Нов блясък за емблематичната опера на Мусоргски в старата ни столица
След шумния и трудно предвидим успех на премиерата на „Борислав“ от Маестро Георги Атанасов (творбата не е изпълнявана повече от век), Летният оперен фестивал „Сцена на вековете“ предложи на разноезичната публика от много държави огромно, макар и познато изкушение – „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски. Трудно биха могли да се изберат по-подходящи заглавия за юбилейната 30-годишнина на фестивала. Първото – заради патриотичния си заряд и развитието на действието именно по тези места, а второто – заради своята грандиозност. Спектакълът, известен от мащабната сцена пред храма „Св. Александър Невски“ в столицата миналото лято, когато бе отбелязана 100-годишнината от рождението на Борис Христов, изненада с новия си прочит зрителите на Царевец. Режисьорът и сценограф Пламен Карталов, който отдавна е доказал, че владее с фантазия откритите пространства за мащабни и запомнящи се спектакли, и този път преоткри по нов начин сцената пред царския дворец. Макар и да не предлага впечатляващите 1 700 квадратни метра на първоначалната постановка пред храма „Св. Александър Невски“, сцената на Царевец позволява сегментиране на декора по картини, използвано от постановъчния екип върху практически всеки свободен сантиметър встрани от сцената, а и не само там. Григорий Отрепиев, героят на Костадин Андреев, изненада публиката с появата си в четвърта картина насред зрителната „зала“. Двете огромни икони особено хармонично се вписваха в естествения декор, увенчан със златните кубета на руския храм. Присъстваха и внушителните червени релси от софийската постановка, умело вплетени в новото пространство с кулата на монаха-летописец Пимен, както и с традиционните руски брези. Основните символи на предизвикалата огромен зрителски интерес постановка бяха налице, новаторски организирани и подредени в пълно съзвучие с режисьорските идеи.
И във Велико Търново, както в София, върху специално изградено пространство непосредствено зад оркестъра протичаше немалка част от действието. За отбелязване е, че хорът, детският хор и солистите с движенията си по сцената не дадоха възможност да се осъзнае сложността на терена, върху който се разгръщаше постановката. Декорът много бързо, понякога за минути се променяше от блато в площад за коронация или в кабинет на царя, изграден върху изпълваща го огромна карта на Русия. А в сцената на халюцинациите издигащите се релси от пода изглеждаха като разкъсана сюрреалистична картина. Впечатляваха с пищността и красотата си костюмите на Марта Миронска и Станка Вауда. Художественото осветление на режисьорката Вера Петрова умело подчертаваше това, като нюансираше развитието на сценичната драма със запомняща се игра на цветовете.
Двамата великолепни изпълнители на Борис Годунов – Мартин Цонев и Светозар Рангелов и Патриарх Йов, Владимир Горчаков отличиха и двете представления във Велико Търново. Дебютантът Горчаков приятно изненада с перфектната си дикция и със сдържана и напълно достоверна интерпретация на водача на руската православна църква, коронясал Годунов на церемонията, която не съществува в оригиналната творба. Новаторската идея на режисьора Пламен Карталов – да изнесе коронацията на открито и да добави автентичен говорен текст за церемонията, изпълнен на отличен руски език от изпълнителите, му донесе много възторзи от публиката и комплименти от критиката.
По-голяма зрялост и проникновеност в характера на Годунов представиха и двамата протагонисти. За жалост каприз на времето – неочаквана вечерна лятна буря, не позволи на Мартин Цонев да разгърне изцяло „своя“ Борис Годунов поради наложилото се прекъсване на спектакъла на 31 юли. За Светозар Рангелов определено може да се каже, че Годунов вече е сред неговите завършени образи. И гласово, и актьорски показаното от него бе в пълно съзвучие със завладяващия драматизъм на съдбата на съпротивляващия се първоначално да се възкачи на руския трон Годунов.
Последната картина и най-вече разтърсващия финал, при който Борис не умира, а се трансформира в друго измерение, трудно могат да бъдат забравени от изпълнилата до краен предел фестивалния театър на историческия хълм Царевец публика. Тя щедро и заслужено възнагради с аплаузи малкия изпълнител на Феодор, Марио Кръстев, както и целия изпълнителски състав. В него блестяха Силвана Пръвчева, Даниел Острецов, Ангел Христов, Костадин Андреев, Димитър Станчев, Бисер Георгиев, Цвета Сарамбелиева, Пламен Папазиков, Хрисимир Дамянов, Николай Петров. Хорът и оркестърът се справиха отлично с мощната партитура на Мусоргски под диригенството на Борис Спасов. Комплименти заслужи целият постановъчен и технически екип. „Борис Годунов“ засия с нов блясък под звездите на Царевец. И донесе нови незабравими мигове с оперното изкуство за публиката, дошла специално от цялата страна и от чужбина за осмото издание на фестивала, от малкия Исперих до Торопец – родният град на Модест Мусоргски в Русия. Много зрители вече правят планове за деветото издание на „Сцена на вековете“ през 2016. Основание за това е високото качество на оперните и балетни спектакли, представяни от Софийската опера и балет всяко лято от 2008 г. насам във Велико Търново.