В дъното на стаята е любимото пиано на певицата. Там работи със своите ученици. На стената до него са любимите икони - не са оригинали, но това не пречи да си ги обича. Вдясно на шкафа са хербаризираните растения, които Александрина Милчева продължава да пази във вази като скъп спомен...

Втората половина на ХХ век е белязана от изключителен подем в оперното изкуство на България. Не случайно критиците все още говорят за златните гласове, прославили страната ни на най-големите музикални сцени в света. Един от тях със сигурност принадлежи на Александрина Милчева - мецосопраното, което френската музикална критика определя като "кралския глас на България".

Къде е тя днес?

Оперната дива, пяла с Пласидо Доминго, Никола Гюзелев и Николай Гяуров и обучавала плеяда млади певци, продължава да дава безценни съвети на ученици. Но най-голямата радост сега са "малките" неща в живота - цветята, книгите, семейството, внучката и, разбира се, музиката и спомените за подареното от съдбата златно време. Когато пожелахме да се срещнем с нея, тя ни покани в дома си. А когато вратата се отвори, посрещна ни лъчезарна - усмихната като момиче, но с достолепие, привилегия само на големите звезди.

Изкачваме се до втория етаж на стара, но добре поддържана жилищна кооперация в столицата. Пред дома на Александрина Милчева ни посреща... дърво на живота. Ясно е, голямата оперна прима е любител на цветята. Не сме се излъгали. В просторното жилище отвсякъде деликатно надничат зелени "очи" - папрати, каланхое, бегония, палма юка... Не са обаче само екзотични видове. Оказва се, че когато оперната певица се събужда, я посреща
 алено мушкато. Избуяло е на прозореца на спалнята като във възрожденска къща. Питам откъде е тази цветарска страст. А тя с усмивка си спомня за мама, за сестрите, за дядото по майчина линия, който имал градина в Шумен, и малката Александрина му помагала да се грижи за цветята...

Така е и досега. "Когато ми подаряват цветя, винаги ги целувам - признава певицата. - Обичам ги и те ми се отблагодаряват. Цъфтят!"

Поглеждам в дъното на хола и виждам вази с изсушени цветя. Изглеждат красиво, но нали фън шуй изкуството отрича сухи растения в дома. Питам певицата не се ли бои от разбъркването на енергиите, а тя: "Да, знам за това, но сърцето не ми дава да ги изхвърля. Ето, този голям букет беше от дъщеря ми по много важен повод. А в тази ваза са стръкове с плодчета червен пипер, много популярна източна подправка. Изсъхна като произведение на изкуството и продължавам да му се радвам."

Красотата в този дом не стига дотук. Оказва се, че музикалната страст там върви ръка за ръка с останалите изкуства. Оперната звезда дори не помни откога е влюбена в изобразителното изкуство. Не, не умее да рисува, но обича да обикаля галерии, музеи, арт магазини по света и да си купува неща, които радват сърцето . Не е задължително да са на прочути художници, важното е тя да е почувствала, че това е "нейната" картина.

Над дивана в обления от светлина хол например е една от най-любимите . Харесва , че авторът обича да рисува кестени. "Сигурно има някакъв закодиран символ в това кестенче на масата - замисля се г-жа Милчева. - Обичам да го гледам."

Тя може и да няма таланта да рисува, но пък е вълшебница на бродериите. Години наред си е почивала, шиейки гоблени. Никога не се е случвало да хване иглата в гримьорната преди спектакъл, но във времето за отдих вкъщи - задължително. Ушила е толкова много, че дори не помни броя им. Най-любимият бил Казанската мадона. Трудила се над този гоблен години наред, но не било писано да му се радва.

Певицата си спомня как по времето, когато пеела в Сан Франциско, един шивач на кожени палта искал да го купи от нея. Толкова много харесвал бродираната от българката мадона, че дори предложил да подари скъпо кожено палто. Но Милчева била непреклонна - просто не шиела, за да продава. Съдбата обаче била на друго мнение и след години крадци отмъкнали гоблена от семейната вила.

Александрина Милчева твърди, че едно от любимите занимания е да подрежда къщата си. И видимо го прави с финес. Домът е красиво съчетание от по-стари с модерни мебели. А по лавиците със стъклените витрини е наредила всякакви джунджурийки, които си е купувала по света - чашки, фигурки, вазички... На почетно място обаче е наградата, която печели от международния конкурс за оперни певци в Тулуза. Нали именно оттам тръгва световната 
кариера нагоре.

