В края на сезона, за най-страстните си почитатели, Софийската опера и балет представя балетните шедьоври „Зорба гъркът” – на 28 юли  и  „Кармен-сюита” и „Рапсодия в синьо” на 29 юли.

Балетите  ще се играят  от 21 часа в Летния театър на Велико Търново. Билетите са със специално, лятно намаление .

На жителите и гостите на Велико Търново и на всички, които са влюбени  във  балетното изкуство, Софийската опера пожелава приятно лято!

Балетът „Зорба гъркът”

Публиката ще има удоволствието да се наслади на трупата на балета на Софийската опера, която отдавна е чакан гост на сцената на Летния театър във Велико Търново. В главните роли участват топсолистите на първата ни балетна трупа .

"Зорба гъркът" се свръзва най-вече с прочутия филм с участието на Антъни Куин, а основата е книгата "Живот и приключения на Алексис Зорбас" (1943 г. ), с която стартира кариерата на писателя Никос Казандзакис. Балетната постановка настига по известност литературния и филмовия вариант. Световната премиера на балета „Зорба гъркът" е през 1988 г. на "Арена ди Верона". Оттогава балетът е представян пред повече от 3 млн. зрители в 30 страни по света. Събирал е дори 120 - хилядна публика наведнъж - на открития стадион в Рио де Жанейро.

Хореограф е руснакът Лорка Масине, който е роден в Ню Йорк. Негов учител е баща му, известният хореограф Леонид Масине. През 1960 г. дебютира в трупата на баща си, а през 1964 г. създават със сестра си Татяна Масине своя трупа. Сътрудничи като танцьор и хореограф на френската телевизия, на "Балета на 20 век" на Бежар, балетната трупа на Монте Карло, "Ню Йорк Сити Балей", Театро Масимо в Палермо, "Миланската Ла Скала", Римската опера и др.

Самият хореограф твърди, че се чувства европеец, тъй като е завършил литература в Сорбоната, баща му притежава имение в Италия, а той живее в Гърция. Лорка Масине обаче никога не е поставял балета „Зорба гъркът" в Гърция. Концепцията му за танца в прочутия балет е за танц без абстрактности, с философската мисъл на Кафка, Томас Ман и Джордж Оруел. "Езикът трябва да е разбираем за публиката, да отдели различието между балет и танц, между драматургичния език и езика на танца", смята режисьорът.

Балетът на Софийската опера и балет бе поканен от Министерството на културата на Гърция да участва със "Зорба Гъркът" в културната програма "2007 - Година на Казандзакис". Проектът се осъществява по повод 50 години от кончината на големия гръцки писател.

Балетът на Микис Теодоракис и Лорка Масине се играе с голям успех по цял свят.
В България балетът е поставен от Лорка Масине за първи път на 12 май 1995 година, на сцената на НДК.

Балетът „Кармен-сюита”

Сюжетът „Кармен” привлича хореографите много отдавна. През 1845 г., след публикуването на новелата от Проспер Мериме, хореографът от кралската балетна трупа на Мадрид Мариус Петипа поставя балет „Кармен и тореадорът” с огромен успех – 30 години преди премиерата на операта на Жорж Бизе! В Лондон са изпълнени три различни версии, а френският хореограф Ролан Пети прави за парижкия балет своя версия.

„Кармен Сюита” от Бизе – Шчедрин е създаден за руската балерина Мая Плисецкая. Тя предлага на Шостакович и на Хачатурян, да напишат музика, но и двамата не се решават. Възхитена от спектакъл на гостуващия кубински национален балет и от неговия хореограф, Алберто Алонсо, Плисецкая запалва Алонсо с идеята. Нейният съпруг, композиторът Родион Шчедрин, създава своя версия на гениалната музика на Бизе. Либретото е на Алберто Алонсо. На 20 април 1967 г., е премиерата в Болшой театър. Почти половин век тази творба живее на най-големите балетни сцени.

През 1969 г. спектакълът е показан на софийска сцена при гастрол на Кубинския национален балет с Алисия Алонсо. През 1985 г. постановката е възстановена с Румяна Маркова, Бисер Деянов, Ясен Вълчанов и Георги Неделчев.
За премиерата през 2010 г. в Софийската опера примата Сара-Нора Кръстева, споделя: „Още от дете мечтая за Кармен! Цялата трупа работи с много жар и всеотдайност. Вдъхновени сме да предложим на нашата публика незабравим спектакъл. Наистина, нашата мечта се сбъдна!”

Вълнуващият сюжет и дълбочината на чувствата в операта придобиват философски оттенък в балета-сюита. Зрителите са въвлечени в живота на Кармен, съблазняването и любовта й към Хосе. Картите вещаят смърт, но тя не отстъпва – за нея свободата е над всичко.

Алберто Алонсо: „Съдбата на Кармен е като съдбата на торерото и на бика – винаги на границата между живота и смъртта. Не случайно действието на балета се развива на арена. Стремежът на Кармен към свобода я води към конфликт и трагедия.”

Родион Шчедрин: „Образът на Кармен е станал нарицателен, благодарение на операта на Бизе – една от най-съвършените в историята на музиката. С искрено увлечение работих над партитурата на балета. Прекланяйки се пред гения на Бизе, се стараех това да бъде не робско, а творческо преклонение.”

Балетът „Рапсодия в синьо”

Незабравимата „Рапсодия в синьо” от Джордж Гершуин е видяна в завладяващата интерпретация на хореографа и режисьора Риолина Топалова.
В това представление всеки такт и тон от великата музикална творба са изобразени с всички възможни средства на класическия и модерния балет в едно експресивно и естетско изпълнение на прекрасния балетен състав на Софийската опера.
В хармония със символиката и посланията на величавата рапсодия, декорът и визията на мултимедията представят чуден син фон на небесни изображения, ефирен полет през облачни видения и тази голяма бледа луна, която става свидетел на един безбрежен, съновен и изпълнен с жизненост и любов танц на живота.
В тази проникновена импресия движенията на телата, класическите и модерните похвати на танцовото изкуство, загатнатите цитати от любими прояви на висшето балетно майсторство, подсказаните комични жестове – всичко това спомага за спонтанното емоционално възприемане на изумителния спектакъл.