От 1908 г., когато Оперното дружество за първи път играе в Народния театър, Софийската опера се доказва като водеща трупа с новаторски дух и изключителни качества. Съвсем наскоро, с директор проф. Пламен Карталов, тя предприе посрещнатата с възторжено признание постановка на Вагнеровия „Пръстен”, за първи път на Балканите. Вагнеровата „Тристан и Изолда”, отново първо изпълнение, получи подробна и отлична рецензия от Клаус Биланд в априлското издание на „Меркер”.
В София оперите се пеят на оригиналния език и има дълга успешна традиция в италианския репертоар. Както за „Пръстена”, така и за „Тристан”, певците работиха с Рихард Тримборн, репетитор и консултант по немски език.
София се показа дръзка в избора си на репертоар и през май показа премиера на своята постановка (едва втора от 1927 г. насам!) на по-рядко изпълняваната опера „Ловци на бисери” от младия Жорж Бизе. Вторият избор на френска опера през този сезон, след „Самсон и Далила” през декември, изгражда солидна традиция. Можем да посочим и „Дон Кихот” от Масне през 2009 г. „за първи път в България” и една по-отдавнашна продукция на „Еврейката” от Халеви през 1997 г.
Тази постановка на „Ловци на бисери” показва силните връзки между френската и българската култура: както „Дон Кихот”, така и „Ловци на бисери” са „с любезната подкрепа на Френското посолство и на Френския културен институт в България”, „подкрепа”, която сигурно е била разширена до езикова подготовка. Също както на „Дон Кихот”, диригент на премиерата на 28 май бе французин: Дидие Талпен.
Това произведение, практически в две действия, поставя голяма отговорност върху тримата основни и един второстепенен солист, силно подкрепени от многоброен хор. Концепцията е такава, че гъвкавите и активни танцьори, които въвеждат в произведението, могат да скачат и да се гмуркат в дълбините в търсене на бисери. Дизайнерът на костюмите Ася Стоименова облича хора в дълги морско сини роби, символизиращи морето около Цейлон.
Историята за любов, чест и безчестие утвърждава Зурга като водач. Баритонът Веселин Михайлов има силно присъствие и глас и в добре познатия дует от Първо действие внимаваше да не затъмни тенора Хрисимир Дамянов, който тук и в по-нататъшните арии можеше да се окаже малко слаб. Басът Нурабад пя силно, но героят му има малко за правене. Веселина Василева, обект на страстното желание и на Зурга, и на Надир, се представи добре, както подобава на целомъдрена весталка.
Фон на декора бяха абстрактни драперии, може би представляващи водорасли, а въртящата се сцена носеше пет колони, изглеждащи като че ли с формата на раковини. Като съдържащи бисери, обаче, черупките в програмата противоречаха на рибовъдната реалност, тъй като бяха раковини, а не бисерни стриди!
Оркестърът под диригентството на Дидие Талпен свири великолепно: деликатността на флейтите в дуета от Първо действие, повторението на темата, контрастираше, и същевременно допълваше оглушителните тимпани и ударните инструменти при ослепителния пожар в заключителната сцена.
Софийската опера трябва да бъде поздравена за нейното еволюиращо използване на субтитри. От по-раншното използване единствено на български, на посетителите на операта сега се предлага и английски. Това, трябва да се предполага, отразява все по-голямото присъствие на емигранти и посетители, за които английският сега е lingua franca! Сега предизвикателството е: кога ще сме в състояние да видим и чуем опера от Бенджамин Бритън или от Пърсел?
Соня Рув-Увалиева
