БЪЛГАРСКА ТОКАТА

Спектакъл по музика на Димитър Ненов и Васил Казанджиев

Концепция и хореография: Мила Искренова

Сценография, костюми и мултимедия: Цвета Богданова

Литературен консултант: Марин Бодаков

Вдъхновяващ танцово-пластичен и визуален разказ за България, за нейната красота и духовно достойнство.

Отделните части интерпретират различни аспекти от българския бит, митология, вярвания, обичаи и исторически събития.

Сценичното действие тълкува музиката със средствата на съвременния танц в оригинални визуално-пластични образи, чрез които се изгражда пъстра и ярка картина на българската душевност.

Спектакълът се състои от две части:

Първа част: музика Васил Казанджиев

„Картини от България”

„Дивертименто”

„Токата”

Втора част: музика Димитър Ненов

„ Рапсодична фантазия”

„ Въжделение”

„ Копнеж”

„ Токата”

ДИМИТЪР НЕНОВ

Димитър Стефанов Ненов ( 1901 - 1953  )е  пианист, композитор, музикален педагог, архитект и  общественик

Още от младежките си години Ненов проявява интерес към музиката. На 6-годишна възраст започва да учи  пиано под ръководството на майка си и въпреки, че заниманията му са нередовни, напредва бързо. От  1919 г. е частен ученик по пиано на  Андрей Стоянов.

През 1920 г. заминава за Дрезден, където постъпва като студент по архитектура във Висшето техническо училище. В продължение на няколко години композиторът изучава архитектура и музика, занимава се с философия, литература, история на изкуството, математика  и физика. Той пише първите си по-значителни произведения в Дрезден. Това са Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, „Симфония № 1” и др.. Отива в Италия, където оформя окончателно музикалното си образование. Връща се в България и написва пиеси за пиано, първи концерт за пиано и оркестър.

Ненов е представител на българския музикален модернизъм. Музикалният му език е оригинален и уникален, в сравнение  със създаваното от неговите съвременници - изтънчен, но също така богат на звукови цветове. Независимо че използва в произведенията си народната песен, той я претворява, подбно на Славейков или Явороров в литературата, в една съвременна музикална поетика. Някои откриват влияние на Александър Скрябин върху композиционния му стил, особено в клавирните му произведения, което може да се приеме дотолкова, доколкото и двамата споделят тенденцията на излизане извън рамките на конвенционалния изказ и търсене на нови възможности на тонова организация. Главни жанрове в музиката на Ненов са симфоничната и клавирната музика. През  двадесетте  години на 20 век той работи над 3 симфонии и композира Четири скици за голям оркестър. Едно от най-често присъстващите произведения в репртоара на българските пианисти е Неновата Токата. По своя хармоничен стил музиката му е самобитна и оригинална.

Оркестровият стил на Ненов е оценен като ярко индивидуален. Без да е изучавал дълго оркестровото изкуство, със своята надареност той за кратко време успява да овладее основите на оркестрацията на професионално равнище.

Димитър Ненов написва симфоничната поема - "Коледа”  (1938-1939) и симфоничната сюита "Тракия" (1940). Едни от най-ранните му пиеси са "Ноктюрно", "Етюд" и "Рондо".

Мила Искренова

Родена е в София. През 1979 г. завършва Държавното хореографски училище в София, а през 1981 г. завършва Института за музикални и хореографски кадри със специалност „Балетна педагогика“.  По-късно специализира в Лятната балетна академия в Кьолн, в Палука шуле, Дрезден и балетна режисура в Лабан данс център в Лондон.

В периода 1981–1983 г. работи като хоноруван преподавател по класически балет в Държавното хореографско училище, а после в ДМА „Панчо Владигеров”,  НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, балет-майстор е в БНТ. От 1989 г. е назначена като хореограф в Българска национална телевизия. През 1991 г. е преподавател по модерен танцов театър в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“. От 1996 г. е преподавател по класически и съвременен танц в Академия Филармоника в Месина, Италия. През 1999 г. е номинирана като Почетен член на Управителното oбщество на Академия Филармоника. През 2001 е назначена като педагог и хореограф в Балет "Арабеск".

