На 20 юни, събота, от 11 до 11:30 часа в Партерното фоайе на Софийската опера и балет ще се състои поклонение пред тленните останки на голямата оперна певица Катя Георгиева. От 12:00 ч. е погребението на примата в Централните софийски гробища.

 

Сопраното почина на 10 май във Виена. Катя Георгиева е от голямото съзвездие на оперни певци от 50-те , 60–те и   70–те   години на 20-ти век, които прославят България на международните оперни сцени.

 

Родена е на 7 юли 1926 г.  в София, в семейство на интелектуалци. Баща ѝ е бил секретар на министър Александър Малинов и член на Демократическата партия, както и ръководител на младежката организация на тази партия. С идването на новата власт неговата съдба е била предварително решена – семейството е изселено в Ботевград. По същото време Катя е ученичка в гимназията и успоредно с това учи в Музикалната академия. Учи цигулка при професорите Леон Суружон и Владимир Аврамов.

 

Останала без родителите си и без тяхната грижа, за нея настъпва тежък период. Приемат я да живее в дома на известната драматична артистка Пенка Икономова и дели стая с нейната дъщеря, младата Таня Икономова, бъдеща артистка в Народния театър, едно наистина изявено име.

 

За да се издържа и същевременно да помага на родителите си, тя се явява на конкурс за цигулари в Софийската опера. Издържа изпита отлично и е приета за член на оркестъра. Сега вече може да отдъхне, макар и за малко – осигурила е пари за храна и обучение.

 

Катя започва уроци по вокална подготовка при професор Людмила Прокопова, а по-късно и при професор Мара Цибулка. Нейната изключителна музикалност ѝ помага да вае фразите като инструмент. Насърчена от професорите си, тя се чувства от ден на ден все по-сигурна и един ден решава да се представи на гост-режисьора Соковнин от Москва. Отличен професионалист, той бързо разбира, че пред него стои един талант, харесва нейния глас и музикалност и я приема в своето студио към Софийската опера. До неговото идване тя е работила пак там, но под ръководството на режисьора Илия Иванов.

 

Усърдието ѝ във вокално отношение ѝ носи успехи и повдига самочувствието ѝ. С типичната си решителност тя се явява на прослушване за излъчване на участници 'за Световния младежки фестивал в Будапеща. Катя Георгиева е сред одобрените, представя се отлично и се връща със Златен медал. Това отличие ѝ отваря вратите за сцената и така започва първите си крачки към бъдещите си успехи. Естествено, започва с малки роли – „Дама пика” и „Травиата”.

 

Година по-късно Катя Георгиева е одобрена и включена в първата голяма група български певици и певци (голяма част от тях млади и талантливи музиканти, бъдеща слава на България), които заминават за Москва за специализизация в Болшой театър. Годината е 1953. В тази група заслужава да се споменат имената на двамата прочути български певци тенори – Димитър Узунов и Никола Николов.

 

Преди специализацията си в Москва Катя Георгиева вече има своите големи роли и също така големи успехи в Софийската опера. Взела е участие в постановката на операта „Момчил” на Любомир Пипков, където партньор ѝ е Димитър Узунов, който изпълнява главната роля. Изпълнявайки отлично ролята си в операта „Йоланта” на Чайковски, Катя Георгиева отново е на сцената с Димитър Узунов. Като Татяна от „Евгений Онегин” на Чайковски Катя Георгиева постига наистина големи артистични и певчески висоти. Почитатели и познавачи на операта я поставят на по-висок пиедестал от този на блестящата примадона от това време – Нели Карова.

 

С този певчески актив младата певица започва интензивна подготовка с най-изявените оперни режисьори. Успоредно с това тя има щастието да бъде първата българска певица, пяла на прочутата сцена! Нейният дебют е с ролята на добре познатата ѝ героиня – Татяна от „Евгений Онегин”.

 

Отличното представяне в Москва и успехите, които тя има, ѝ носят признание от страна на ръководството на Болшой театър. Това незабавно предизвиква признание и в България и пред нея се отварят прекрасни възможности.