Питам я често ли се връща към спомените от онова златно време, а тя се усмихва замечтано: "Да, връщам се често към тях, естествено е. Целите опери са ми в ушите, не само моите партии. Още сякаш чувам изискванията на диригентите. Задължително беше да следиш музиката от самото начало, а не само твоята партия."

Пътят всъщност никак не е бил лек. "Бях попска дъщеря и имах много спънки заради този факт. Много бях тъпкана, нямах самочувствие, не знаех какво да правя. Не ме приеха в Консерваторията, не ми повярваха и трябваше сама да налучквам пътя. Затова по-късно, когато в чужбина дойде признанието, винаги благодарях на Бог за невероятната възможност... Не знам, може би е въпрос на воля, може би е на огромна любов към музиката, за да стана това, което съм. А може би просто съм била родена да се занимавам с това изкуство. Може би тази сила ми е давана, без аз да знам. Защото като характер съм мека, но се оказа и че съм доста устойчива", признава с тъга и удовлетворение.

Прочутата българка не веднъж е пяла с Пласидо Доминго. "Той е не само изключителен талант, а и невероятен човек и колега, когото продължавам да давам за пример на учениците си - казва певицата. - Веднъж пеехме заедно "Кармен" в Барселона. Той беше малко притеснен гласово. Започна второ действие с онази великолепна любовна ария. Аз седя до него на един стол и усещам, че от челото му буквално се лее пот върху ръцете ми. Толкова беше напрегнат. Изпя я без грешка и предизвика буря от овации. Поглеждам към първи балкон и виждам огромен плакат: "Пласидо Барселона завинаги". В този миг обаче чувам нещо като ръмжене. Оказа се, че вместо да се главозамае от собствения си успех, Доминго мислеше за началото на моята ария. Тя е много трудна, започва особено и сред цялата тази емоция можех да сбъркам. Представяте ли си, вместо да се радва на своя триумф, той ми помагаше да намеря верния тон! Порази ме!"

Не толкова щастлив обаче е споменът за
 Херберт
фон Караян

След прекрасната им съвместна работа в "Трубадур" великият маестро я кани да пее в "Дон Карлос". И представете си, тя отказва. Не на кого да е, на Караян! Оказва се, че имала страх, някакъв комплекс от тази партия, насаден тук, в България, където никой не вярвал в началото. Повече не се срещат, а нейни колеги казват, че е направила най-голямата грешка в живота и кариерата си.
Днес няма защо да съжалява. Пяла е навсякъде, където могат да си мечтаят световните оперни звезди. С големи партньори и големи диригенти. А сега? Сега все още дава консултации на млади певци. През нейната школа са минали таланти, които днес събират световна слава. Мъчно е обаче, че чужденците не я забравят, а българите, от които никога не е вземала пари за уроци, не се сещат дори картичка за някой празник да изпратят. Съдбата на педагог като че ли повтаря съдбата на певица - прославена в чужбина, а тук... Навремето толкова не вярва в силите си, че когато френската критика пише за "кралския глас на българката Александрина Милчева", дори не успява да се зарадва подобаващо.

Питам я харесва ли съвременната музика, а тя е лаконична: "Ако е красива..." А после става сериозна и е на път да избухне:
"Имам алергия към чалгата. Всичко е чалга. Не само музиката. Политиката ни е чалга. Като пеперуди кацат от партия на партия. Не, по-скоро като мухи. Отиват само защото имат интерес да влязат в този парламент... А после, защо младите бягат от тук - ами ще бягат! И отношенията между хората у нас са чалга, разминават се и дори добър ден не си казват. Пускаш
 телевизора
и там чалга

За какъв ВИП става дума? Не виждам нито един истински авторитет от която и да е област на изкуството! Потресаващо е!" 
В този дом обаче няма как да се промъкне чалгата. Дъщерята на певицата - Милкана, няма певческия талант на майка си, но пък рисува прекрасно. А внучката Антония е на път да стане балерина. Когато я споменава, певицата изведнъж забравя за злото на улицата: "Към нея съм много по-мила, по-внимателна, по-търпелива..." Нормално, ще каже всеки. И примата мисли така. Иначе запълва свободното си време с любимите си книги и дори... с риболов. Рядко, но го прави, когато са на почивка със съпруга си. Е, кой казва, че истинските звезди не са най-земни...