Автор на балетни постановки и съвместни международни проекти, предимно в областта на модерния танцов театър.

Работи по хореографските решения за драматични постановки: „Любовни булеварди“ – Стефан Цанев (реж. В. Панкин), „Мъжът си е мъж“ –Бертолт Брехт (реж. Крикор Азарян), „Йонадав“ – П. Шафър (реж. Здравко Митков), „Ритъм“ – авторски спектакъл на Андрей Баташов, „Синята стая“ – Д. Хеър (реж. Снежина Танковска), „Фигури при влюбен полет“ – И. Жюд – съвместно с Т. Соколова (реж. В. Петков) и др.

Автор е на хореографски телевизионни постановки, между които:

„Олтари“ – 1988, музика Асен Аврамов
„Подарено завинаги време“ - 1988 муз. Георги Арнаудов
„Стената“ – 1989, муз. Паул Хиндемит , продуцирано от БНТ
„Марионетки“ – 1990, муз. Цветан Добрев, продуцирано от БНТ
„Фиеста“ – 1990, муз. Андреас Фоленвайдер, продуцирано от „Ателие 313“
„Обречени песни“ – 1991, муз. Теодоси Спасов, БНТ.
„Три гимнопедии“ – 1991, муз. Ерик Сати, Балет „Арабеск“
„Куриоз“ – 1991, муз. Георги Арнаудов, БНТ
„В търсене на мъжа“ – 1992, музикален колаж М. Искренова, БНТ
„Див и нежен“ – 1993, муз. Теодосий Спасов и Антонио Вивалди, БНТ
„Спасеният Моцарт“ – 1994, муз. В.А. Моцарт, Амарант данс студио, НДК.
„Сакраменто“ – 1995, част от проекта ПРИВЛИЧАНЕ, съвместна продукция на Амарант данс студио, Рикошет данс къмпани /Великобритания/ и НДК
„Пресичане на пространството“ -1996, муз. Аврамов / Арнаудов,– Балет „Арабеск“
„Орисани“ – 1996, муз. Г. Арнаудов, продуцирано от БНТ и Балет „Арабеск“, награда „Кристална лира“ за хореография.
„Хладна пепел“ – 1997, Балет „Арабеск“ и БНТ
„Най-високата точка на моята вътрешност“ – 1999, БНТ „Ритъм“ – 2000, муз. Иван Лечев, НАТФИЗ
„Африканска зима“ – 2000, Държавен театър, Русе
„Преддверие“ – 2001, муз. Г. Арнаудов, Балет „Арабеск“
„Линч 1“ – 2001, муз. Геров/ Тосков, Балет „Арабеск“
„Линч 2“ – 2002, муз. М. Големинов и американски хитове, Балет „Арабеск“.
„Отраженията на стената“ – Драматичен театър Велико Търново.
„Нощта преди горите“ – 2003, муз. Ст. Вълдобрев, реж. В. Петков, продуцирано от Национален театрален център Нормандия и театър „София“
„Някога на изток“ – 2003, музикален колаж М.Искренова, Балет „Арабеск“
„Коралови устни“ – 2003, муз.Cy Scobie, БНТ. Първа награда на фестивала „Златната антена“ '04
„Лечителят на скръбта“ – 2004, муз. Геров/Тосков, продуцирано от НЦТ към МК
„Бягство – любов в 5 стила“ – 2004, муз. Рикард Боргард, продуцирано от Балет Арабеск.
„Фигури при влюбен полет“ – 2005, Театър „Сфумато“, София
„Домът на Бернарда Алба“ – Народен театър „Иван Вазов“; реж. В. Вихърова, муз. А. Аврамов