На 28 май на сцената на Националната опера "уловихме" бисери, които, надявам се, ще блестят и занапред. "Бисерите": тримата протагонисти - Веселина Василева, Хрисимир Дамянов и Веселин Михайлов, заедно с Димитър Станчев и хора на операта въодушевено изпяха историята за приятелство и любовна страст. "Ловци на бисери" е рефлексия на парижкия вкус от епохата на Втората империя - елегантна лежерност, трогателна романтична сантименталност и задължителната доза етични послания. В този вид музикално-сценично изкуство, предназначено за градската публика, всичко се случва бързичко, няма сложни драматургични перипетии, философии и дълбоки конфликти. Целта е: моментно удоволствие, зрелищност, комбинирана с вълнуващи сърдечни излияния/състояния, нежни емоционални сцени на любов и на тъга, потисната от надмощието на справедливостта и човечността. През май 1863 г. публиката на Театр Лирик (установен в сградата на днешния Театр де ла Вил) аплодира 18-те представления на една приятна опера, в която за сметка на разтърсващ драматизъм има огърлие от красиви мелодии в стила на популярната градска романсова песен. И история, случваща се на екзотично място - остров Цейлон, където двама мъже са влюбени в една жена, при това жрица, дала обет. Отлично "действащо" клише, проверено и от успеха на "Весталката" на Спонтини, и от "Норма" на Белини. Несъмнено - куриозно и възбуждащо въображението на парижани, жадни за забава и страстни любовни истории. Дори и днес този симпатичен, макар много експлоатиран модел на човешки отношения, е любопитен, стига да е интерпретиран с въображение и майсторство.
Мисля, че "Ловци на бисери" живее преди всичко заради възможностите за равнопоставена изява на три лирични гласа: сопран (Лейла), тенор (Надир) и баритон (Зурга). Именно простотата и на драматургията, и на оркестрацията, и на композиционните похвати предоставя отлични възможности за доминация на певците; също и на оперния хор. В творбата има няколко забележителни музикални епизода, написани с вдъхновение и майсторство, подсказващи бъдещия истински шедьовър - "Кармен". Освен с певци, "Ловци на бисери" печели публиката още повече, когато и режисьорът, и сценографът имат продуктивна инвенция и провокираща идеи фантазия, респективно - открояваща се индивидуалност. Това не забелязах в постановката на Софийската опера: режисьор - Светозар Донев, декор - Иван Токаджиев, костюми - Ася Стоименова, хореография - Анна Донева. Професионално коректна концепция, в която най-лиричните моменти изглеждаха оставени на моментното настроение и възможности на изпълнителите. На сцената има натежаваща статичност и монохромност - особено в костюмите на хора, а действието много би се оживило, ако имаше по-интересни и не шаблонни мизансцени. Диригентът Борис Спасов е подготвил много добре оркестъра и певците, предавайки на диригент-постановчика Дидие Талпен (Франция) реализирана - на ниво! - партитура. Премиерата премина с хубав темп и настроение. Оркестърът звуча деликатно, с разнообразие от динамики и темпа. Имаше запомнящи се сола на корни, флейти, кларинети - например в каватината на Лейла.
Премиерата на "Ловци на бисери" бе поверена на трима талантливи певци, сред които особено се открои баритонът Веселин Михайлов. Той пя и игра с мотивирано самочувствие, в отлична гласова кондиция, с ясна дикция и произношение (впрочем, единственият, на когото се разбираше преобладаващата част от текста). Неговият Зурга е монолитен образ с много психологически и трагедийни модулации и силни контрасти: любов - омраза - разкаяние - саможертва. Единствен Веселин Михайлов внесе страстта - емоционалното разковниче на творбата! - и изведе въздействено патоса на финала. Веселина Василева - Лейла (облечена, за съжаление, в грозен нелеп костюм) бе много приятна и нежна; партията си е изработила с разнообразни деликатни нюанси, а гласът й блестя впечатляващо, особено в красивия си висок регистър. Ако насити присъствието си на сцената с още чувство, пламенност в любовните сцени и пластика на тялото, убедена съм, ще бъде завършената Лейла. Тенорът Хрисимир Дамянов - млад, интелигентен и музикален артист, придаде - на моменти - френска елегантност в звук и в моделиране на фразите, но имаше и емоционално "кухи" епизоди. Например, в прочутия дует с Лейла не постигна градацията на неудържимото си чувство. Всичко се прави твърде контролирано, спокойно и подредено; и деструктурира драматургичната същност на творбата. В особено важни моменти, когато трябва да доизживее събитията само актьорски, той изглеждаше отстранен от случващото се; дори в първата среща с Лейла не бликна спонтанност, знак за онази неугасима любов, заради която са се разделили със Зурга. А по автор личното съществувание на тримата герои е асимилирано от чувството, което ги изгаря и извисява. Затова "Ловци на бисери" е неповяхващ възпев на неудържимия ход на чувствата, на огромната любов и жертвеност, на благородството. Басът Димитър Станчев - Нурабад, в прекрасна форма, отново ни убеди в значимостта си на стълб в художествения състав на театъра. Хорът, подготвен старателно от Виолета Димитрова, пя с открояващо се звуково внушение - изравнено, компактно, но още пластика и детайлизираност, особено в куплетните/риторнелни места, би игнорирала еднообразието. Защото емоционалността и контрастите, стремежът към хармония и щастие придават на тривиалната история пълнотата на истинския живот. Заради което творбата на Бизе е жива до днес!
Боянка Арнаудова
