Новото издание на автобиографичната книга "Живот и песен" на легендарния тенор от недалечното минало Петър Райчев /1887-1960/ вече е в ръцете на читателите. Придружена с компактдиск с негови изпълнения, книгата наистина е изкушение за ценителите на белкантото. Тя бе представена на трогателно матине в неделния ден в Софийската опера.

Съставител на изданието е Петър Райчев – внук, като проектът е подкрепен и от по-малкия син на великия тенор, художника Камен Райчев. (Първородният, диригентът Руслан Райчев, е покойник) На премиерата присъстваха и двамата синове на Камен, единият от които също носи родовото име Петър. А в бебешка количка проплакваше най-малката потомка на рода, Калина Райчева. Гост на матинето се оказа и омбудсманът Константин Пенчев, внук на Маня Райчева – сестрата на Петър Райчев. Най-популярният български министър на културата, Георги Йорданов, не пропусна събитието. Музиканти от различни поколения издпълниха до краен предел оперното фоайе, заинтригувани от новото издание.

„Това събитие е радостно и светло за родната действителност, защото всеки наш ден започва с новини за катастрофи, убийства и политически скандали, а културата ни затъва ли затъва. Щастлив съм, че познавах лично тенора Петър Райчев, че имах щастието да общувам с него в ранната си младост и да получа незаменими житейски уроци", каза проф. Павел Герджиков. „А за мен уроците при Петър Райчев не бяха уроци по музика, а уроци по човечност, по морал, по култура на общуването. Това бяха щастливи мигове, които ще останат в сърцето ми завинаги" , сподели оперетната прима Донка Шишманов.

За жизнения и творчески път на легендарния певец говори проф. Румяна Каракостова, редактор на изданието. Като ученик в прогимназията Петър Райчев постъпва в църковния хор, ръководен от Добри Христов. В София следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват като студенти, сътрудничат във в. "Барабан" с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер.

Сътрудничи и във вестник "Българан" като художник, карикатурист и поет. Приятел е с Елин Пелин и Александър Балабанов. Завършва Московската консерватория със златен медал, вместо за осем - за три години, като ученик на италианския професор Умберто Мазети. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой театър, но той предпочита да се усъвършенства в Италия. В Неапол работи с Фернандо де Лучия, който го препоръчва в театъра "Сан Карло", където Райчев пее с огромен успех в "Бохеми" и "Риголето". Замества заболелия Алесандро Бончи при гастрол на италианска трупа в "Ковънт Гардън" в Лондон. Успехът му е толкова голям, че му предлагат ангажименти и в други спектакли.

Триумфът му отваря вратите на много оперни театри в Италия, пее със знаменити партньори като Тоти дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи. От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев. Установява се трайно в Милано като един от водещите тенори в "Ла Скала", рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Притежава огромен репертоар от над 80 роли и стотици песни. Участва във филмите "Кармен" /1932/, "Евгений Онегин" /1928/, "Певецът от улицата". Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни. От 1919 г. често се изявява и като оперен режисьор. В България се завръща през 1936 г., на върха на звездната си кариера, за да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство. Професор е в Музикалната академия, основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна /1947/. Подпомага създаването на Русенската и Пловдивската опера.

Прозвучаха изпълнения на Петър Райчев, които неговият внук-съименик е издирил, подбрал и включил в уникален диск, който се продава с книгата. Гласът на великия тенор е трогвал с красотата на тембъра и виртуозността на певческия процес, трогва и сега, защото напомня на слущателите какви велики майстори на белкантото е раждала земята българска. Петър Райчев проправя пъртината, по която поемат след него колоси от ранга на Тодор Мазаров, Илка Попова, Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Никола Николов.

За съхраняването на паметта за първите в храма на операта вълнуващо говори Димитър Сотиров, организатор на матинето, ПР на Софийската опера. По негова идея в мраморното фоайе на партера бяха прочетени и няколко любопитни откъса от книгата. С чаша вино семейство Райчеви благодари на всички, които уважиха паметта на великия тенор.

Автор:  Елиана Митова