Нека отбележим още по-пленяващата Цветана Бандаловска с нейния носещ сопранов глас и
Вагнеров талант.
Габриеле Хелбих
Сп. “Das Opernglas”, юли 2010 г., Германия
Цветана Бандаловска е родена в гр. Сиктивкар, Коми, Русия. Завършва ДМА „Панчо Владигеров”, като магистър по класическо пеене в класовете на проф. Сима Иванова и доц. Христина Ангелакова. Специализира психо – техника по актьорския метод на Майкъл Чехов към фондация „Майкъл Чехов” в София.
Лауреат е на редица конкурси, един от тях е конкурса „Борис Христов” през 2004 г., на който е удостоена със сребърен медал, връчен й от знаменитата Гена Димитрова.
Също така е избрана да представя България на конкурсите „Певец на света” в Кардиф, Уелс през 2005 г. И „Опералия” на Пласидо Доминго във Вашингтон, САЩ през 2001 г.
Участва в майсторските класове на световните прими Гена Димитрова и Райна Кабаиванска, на диригента проф. д-р Густав Куун. Нейното усъвършенстване продължава под ръководството на Александрина Милчева и тенора Салваторе Физикелла.
От 2001 г. е солистка в Софийската опера, на чиято сцена превъплъщава роли като: Мими в „Бохеми”, Лиу в „Турандот, Чо-Чо Сан в „Мадам Бътерфлай” от Пучини, Маргарита от „Фауст” на Гуно, Дона Елвира в „Дон Жуан”, Памина във „Вълшебната флейта „ на Моцарт, Елза в „Лоенгрин” от Вагнер и много други.
Участвала е в международни фестивали в Унгария, Турция, Швейцария , Русия и Италия. Пяла е в Девета симфония от Л. В. Бетовен в „Забранения град” в Пекин, Китай с „Оркестъра на нациите” под диригентството на Юстус Франц, през 2004 г.
Репертоарът й включва творби от световната и българската камерна музика. През 2004 г., заедно с доц. Благовеста Константинова, представя интегрално песните на Р. Вагнер за първи път в България.
Гастролирала е във Франция, Италия, Испания, Русия, Тайван, Китай, Тунис и др. През 2009 г., става първата българска певица, представила на българска сцена ролятя на Саломе от едноименната опера на Р. Щраус.
На сцената на Софийска опера и балет, с голям успех претворява партиите на Фрая и Зиглинде в оперите на Р. Вагнер „Рейнско злато” и „Валкюра” , първа и втора част от тетралогията „Пръстенът на нибелунга.
Наскоро Цветана Бандаловска претвори образа на Изолда от „Тристан и Изолда“ на Рихард Вагнер. Цветана беше блестяща в изпълнението на ролята .
БНР 2013, 27.03
Сопраното Цветана Бандаловска: „Зареждам се чрез изкуството, обичам го, това е призванието ми”
Цветана Бандаловска е сред младите певци, които продължават да носят славата на българските оперни гласове. Била е на десет години, когато семейството й се премества от Сиктивкар, Коми в България. Днес признава, че тук се чувства у дома, че България е в сърцето й. От 2001 година е солист в трупата на Националния театър за опера и балет в София. Наред с това участва в спектакли и камерни концерти по цял свят.
Винаги съм искала да бъда на сцена, да пея, да танцувам – разказва Цветана Бандаловска. Любовта ми към операта започна след като гледах филма за живота на Винченцо Белини „Каста дива”. Много го харесвам и до днес, а едноименната ария беше моето проглеждане какво ще правя занапред. Решението ми бе еднозначно – избрах операта. От 6-годишна свиря на пиано, не бях музикално неграмотна, когато отидох в Музикалната академия в София. Там, съвсем случайно, срещнах проф. Сима Иванова. Тя ме чу и каза: „Вие имате прекрасен глас, ще се занимавам с вас” – и започнахме. Всеки ден работихме, предаде ми цялото си знание. Всичко се случваше като „по вода”, чудеса – едно след друго. Веднага ме приеха в Академията и се представих на голям национален конкурс, носещ името на оперния певец и вокален педагог Христо Бръмбаров. Спечелих ІІ награда. Така се стекоха обстоятелствата в живота ми, че винаги оставах на второ място. Но това не ме притеснява, аз не съм конкурсна певица. Това е друго амплоа. На мен, както и на колегите ми, ни се налага да се явяваме на прослушване за дадена роля, което има състезателен характер. А това, според мен, убива изкуството, стресира певците. Не ми допада. Аз съм силна в изграждане на образите, сцената е мястото, на което се случва магията на изкуството.
