Древната българска столица Велико Търново е наследник на големи културни традиции.

През 1985 г. на историческия хълм Царевец във Велико Търново се провеждат за пръв път оперни представления. Първата постановка е операта „Ивайло” от Марин Големинов, а втората през 1987 г. е операта „Цар Калоян” от Панчо Владигеров в незабравимите монументални суперпродукции на режисьора Пламен Карталов. Той избира за сцена историческото място – Двореца на българските царе, където се развиват историческите събития и действието от либретата на двете опери. Така се ражда и името „Сцена на вековете”. Слага се началото на една уникална художествена проява в България – летен оперен фестивал на хълма Царевец. В четирите представления на „Ивайло” и шестте на „Цар Калоян” сред естествения декор на историческата крепост участват 800 изпълнители – солисти, хористи, оркестранти, танцьори, статисти, каскадьори – възкресяващи на живо образи и събития от средновековната българска история.

От 2008 г. летният оперен фестивал „Сцена на вековете” е ежегоден и привлича публика от целия свят.Сбъдна се мечтата на Община Велико Търново, на инициаторите, на великотърновската публика, и на гостите от цялата страна и от чужбина, да очакват всяко лято своя оперен фестивал.

„Сцена на вековете” – един културен феномен, роден и живеещ в прегръдката на историческата крепост Царевец.

==============

Отзиви

„Ивайло” на историческия хълм
Грандиозно зрелище: Царевец се превръща в естествен декор и крепостните стени, опасващи високата точка на хълма, дo кацналата величествено на върха църква, са сценично пространство, кoeтo се обиграва от 600 души: 500 cmamucmu – деца, войници, народ, монаси ... Редят се величествени сцени. ...Зрелището, кoeтo ни предлагат режисьорът Пламен Карталов и apxитeкт Богоя Сапунджиев е блестяща реализация на мащабния замисьл на тьрновци за изпьлнениe на операта „Ивайло” от Марин Големинов на хълма Царевец. ...Не може дa не буди възхищение цялата тази огромна енергия, която са вложили създателите на спектакъла. Pecпeкт внушава дисциплината, с която стотици статиcти се появяваха, изпълваха и оживяваха хълма - сцена и нaпycкaxa този изпълващ цялото зрително поле терен с неимоверна бързина, извървявайки стотици мeтpи. Пламен Карталов още веднъж ни убеди в таланта cи дa „вижда” и мисли с въображение, дa гради живи картини с вкyc и фантазия, дa налучква мярката, пpи която aтрактивното няма дa навреди на художественото внушение.
Румяна Апостолова
Сп. „Българска музика”, 1985 г.

++++++

„Ивайло” на Царевец
Тази творба премина през сцените на София, Пловдив, Стара Загора, Котбус, за дa намери сега своя най-автентичен подиум. Режисьорът Пламен Карталов и художникът арх. Богоя Сапунджиев успяха в главното – дa овладеят размерите на тази уникална „сцена”, кaтo съчетаят естествения и изкуствения декор, оперно-театралното с елементи на eднa филмова продукция. Постановката на „Ивайло” на Царевец доказа на дело възможността историческият хълм дa се превърне в eднa постоянно действаща „Сцена на вековете”, която дa подхранва родолюбието и усета за древните корени на народа ни, да обогатява погледа към миналото и съвремието на строителите на днешния ден.
Димитър Зенгинов, музикален критик
м. юли, 1985 г.

++++++

Оперното ни изкуство има още една гордост и още един празник – „Ивайло” от Марин Големинов, играна на иcтoрическuя хълм Царевец в старата столица Велико Търново. Суперпродукцията се състоя в неповторимата и вълнуваща атмосфера на естествените декори на кpeпостта и Патриаршеската църква. Сред многобройните прояви, претворяващи историчеcкaтa тема във всички видовe изкуства в чест на 800-годишнината от въстанието на Асеновци и възстановяването на българската държава, спектакълът на „Ивайло” ще остане кaтo един от най-силно въздействащите.
Ваньо Тодоров
в-к „Култура"
брой 29, 19 юли 1985 г.

================

Акад. Пламен Карталов
Директор на Софийска опера и балет
Художествен ръководител
на фестивала „Сцена на вековете”

На 6 и 7 юли, 1985 година, точно преди 30 години, на историческия хълм Царевец поставих операта „Ивайло” от Марин Големинов. За първи път историческата крепост се превърна в най-голямата и най-вълнуваща оперна сцена в България – сцена на вековете. Да оживеят истински исторически събития на същото историческо място, така както са превъплътени в либретото и музикалната драматургия. В навечерието на първата оперна постановка на Царевец с увереност и убеждение споделих:

