Поради силният интерес на деца над четири години и желанието на родителите да ги запознаят с една от най-известните опери в света, Софийската опера представя на голяма сцена „Аладин и вълшебната лампа” от Нино Рота.
Спектакълът е създаден по едноименната приказка от „Хиляда и една нощ".Това е една от най-хубавите приказки на Шехеразада.
Разказвайки ни приказката и запознавайки ни с героите в нея, духът всъщност разказва своята история.
Той помага на принцесата и на Аладин, не само, защото му е наредено да срещне Аладин с Принцесата, а и защото знае какво е да си сам.
След изпълнението на най-тежката, но и сладката си мисия, а именно да събере двамата влюбени, Духът е вече свободен. Но дали това е неговото желание? Дали ще намери приятели, на които да разказва своята история?
Представлението е за деца над 4 години.
Музиката на „Аладин и вълшебната лампа е на прочутия композитор Нино Рота. Той е роден като Джовани Рота Риналди .
Рота е известен италиански композитор, автор на музиката към филми на Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели и на първите два филма от „Кръстникът“ на Франсис Копола.
Освен филмова музика, неговата дълга творческа кариера включва десет опери, пет балета и други произведения като оркестрова музика. В продължение на последните 30 години от живота си е директор на музикалното училище в Бари, Италия и се занимава с преподавателска дейност.
Роден е в семейство на музиканти. Завършва Римската консерватория през 1929 година. От 1930 до 1932 година живее в Америка. Музика към филми започва да пише през 1940. Получава Оскар през 1975 година за музиката към втория филм „Кръстникът“.
Участват:
Николай Павлов, Николай Петров, Милена Гюрова, Румяна Петрова, Димитър Станчев, Стоил Георгиев, Николай Иванов, Ивайло Йорданов, Ваньо Димитров, Елена Стоянова, Илия Илиев, Антон Радев.
Постановъчен екип:
Диригент: Стефан Недялков
Режисьор: Вера Петрова
Сценография и костюми:
Боряна Ангелова
Мултимедия: Георги Христов
Хормайстор: Виолета Димитрова
Превод от италианския оригинал: Симеон Тодоров
Поетичен текст: Юли Дамянов