През последните 2 години, всеки път когато сме в България, с децата гледаме да посещаваме възможно повече от постановките за деца на Софийската опера и балет.

Макар да живеем в чужбина, гордо можем да се похвалим, че сме видели повечето от „детските“ постановки у дома. С изключителна радост ще отбележа, че те са еднакво хубави и вълнуващи както за децата, така и за придружаващите ги възрастни. Та, в тези постановки, доста често солистка е една млада балерина, много чаровна и изключително обаятелна. След представление малките зрители тичат да се снимат с нея. Моите момичета също, вече ни е традиция. Веднъж дори едва не останахме да нощуваме в операта. Докато направим поредната снимка, главният вход беше заключен и само по щастлива случайност успяхме да се измъкнем през един от служебните. След тази случка, пък и заради възторга, който това момиче предизвиква у децата, реших да се свържа с чаровната балерина и да я помоля да разкаже повече за себе си за читателите на Lifebites.bg. В крайна сметка, казах си, децата имат сетива за хубавото и доброто, явно това момиче е специално.

Боряна Петрова е на 25 години и е солистка на балетни постановки в Софийската опера, т.е. играе главни роли. Започва да се занимава с балет по случайност, като дете. Талантът й блесва веднага и съвсем логично, поема по дългия път към класическата сцена. Превърнала хобито в професия, така казва. Учи в родното балетно училище и в смятаната за една от най-престижните балетни школи в света – академия „Ваганова“ в Санкт Петербург (основана през далечната 1738 г.). Още като ученичка в рамките на две години печели престижни награди на балетни конкурси в България, Франция, Швейцария. Танцува на сцената на известния Михайловски театър в Петербург, а вече шести сезон не пропуска балетна постановка на най-голямата родна сцена.

През тази година е избрана за един от посланиците на Нощта на театрите, заедно с известни имена като Владимир Карамазов, Ани Пападопулу, Владимир Пенев, Захари Бахаров, Калин Врачански и др. Идеята на събитието е да се сближат зрителите с театралното изкуство, като им се покаже животът зад сцената.

Каква е Боряна извън сцената? Как мисли едно младо момиче, изцяло отдадено на изкуство, за което трудно може да се каже, че привлича масовата публика? Да повдигнем леко завесата…

Защо и как реши да се занимаваш с балет?

Започнах да се занимавам с танци още много малка. Класическият балет по-късно навлезе в живота ми. Първо любителски танци в детската градина – имаше групи за най-различни неща и аз, не знам защо, реших да ходя на модерен балет. Доставяше ми изключително удоволствие. Учителката ме забелязала и говорила с родителите ми. Казала им, че вижда в мен заложби за класически балет. По-късно те ме записаха в школа за класически балет (на Красимира Колдамова), която посещавах 1 година. Следваха приемните изпити в балетното училище. Отидох чисто на шега, не мислех, че ще ме приемат. Таях, разбира се, някакви надежди в себе си, тъй като ми беше много приятно да танцувам. Но неочаквано за мен ме приеха. Така започна пътят ми в балета – съвсем на шега, но продължи много сериозно до ден днешен.

А от какво семейство си? Има ли сред близките ти професионални музиканти, танцьори?

Нито по линия на майка ми, нито по линия на баща ми е имало изобщо някой, който се е занимавал с някакъв вид изкуство, да не говорим за балет. Обикновено семейство. Там е работата, че никой не ме насочи умишлено в тази посока, просто от мен си дойдоха нещата.

А какви други интереси си имала като малка, освен танците?

Балетът беше основното, макар че като дете много исках да стана лекар. И понеже много обичам животните, исках да съм ветеринарен лекар. Обичах също много да свиря на пиано и да рисувам. Не ми оставаше много време за хобита и странични занимания, защото целият ми ден минаваше в балетното училище и бях изцяло погълната от това.

Разкажи ми за това, което си преживяла в Петербург.

