и 1974. Играна е и също и в Бургас / 1964/ и Благоевград/ 1999/.
На сцените в страната в „Риголето” се изявяват блестящо няколко поколения даровити наши певци. Ще спомена: Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев от Русе, Валентина Александрова, Калина Жекова, Георги Велчев и Михаил Чомаков от Пловдив, Миньо Минев от Стара Загора, Михаил Зидаров, Йорданка Тенчева от Варна...
Дълга и плодотворна традиция, в която не бива да забравяме и имената на диригентите и режисьорите: Тодор Хаджиев, Асен Димитров, Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Константин Илиев, Димитър Димитров Влади Анастасов, Кръстьо Марев, Ромео Райчев, Борис Хинчев, на режисьорите: Веков, Соковнин, Кърджиев, Хаджимишев, Щърбанов, Карталов.
Огнян СТАМБОЛИЕВ