 

Отскоро вече е официална съпруга на Димитър Узунов и с него участва в станалата легендарна постановка на операта „Отело” на Верди на сцената на Софийската опера. Следва съвместно участие и в друга еталонна постановка – „Палячи” на Леонкавало. В ролите на Дездемона и Неда тя стига върха на своето съвършенство.

 

Димитър Узунов по същото време започва своята голяма оперна кариера, но за нейната в пресата и по Радио София не се споменава абсолютно нищо. А в интерес на истината трябва да се отбележи, че тя прави истински фурор с появата си като Маргарита от „Фауст” на Гуно и в операта „Семейството на Тарас” на Кабалевски.

 

Постижението и интерпретацията на нейната Дездемона са оценени високо по света. Тя пее тази роля в партньорство със съпруга си в препълнената до краен предел зала на опера „Ла Моне” в Брюксел. Изключително е изживяването на двамата в постановката на същата любима опера на площад „Сан Марко” във Венеция.

След тези успехи певицата прави своя дебют в ролята на Мими от операта „Бохеми” на редица сцени във Франция и Белгия през пролетта и лятото на 1959 година. Във Франция прави още един дебют – този път в операта „Кармен”, в ролята на Микаела.

 

Така съвсем закономерно и последователно расте нейната известност, а с това и успехите я водят от един оперен театър в друг. И в сезон 1959/1960 година пътят я довежда във Виена, на сцената на Щатсопер. Тук тя прави своя дебют с ролята, която ѝ е донесла радост и успехи – на Дездемона. Случайно в залата присъства Караян, който след арията ѝ от последно действие не може да сдържи възторга си и възкликва: „Удивително!” Цялата зала аплодира изпълнението на Катя Георгиева, нещо, което до този момент не е характерно и прието сред публиката. Това представление е записано и днес се съхранява в Златния фонд на прочутия оперен театър.

 

Постепенно Катя Георгиева обаче се отдава изцяло на грижи за кариерата на своя съпруг и прекъсва връзките си със сцената. Това е жертва, на която малцина са способни.

 

Неуспешна операция на гласните връзки на прочутия тенор, направена във Виена без съгласието и знанието на съпругата му, окончателно спира кариерата му. И тук отново се проявява необикновената воля и всеотдайност на певицата. Изправени пред една наистина нерадостна и гладна участ, Катя Георгиева прави само едно нещо, но което тя владее добре – да пее! Тя се връща отново на сцената.

 

Ангажирана е за премиерата на новата постановка на операта „Евгений Онегин” на Чайковски на прочутата лятна сцена в замъка Глайндборн, Южна Англия. Постановката е дело на семейната двойка Хаджимишеви, а успехите на Катя са огромни. Представленията се провеждат през лятото на 1970 година.

 

В същото време Димитър Узунов се измъчва от певческо и творческо бездействие. За да му помогне, Катя Георгиева, тайно от него, написва писмо до директора на операта в Русе с молба да помогне на Димитър да излезе от кризата и да направи опит като режисьор. Молбата е приета, Димитър Узунов се връща в България, за да започне работа на ново поприще.

 

И като в приказките, също като птицата Феникс, звездата на Катя Георгиева изгрява отново. Тя прави нова крачка в нова посока, и то напълно успешна. Стъпва на сцената на оперетата, при това в световната столица на този жанр – Виена. Тук е Елена от „Хубавата Елена” на Жак Офенбах, Силва от „Царицата на Чардаша”, както и цяла поредица от героини, обичани и познати на многобройната интернационална публика в космополитния град.

 

Цяла Виена е в краката ѝ. Певицата е толкова красива, толкова очарователна, така убедително пее и играе, че изходът на театъра е буквално запълнен от желаещи да я видят отблизо, да я докоснат, да получат от нея така желания автограф. На едно от представленията на „Принцесата на цирка” на Имре Калман присъства и съпругата на композитора – Вера Калман. Тя изразява възторга си от Катя Георгиева в пресата по следния начин: „Това е най-добрата изпълнителка на тази роля от написването на творбата.”