Явих се на конкурс в Лозана, Швейцария. Там не успях да стигна до финала, но след тура, на който отпаднах, всеки от участниците имаше право на среща с член на журито. И за мое голямо щастие, аз попаднах при една преподавателка от Академия „Ваганова“ в Петербург – казваше се Ирина Ситникова и впоследствие стана мой педагог. Тази жена ми предложи да изпратя документи в академията и видеозапис на мое изпълнение. Аз отначало се стъписах, но като си представих, че бих могла да уча там, където наистина е „Меката на балета“, реших да пробвам. И за голямо мое щастие – може би досега това е най-голямата ми сбъдната мечта, ме приеха. Заминах за Петербург и учих една година с випускния клас. За тази една година там научих толкова много неща. Не, че омаловажавам нивото на нашето училище, но в Петербург просто всички дишат с изкуството, живеят с него и са му абсолютно отдадени. Въобще има друга атмосфера. Трудно е дори да се опише с думи, но беше изключително преживяване. Дори публиката е различна. Имам чувството, че от малки израстват с изкуството и имат вътрешна потребност да ходят на балет, на изложби, на театър. Изобщо, за тях сякаш изкуството е поставено на пиедестал. След като завърших академията, работих 6 месеца в Михайловски театър. Прибрах се заради административни неуредици покрай работната ми виза. И постъпих на работа в операта.

В тази връзка, каква е твоята оценка – балетът повече талант ли е или повече работа?

Това е много спорен въпрос. Аз смятам, че без талант няма как да се получат нещата, просто трябва да носиш нещо в себе си. Но по-голямата част е труд.

Трябва много да работиш, за да достигнеш това съвършенство, което виждат хората

Дори мога да кажа, че излизаме на спектакли и пак не сме толкова съвършени, колкото бихме искали. Винаги може повече. Затова според мен по-голям е процентът на работата.

Какво ти дава професионалното занимание с балета, това да си изкарваш хляба с него? Има ли момент на навлизане в рутина или досада от това, че трябва да си вършиш работата?

За момента, вече 6-ти сезон съм в Софийската опера, нито веднъж не съм го почувствала като рутина или задължение, че трябва да стана и да отида на работа. Просто и като говоря, аз не казвам, че отивам на работа, а на репетиции. Да, получавам заплата, за това работя, но аз самата го приемам като хоби, защото ми е приятно. Всъщност, хобито ми стана професия.

А благодарна ли е тази професия?

За съжаление не винаги, защото влагаме адски много труд, много е изморително, отнема ти почти цялото време, доста по-натоварен и зает си от другите млади хора. А най-неприятната част от нашата професия е това, че за съжаление, не сме застраховани от травми. А те, за жалост се получават понякога! Но въпреки всичко балетът доставя огромно удоволствие, ако наистина това е нещото, което обичаш да правиш. Аплодисментите на публиката изцяло изтриват от главата ти това, че не си имал неделя следобед или петък вечер. Изобщо не мислиш за тези неща.

На какви постановки си солист?

През 2013 г. ме повишиха като солистка, което беше неочаквано за мен и съм много благодарна на нашата директорка Сара-Нора Кръстева. 2014-2015 беше много силен сезон за мен, защото първо изтанцувах Маша в „Лешникотрошачката“, после Сванилда в „Копелия“ и накрая и Китри в „Дон Кихот“. За един сезон имах щастието да изтанцувам три премиерски роли. Беше много тежко, но и получих голямо удовлетворение. Да не забравя и детските спектакли на малка сцена – танцувам главните роли в „Спящата красавица” и в „Зле опазеното момиче”.

Каква е разликата между детските постановки и другите постановки?

Детските са адаптирана версия, съкратена, за нас не е толкова тежко като изпълнение. Хореографията е по-улеснена, защото не разполагаме с много пространство на малката сцена и повече се залага на актьорската игра, на по-забавните моменти, за да можем да привлечем вниманието и интереса на децата.

Каква е разликата между децата и възрастните като публика?