Сред ролите, които Цветана Бандаловска пее в Националната опера в София е на Саломе, но в едноименното произведение на Рихард Щраус. Певицата участва в първото сценично представяне на творбата в България през 2009 година. То се превръща в истински триумф за целия постановъчен екип.
За мен беше голямо щастие да изиграя Саломе от Рихард Щраус, това е една моя сбъдната мечта – споделя Цветана. Имах късмета да я подготвям с нашата голяма примадона – Анна Томова-Синтова – специалист в музиката на Рихард Щраус. Когато й изпратих запис на готовия спектакъл ми писа: „Цветана, това е нашата Саломе”, защото самата тя никога не я е пяла сценично, само концертно. Ролята ми е много скъпа и е едно мое постижение. Мечтая да изиграя Норма, щателно я подготвям. Смятам, че към нея трябва да се подхожда не само вокално. Трябва да се разбере какво е да бъдеш жрец. Не случайно Вагнер казва, че ако се случи природно бедствие единствената опера, която си струва да се спаси е „Норма” от Белини. Той е бил впечатлен и вдъхновен от нея. Малко певци могат да влязат в този образ. Да обединиш вечността и да я свалиш от небесата към сърцата на хората – това е голямо изкуство. Затова Мария Калас засега е единствената, според мен, пресъздала Норма най-добре.
В момента Цветана Бандаловска репетира ролята на Гутруна в „Залезът на боговете”, последната част на тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга”. Премиерата е на 22 май, рожденият ден на композитора. Ролята не е много голяма, но е важна, при Вагнер няма второстепенни герои – казва Цветана.
Още като студент в Музикалната академия Цветана Бандаловска изпълнява интегрално песните на Вагнер. Тя има особен афинитет към музиката му. Негови творби звучат и по време на концерта й, включен в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония” 2012 г. Заедно с пианиста Веско Стамболов показват добър вкус и прекрасна интерпретация на произведения от Йоханес Брамс, Рихард Вагнер и Рихард Щраус.
Камерната музика е елитарно изкуство – продължава Цветана Бандаловска. Човек трябва да има определени сетива за нея. Всяка песен е една малка вселена, има много детайли. Моето отношение към камерната музика е любов. Интересно ми е да работя, предизвикателство е за мен. Камерните концерти са много по-трудни от оперните спектакли. Те са изпълнени с напрежение за един артист, изискват дълга подготовка. В операта щрихът е по-голям, там рисуваме с голямата четка. Камерната музика много помага за ролите ми в театъра.
Цветана Бандаловска пее с лекота и Вагнер, и Моцарт, и руска, и италианска музика. Често пътува. Участвала е в международни фестивали в Турция, Швейцария, Русия и Италия. Наскоро, в Красноярск е пяла в ролята на Мадам Бътерфлай от едноименната опера на Пучини. Там се запознава със световноизвестната певица Елена Образцова. Лятото я очакват концерти с камерна музика в България и Испания. Има ангажименти и в Моцартовата опера „Така правят всички”, където изпълнява Фиордилиджи.
За мен е важно с кого работя – разказва Цветана. Искам да се срещам с прекрасни режисьори и диригенти, които да ме провокират да са развивам. На коя сцена пея – това са неща от външния свят. Аз чисто като човек съм насочен към вътрешното си развитие. Зареждам се чрез изкуството, обичам го, това е призванието ми. Богатството, което носят произведенията обогатява моето същество. Много неща уча от образите, които правя. На почитателите на Радио България пожелавам повече да се вглеждат в себе си, да четат големите класици, да слушат качествена музика. Да следват своя път, да бъдат в хармония със себе си, така ще бъдат в хармония с другите.