„Атила е сложен характер. Той е не само смелият вожд на хуните, наричан от съвременниците си  „бича на Европа”, но и човек, изпълнен с много любов и омраза. Верди го пресъздава като войн и като римски възпитаник, който по време на  престоя си при Ецио попива от  културата на  тогавашната цивилизация. Предпочитам да  изградя образа на Атила като герой, който не се движи в рамките на черно-бялата характеристика, а е драматичен характер - богат на чувства и мисли, които непрекъснато разтърсват неговата душа.

Връзката на Атила с римлянката Одабела  е  бурна, но и разрушителна, която го води  до гибел. Двамата герои са раздвоени, но следват своя път. Одабела е патриотка, властен и амбициозен е и Атила. Когато Ецио се обръща към Атила и му казва : „Нека цялата земя бъде твоя, само Италия остави на италианците!” Публиката, по време на първата премиера на операта през 1846 г.,  реагира бурно и възкликва: „Италия, Италия за нас!”  Атила вижда, че Ецио лицемери и не се съгласява с примирие, а  му съобщава, че проблема ще се разреши с борба. Интересното е, че след смъртта на Атила Ецио става много популярен в Италия. Римският император започва да се страхува от него и на един пир  го отравя. Заедно със славата на Ецио по цяла Европа расте и славата на Атила.

По-късно великият вожд на хуните влиза в сюжета на много произведения – романи, стихотворения, пиеси и др. И навсякъде до образа му на жесток хунски предводител  е и благородната страна на характера му - желание да прости  някои грешки на противника. Такъв разнолик и драматичен характер искам да пресъздам с ролята си на Атила.”