„Няма по-естествена, по-вълнуваща и по-точна атмосфера от Велико Търново за художествено пресъздаване и творческо съпреживяване на историческите теми от българската оперна драматургия. Нашият спектакъл, първи опит за реализация на оперна постановка на Царевец, си постави няколко задачи – да оживи една фреска от славната животопис на българската нация през Средновековието, да освети с езика на музиката и театралното действие непримиримостта и дръзновението на народа ни – символ на родолюбие за съвременника, да послужи за превръщане на Царевец в постоянно пулсираща сцена, вдъхновителка за нови идеи. По мащабност, внушение и автентичност, с художествените средства на музиката, играта и пеенето, и в условията на естествената среда на историческия хълм Царевец задачата за изграждането на един оперен спектакъл е нова, интересна и сложна. За първи път благодарение на ентусиазма на цялата общественост на града се прави опит за реализация на оперна постановка на крепостта.
„Ивайло” от Марин Големинов е този първи опит, с който на Царевец ще оживеят историческите герои, ще се пресъздадат в музика и игра исторически събития, превърнати в съдбовни мигове за страната ни от онази епоха.
Независимо от огромните трудности по предварителната подготовка – избор на терена, оформяне на сценично пространство, вписващо се в естествената декоративна среда на хълма, визуална и акустична осигуреност за провеждане на спектакъла и т.н. – рискът си заслужава.”

След „Ивайло” от Марин Големинов сбъднах мечтата и на друг голям български композитор, Панчо Владигеров. Операта му „Цар Калоян” беше поставена на Царевец през 1987 година.
Връщайки се в годините назад не мога да не си спомня съмишлениците на това голямо културно дело, което привличаше не само великотърновци, но и хилядите гости от страната и чужбина. За подкрепата и волята да създадем нещо новаторско за българската оперна традиция с признателност се прекланям пред стотиците изпълнители, участвали в спектаклите през годините. Искам да отбележа личния принос в създаването и утвърждаването на
„Сцена на вековете” на Мария Манева, Николай Цонев, Христо Станев, Иван Димитров, Благовеста Цанкова, Надежда Козлева, д-р Румен Рашев, Даниела Данчева и много други, но особено на Даниел Панов, настоящ кмет на Велико Търново. С него продължаваме голямата традиция на „Сцена на вековете”. С негова подкрепа в програмата на фестивала тази година са включени премиерните постановки на две „царски” опери: първата българска историческа опера – „Борислав – великият войвода на Цар Иван Асен ІІ” от Маестро Георги Атанасов и „Борис Годунов” от Модест Мусоргски, с които отбелязваме 30-годишнината от първото оперно представление на историческия хълм Царевец.


=================

Борислав
Великият войвода на Цар Иван Асен ІІ

Опера в две действия от Маестро Георги Атанасов
Редакция Велислав Заимов
Либрето Николай Т. Попов по едноименната пиеса от Иван Вазов
Стихове, въвеждащи всяко действие Ана Александрова

премиера в София 4 март 1911 г.
премиера на историческия връх Царевец,
Велико Търново 24 юли 2015 г.

24, 25.07.2015 21.00

Действащи лица и изпълнители:

Цар Иван Асен ІI
Ангел Христов/25.07/, Светозар Рангелов/24.07/
Тамара
Лилия Кехайова/24.07/, Любов Методиева/25.07/
Борислав
Атанас Младенов
Гавраил
Пламен Папазиков/25.07/, Цветан Цветков/24.07/
Драгота
Димитър Станчев
Моймир
Николай Милев
Приязд
Слави Манов
Фуркас
Антон Радев
Кир Тодор
Даниел Острецов/24.07/, Николай Павлов/25.07/
Ирина
Благовеста Мекки-Цветкова/24.07/, Гергана Русекова/25.07/
Вела
Елена Маринова
Зоя
Силвана Пръвчева
Слав
Александър Носиков
Контофре
Илия Илиев
Циганка /Врачка/
Румяна Петрова
Войник
Антон Радев
I-ви Телохранител
Иван Ангелов
II-ри Телохранител
Стефан Сахатчиев

Диригент Жорж Димитров
Режисьор Пламен Карталов
Сценография Борян Белчев и Пламен Карталов
Костюми Християна Михалева-Зорбалиева
Диригент на хора Виолета Димитрова
Консултант проф. Пламен Павлов
Асистент-режисьор Вера Петрова
Пом.-режисьори: Вера Белева, Стефка Георгиева, Мария Павлова
Корепетитори: Ивайло Иванов, Йоланта Смолянова, Пелагия Чернева, Мариана Тотева, Светлана Ананиевска

Оркестър, хор и балет на Софийската опера и балет
Технически служби и ателиета на Софийската опера

=================

“Успехът на тази драма не е само безподобен: той е изумителен. От две години насам “Борислав” владее столицата, шествува победоносно по провинцията и дава на един равнодушен към художествената красота народ шумно упоение. Бащите с романтично въображение кръщават децата на името на Борислав...”
Симеон Радев


Маестро Георги Атанасов получава музикална подготовка в Италия, при прочутия оперен композитор Пиетро Маскани. След като двете му първи детски оперетки се посрещат много добре от публиката, той се осмелява да опита силите си и в операта. През 1909 година в Народния театър в София се играела с голям успех драмата на Иван Вазов „Борислав“. Сюжетът се харесал на композитора. Драмата има добро изграждане, силни конфликти и логично развитие на действието на фона на историческите събития. Наред с личните преживявания на героите в нея са обрисувани моменти от живота на народа, състоянието на тогавашната българска държава, епохата и пр.

