Оперната прима почина неотдавна във Виена на 90 годишна възраст

Вестта за кончината на голямата наша оперна прима Катя Георгиева, стигна до родината със закъснение. Звездата си отиде на 90 годишна възраст във Виена. Все още старите софийски меломани я помнят – ослепително красива, с превъзходен глас и своеонравен характер.  Името и остава свързано с легендата Димитър Узунов .(1926 – 1986),  тенор със световна слава, с когото са удивително красива и хармонична двойка на сцената. Двамата се развеждат, Узунов се жени за млада жена, от която има дъщеря – но двамата с Катя остават близки приятели до сетния му дъх.

Георгиева и Узунов се женят през 1955 г. След певческия конкурс  в Париж, където двамата с Николай Гяуров печелят първите награди, Узунов се превръща в световна знаменитост.  Георгиева е  назначена за солистка в Софийската опера.

Двамата триумфират в “Отело”, “Палячи”,  “Йоланта” и се превръщат в любимци на  публиката. Специализират в Съветския съюз, където ги носят на ръце заради изявите им в Болшой театър. Гостуват с огромен успех на много европейски сцени.

Без да му искат съгласието, Узунов го правят член  на БКП. Това обаче не може да се случи с Катя, защото е щерка на видния демократ Мирчо Георгиев, интерниран в Белене и лишен от адвокатски права. 

В разцвета на кариерата си  Узунов и Георгиева емигрират на Запад, където се утвърждават като световни оперни величия.  Никога обаче не скъсват връзката си с България.  През 2007-ма Катя Узунова прекара близо месец в София, като за временното си пребиваване в родината бе избрала хотел „Арена Сердика”. Там разговаряхме за артистичния и път и житейските несгоди, които бе преживяла.

---------------------------------------------------

С Узунов се обичахме много, разказва Катя Георгиева. Влюбих се в него в  Москва, където ни изпратиха на специализация. Любовта, която изпитвахме един към друг,  прозираше и на сцената. Това се харесваше на публиката, която ни отъждествяваше с оперните герои.

Узунов бе благороден, добър, отзивчив човек. Привърза се много към родителите ми, настоя да живеят при нас. И кавалерски сподели с мен неприятностите в театъра, които преживяхме заради моя произход.

Красавицата Катя Георгиева минава за буржоазка. През 50-те и 60-те години това дразни мнозина, дори  в артистичните среди.

Когато съобщават, че Георги Димитров е починал, Катя отива на репетиция в театъра както си ходи всеки ден – в светла младежка рокля. Ето как самата певица пресъздава случката:

Портиерът ме пита на входа:

- Ти на сватба ли си тръгнала с тая пъстра рокля?

-       Като умре баща ми, тогава ще сложа черно – отговарям аз. Съзнавам, че не биваше да го казвам. Внушаваха ни че Георги Димитров е велик човек, нещо като полубожество. А съпругата му  дори симпатизираше на артистите. Но думите се откъснаха неволно от мен. Още същата вечер съобщили на партийното бюро какво съм отговорила на портиера. Не беше никак уместно да го правя, защото бях току що назначена за артистка, а съветският режисьор Евгени Сакавнин  ми беше дал шанс да се появя на  сцената..

Оперното светило Димитър Узунов и съпругата му Катя Георгиева са обичани от съседи и приятели. Имат голям апартамент в блока на бул. „Дондуков“ 5, където живеят и други видни личности. Съседи са им тенорът Никола Николов и съпругата му – сопраното Лиляна Василева.

“Над нас живееше съветският генерал Гилин със съпругата си. Разбирахме се много, и двамата  обичаха операта. Слиза при баща ми и казва :

- Другарю Георгиев, кажете на децата си да внимават какво говорят. Днес инсталираха подслушватели в апартаментите.

Оттогава не смеехме у дома да си отворим устата, припомня си певицата.

    Историята с шамара, зашлевен на портиера в софийската опера, се разказва като легенда в музикалните среди. Главната героиня е Катя, макар че тя самата не е шамаросвала никого.

Март, 1962-а година. Двамата с Узунов се гримират за “Отело”. Катя вече е надянала русата перука на Дездемона, той е намазал лицето и ръцете си с черна боя. Остават 20 минути до старта на представлението, когато Катя разбира, че не си е взела от къщи чая, с който се подкрепя по време на спектакъл. Звъни на братовчедка си и моли да и го донесе – живеят на 5 минути път от операта. Братовчедката Иванка се втурва с термоса към операта, но на служебния вход портиерът не я пуска. В това време Катя слиза както е гримирана да пресрещне Иванка. “Пуснете ме, отивам при артистката”, крещи Иванка. “Нямаш право да влизаш без билет!”, репчи се пазителят на реда. Фрас! Иванка го шамаросва здраво. И за всеки случай повтаря удара. Ужасена от случката, Катя вика мъжа си. На входа слиза разяреният Отело, готов да убие портиера, че разстройва примадоната.    Тенорът Никола Николов и пианистът Димитър Минков стават свидетели на инцидента.  

