Ролята на Амонасро е изключително драматична, но и много благодарна за певеца. Изпитанията пред пленения етиопския цар, който пази своята съдбовна тайна, са пресъздадени ефектно от тримата либретисти на Верди. Доколкото знам, единият е историк-египтолог, който проучва стари папироси и исторически митове.

Музикалната драматургия е белязана от великите идеи за героизма, саможертвата и дълга – трите кита на древните култури. Към тях е прибавена романтичната идея за любовта, която е възможна единствено в смъртта – характерен мотив във епохата, в която твори Верди. Амонасро, в този смисъл не е романтичен герой – той е класически държавник – човек на дълга, но също така е ловък и комбинативен, стратег от голяма класа. Ролята носи много енергия, концентрирана е като драматургия и музикално съдържание. Ние не ставаме свидетели на трагедията на Амонасро, той губи дъщеря си, но успява да избегне египетския плен и вероятно е осъден да побеждава във всички времена и по всички сцени, на които се събират певци, готови да вникнат в неговата съдба.

Лично аз пазя скъп спомен за постановката на „Аида” в Солотурн през 2013г. със звездата на Метрополитен опера Мишел Крайдер в главната роля.

Вярвам, че постановката на Софийска опера с режисьор Уго де Ана ще достигне до сърцевината на гениалната опера на Верди и ще ни срещне с големите теми на класическото изкуство.

Биография на Венцеслав Анастасов