След отказа на Иван Вазов да напише либретото на „Борислав“, композиторът се обърнал към Никола Т. Попов за преработка на драмата. Маестро Атанасов твори бързо и напрегнато и през октомври 1910 година операта „Борислав“ била готова в клавир, а два месеца по-късно била завършена и оркестрацията. Композиторът успял да създаде твърде хубава музика върху неудобните и неблагозвучни стихове. Операта е написана по типа на италианската Вердиева опера и се състои от музикални номера и речитативи, свързани помежду си. Музиката е много мелодична и достъпна, вокалните партии са удобни за изпълнение.

Още преди да пристъпи към създаването на опера, Маестро Атанасов започнал да използва народното ни звукотворчество, но за един композитор, все още в началото на своя творчески път, било мъчно да намери връзката между събитията от миналото и музиката на народа. Той нямал възможност да използва опита на предшествениците си, тъй като това е първото произведение на нашата музикална литература с историческа тематика. В последните си две опери, пак с исторически сюжет, Маестро Атанасов търси нови звучности в съвременната западноевропейска музика („Косара”) и в старото наше църковнославянско пеене („Алцек”), но и в двата случая се открива близост и с народната песен.

Силното влияние на италианската опера се изявява в почти цялата музика на „Борислав”: в хоровете и някои ансамбли – вердиевско, а в ариите – от веристичната опера. Композиторът се стремял да избегне това влияние. Главният герой като образ донякъде се доближава до Радамес от „Аида” и, за да бъде намалена приликата, Маестро Атанасов написва неговата партия за баритон, а не както е прието в италианската опера – за тенор. За това „своеволие” Маестро Атанасов получил упрек лично от цар Фердинанд, който присъствал на първото представление на „Борислав”.

След поставянето на операта, композиторът бил атакуван за музиката – че не е оригинална, а компилация от различни италиански опери. Маестрото организирал публично обсъждане, на което в присъствието на наши изтъкнати музиканти изсвирил операта си на пиано и в края се установило, че тя е написана под влиянието на италианската музика, но за заимстване и плагиатство и дума не може да става. Това сложило край на всичко несправедливи обвинения.

Операта „Борислав” била изнесена на сцената на Оперната дружба на 4 март 1911 година под диригентството на автора. Тя имала голям успех, но по разни недоразумения била играна само три пъти и дълги години след това не била възобновявана. Постановката на „Борислав” е направена от Драгомир Казаков и в нея участвали най-добрите сили на операта ни тогава.

Любомир Сагаев

======================

СЪДЪРЖАНИЕ
Предводителят на войските на цар Иван Асен ІІ – Борислав се връща в Търново след славно спечелена битка. Народът посреща тържествено победителя. Борислав обича Тамара, дъщерята на Иван Асен ІІ, и сега се надява, че царят няма да му откаже да му даде ръката на дъщеря си. В него обаче е влюбена дъщерята на пленения в битката при Клокотница епирски император Кир Тодор (Тодор Комнен) – Ирина, която заедно с баща си живее в царския дворец.

Когато Борислав признава на царя любовта си към Тамара и я поисква за жена, Иван Асен, който обича и уважава своя военачалник, със съжаление му отказва, тъй като по политически съображения е решил да я омъжи за неаполитанския крал. Царят дори заповядва на Борислав да придружи Тамара като негов личен пратеник, за да присъства на сватбата ѝ, определена да стане в Константинопол. Възмутен от несправедливостта на царя, Борислав остро реагира, отказва да изпълни заповедта му и го обижда. Иван Асен веднага нарежда Борислав да бъде затворен в тъмницата. Обзет от силно желание за мъст, Борислав успява да избяга от затвора. Той отива при гърците и започва да крои планове за отмъщение. Тамара също е покрусена от решението на баща си, отказва да се омъжи за неаполитанския крал и заявява, че ще стане монахиня. Борислав събира една дружина войници и се връща с намерение да убие Иван Асен ІІ и да отвлече своята любима. Но тъкмо когато вече е приготвил всичко, за да изпълни своя план, той разкрива един заговор срещу родината си, направен от пленения византийски император Кир Тодор и болярина Гавраил. Патриотичните чувства у Борислав надделяват, той забравя в желанието си за отмъщение и с дружината си унищожава заговорниците, като по такъв начин спасява и отечеството си, и загубената си чест.