На другия ден партийното бюро в операта яростно раздухва случката и прави от мухата слон – зер, как си позволява примадоната буржоазка да удря трудовия човек, сиреч портиера. Започва разследване като в криминален роман. Тонове хартия изписват свидетелите. И Никола Николов, и Димитър Минков честно и почтено твърдят, че Катя Георгиева не е удряла никого. Самият портиер твърди: „Удари ме цивилната, не артистката”. Но се намират и дребни душици, които тържествуват – паднало им е да си разчистят сметките с непокорната примадона, която не се кланя на властта! На събрание на партийното бюро проф. Христо Бръмбаров, учител по пеене на Катя и Узунов, категорично заявява на тенора: “Митко, сега е моментът да я оставиш! Тя те цепи от партийните ти другари!”

Само че Узунов няма жена за оставяне! Прибира се разстроен вкъщи, от яд и напрежение дори разкъсва кашмирената си блуза. Тутакси пускат заповед за дисциплинарно уволнение на Катя Георгиева и за командировка на Узунов в СССР.  “Няма друг изход за вас – ти оставаш тук, Узунов заминава”, опитва се да я успокои баща й. Катя обаче търси закрила от съветския пълномощен министър, който добре ги познава и двамата и от гастролите им в СССР, и от софийска сцена.  Руснакът обещава да помогне. И успява.

“Спасихме се и този път. Мен ме върнаха на работа, после и двамата с Митко заминахме за Москва. Но вече у мен се прокрадваше мисълта да емигрираме на Запад. Интендантът на Метрополитен опера Рудолф Бинг ни го предложи, когато гостувахме в САЩ. Тогава аха да го направим, но се отказахме. При следващото ни гостуване в Австрия обаче чашата преля. Поводът бе една нелепа заповед от София бързо да се връщаме у дома. Да зарежем спектакли, ангажименти. Не можехме да го направим, защото поставяхме в страшно неудобно положение колегите от Виенската опера. Това означаваше и да плащаме страшни неустойки. Узунов започна да праща писмо след писмо до Тодор Живков, за да му обясни защо не можем да се върнем. Отговор не дойде. Позвъних у дома и попитах татко разрешава ли да останем. “Щом ти е по-добре там, остани! Така и ние ще сме щастливи заради теб”, отговори той.

Четири годиин знаменитата оперна двойка не смее да припари в родината си. Из музикалните среди у нас клокочат слухове – Узунов и Катя избягали, пеят във Виенската опера. Истината е че там ги носят на ръце. На петата година се връщат. Лично Тодор Живков им изпраща по свой човек писмо, с което ги уведомява, че могат да запазят австрийските си паспорти, да си идват когато поискат, стига да не работят срещу България. Политбюро проявява  прозорливост!

Двамата покоряват световните сцени до мига, в който Узунов нелепо губи гласа си. “Митко пя болен на един спектакъл в Парма. Отиде на лекар във Виена, един добър специалист, който ни беше много близък приятел. Той направи фатална грешка – откри полип на гласната струна и го извади в амбулаторни условия, вместо да прати Узунов в болница. Изтегли полипа заедно с едно сукно от мускула. След месец се оказа, че Узунов си е изгубил окончателно гласа. Тогава аз направих фатална грешка – продължих да пея, вместо да се посветя изцяло на него. Оставих го в ужасно състояние – като ранено животно, което не знае какво да прави. Мина малко време, стори ми се че се е съвзел. И тогава дойде непоправимото - той се влюби в една своя почитателка, почти дете. 30 години по-млада от него!”

Изгубилият гласа си тенор иска дете. А съпругата му Катя никога не е искала потомство. Случайно е  присъствала на смъртта на двегодишното си братче. Уплашила се е когато нейна братовчедка ражда сакато дете. И затова се бои да стане майка. “Нашите деца са ролите, които правим на сцената”, повтаря и Узунов години наред. Но изведнъж се оказва, че той, като всички други мъже, иска да си има наследник.

“ Разделихме се. Половин години бяхме врагове. После се сдобрихме. Той се ожени за младото момиче. Роди му се дъщеричка, Наденка. Дойде с жена си при мен в Америка, защото аз пък  се ожених за един американец. И станах нещо като свекърва за жена му, и нещо като баба на детето му”, припомня си Катя. Години наред общува с бившия си мъж като с добър приятел. “Аз няма да дочакам да я видя булка, ама ти ще играеш на сватбата на Наденка”, казва тенорът на бившата си съпруга.

Когато издъхнал,  жена му ми позвъни по телефона и директно ми съобщи ужасната вест. Ние с мъжа ми се канехме да летим за Испания. Той побърза да върне билетите, за да погребем  Узунов. Стоях до главата му по време на ритуала. Месец по-късно жена му опита да се самоубие от мъка. И не се омъжи повторно”, разказва Катя Георгиева. Узунов си отива от белия свят само на 62 години. След два инфаркта и един инсулт.

-       Аз съм жива и здрава. Детенцето му порасна, шефка е в една банка. А него, великият Димитър Узунов, го няма. - разказва приживе Катя Георгиева.

Елиана Митова