Струва ми се, че децата повече се вълнуват, преживяват всичко с нас или поне повече го показват. Те са много чисти създания, усещат всичко и безпогрешно улавят кога някой е искрен и кога фалшив. Децата реагират много емоционално и нас това изключително ни зарежда и ни доставя страхотно удоволствие. Значи, че добре сме си свършили работата.

А пълни ли са салоните?

На детските спектакли почти винаги. На голяма сцена също. Поне през последните години сме с пълни салони.

Т.е. има интерес към това изкуство?

Да, което е много хубаво, защото преди няколко години не беше така – играехме на полупразни салони. А сега идват и доста млади хора, което също е добре.

В колко от балетните постановки на Софийската опера участваш през сезона?

Във всички участвам – като ансамбъл, като солист, в абсолютно всичко играя. Просто трупата ни не е голяма и се налага всички да участваме във всички спектакли. Дори ако има опери, в които е нужен балет или като миманс, също участваме.

Как се чувстваш като балерина в България? Какво те радва и какво те натъжава?

Радват ме пълните салони. Дано да е все така! Натъжава ме това, че изкуството и в частност балета в България не са особено ценени – говоря като отношение на държавата. Няма голямо финансиране, нямаме възможност да правим много по-интересни постановки, защото за съжаление всичко е свързано с пари. Заради това например ние нямаме лекар или масажист в театъра, а това за нашата професия е изключително важно.

С какви други проблеми се сблъсквате?

Това е основното, което… то не ни пречи чак, но по никакъв начин не ни облекчава. Иначе имаме проблемите, с които всеки един човек се сблъсква ежедневно.

Имаш ли любим балет?

Много обичам „Жизел“, „Ромео и Жулиета”, също и „Лешникотрошачката“.

А любим композитор?

Чайковски.

Той не е ли твърде лиричен, твърде тъжен за едно младо момиче?

Да, но просто като чуя нещо негово, всичко в мен настръхва. Дори като съм си вкъщи и имам свободно време, си пускам Чайковски. Нищо, че го слушам почти всеки ден в операта. Много ме зарежда. Музиката е изключително дълбока.

Какво правиш в свободното си време?

Използвам го да се наспя, да си почина, да пийна кафе, да гледам филми, да изляза с приятели.

Какво е да си посланик на Нощта на театрите?

За мен това беше поредната изненада – не очаквах. Изключителна чест е на първо място. Смятам да се справя достойно и до колкото мога да популяризирам нашето изкуство.

На 21 ноември вечерта вратите на Операта ще бъдат отворени и ще можем да разведем всички желаещи из коридорите, съблекалните, сцената. Просто да надникнат зад кулисите и да се запознаят с процеса, който тече за подготовката на спектаклите.

Може ли да се успее в България?

Сигурно може, да. Свързано е и с късмет – ако ти е писано. Но всеки, който показва желание и възможности за работа, успява в крайна сметка.

А какви са целите, амбициите ти в работата?

Бих искала да продължавам да танцувам. Да ми дават нови роли, нови предизвикателства, за да ми е все така интересно. Мисля си и за чужбина понякога – иска ми се поне за известно време да потанцувам някъде навън. Не, че тук не ми харесва, но това би било обогатяване – нови роли, нови хора, други сцени.

И накрая – какво би казала на всички, които искат да се занимават с балет, но имат колебания, най-вече от гледна точка на бъдещата реализация?

Да не се отказват. Ако едно дете иска да танцува, редно е родителите да го подкрепят. Факт е, че тази работа изисква голяма част от времето ти, много труд, пот, сълзи. Но ако носиш таланта в себе си, ако това е мечтата ти, трябва да я преследваш.

Истинският талант не остава незабелязан, рано или късно се реализира, ако не тук, в чужбина.  Защото излизането на сцената носи изключително удоволствие. То не може да се опише с думи, може само да се изпита. В този миг се забравят всички тежки моменти, през които си минал.

 Кристина Колева

Връзка към публикацията