Операта „Аида“ на маестро Джузепе Верди още с раждането си завалдява света на операта. С „Аида“ се открива най-голямата открита сцена в света Арена ди Верона, продължава да бъде вълнуващо изживяване и днес на всички открити сцени. Не само защото е най-пищното сценично зрелище, но защото музиката на италианския маестро заваладява сърцата с любовната драма и красивите запомващи се мелодии, с мащабните и лирични   сцени.

Този връх на „голямата опера“ е  рожба на голямите предизвикателства на променящия се деветнадесети век, когато светът  динамично се приближава към новото столетие.

Шедьовърът на маестро Джузепе Верди, операта „Аида“ се ражда в едно и също време, когато създава и „Реквиема“. Това е времето между 60-те и 70-те години на 19-ти век, когато той е на върха на славата си, но и когато изпада в дълбока криза. Не само защото изживява загубата на близки, на либретиста си Франческо Пиаве, към което се прибавя и кончината на Росини, скоро и на писателя и поета Мандзони, но и защото е разочарован от случващите се политически събития. „Маестрото на италинаската революция“, както с обич Италия нарича и до днес своя Маестро, е огорчен от предателството на правителството към националните идеали. Нещо, зареждало с енергия живота и творчеството му.

Това е и времето на настъпващата инудстриализация, на големи открития и мащабни проекти. Такъв е построяването на Суецкия канал. За тържествата по случай откриването му през 1868 г. египетското правителство се обръща към Верди да напише опера на египетски сюжет. С творбата на маестрото е трябвало да се открие и театъра в Кайро. Все големи проекти, които означават и приобщаване към европейската култура. В началото Верди отклонява поръчката, но когато се запознава със сценария на „Аида“ на известния френски египтолог Едуард Мариет той се запалва и решава да отговори на поканата. Мариет изгражда сюжета си върху легенда от разшифрования от него папипрус от епохата на дългите борби на фараоните в древния Египет срещу Нубия /Етиопия/. Декорите и костюмите също били изготвени по рисунки на Мариет.  Текстът в проза създава френския либретист К.дю Локл, с когото Верди вече е работил по либретото на „Дон Карлос“, а  италианското либрето в стихове пише поета Антонио Гисланцони. Това е ново предизвикателство за Верди. Той с интерес проучва историята на египетското изкуство, участва активно в работата по сюжета.

Българският оперен театър винаги е имал своите големи изпълители за оперния хит „Аида“.Публиката ни е аплодирала незабравимия Радамес на Димитър Узунов и Никола Николов, Амнерис на Елена Николай, Аида на Юлия Винер, на Анна Томова-Синтова, на различните поколения певци.  Ще припомня, че в 2013 г., когато светът празнува 200 години от рождението на двамата велики оперни майстори Джузепе Верди и Рихард Вагнер, Софийската опера откри с тържествените фанфари на операта „Аида“ своя сезон, като продължи с поредица от спектакли на италианския маестро. Тогава бе и премиерата на „Залезът на боговете“ от Вагнер, последван от представяне на целия цикъл на „Пръстенът на нибелунга“.

Така първият ни оперен театър се вписа в тържествата по повод двете годишнини със своя багра и принос. Голямо предзивикателство, отговор на което имат малко театри по света. Заглавията на двамата революционери от епохата на романтизма бяха и особено преоткриване посланията им към нашето време, един поглед към борбата днес за промяна и човечност.

 Всъщност преимиерата  на шедьовъра на Верди, „Аида“ постави началото на сътрудничество на Софийската опера с най-голямата открита вердиева сцена - Арена ди Верона, която в 2013 г. празнува 100-годишнината си.

Имала съм щастието да изживея на тази магична сцена спектакъла на „Набуко“ в 2000 година, спектакълът, с който Гена Димитрова се сбогува със сцената, на която бе открита, където легендата за „гласа на Арена ди Верона“ е жив и днес. Това бе и първата ми среща с нашумелия режисьор Уго де Ана. Очаквах с интерес неговата режисьорска интерпретация на „Аида“.

Уго де Ана е  известен като артист с оригинален почерк в съвременния оперен театър. Режисьор, сценограф и костюмист той осъществява идеите си като държи именно тези ключови елементи в правенето на театър. Завършил художествено училище в родния си Буенос Айрес, той преподава изобразително изкуство и дизайн за телевизия и кино. Нещо видимо в работата му. С особения привкус на една различна от европейската идентичност, носеща богати пластове на различната култура.

 Тази приказна постановка с интригуващата визия на аржентинския режисьор,  декора на Арена ди Верона, с  костюмите на Софийската опера с прекрасния хор, балет  и оркестър,  и с баграта на отличните солисти ще оживее на сцената на Националната опера и балет в три спектакъла  на

8-ми, 9-ти и 10-ти май 2015 г. Трите спектакла са среща с три различни Аиди – Габриела Георгиева, Баясгалан Дашням, Радостина Николаева, в ролята на Амнерис – Гергана Русекова и Цвета Сарамбелиева, а в ролята на Радамес – Мартин Илиев и Костадин Андреев. 

На крилете на музиката на маестро Верди, с въображението на Уго де Ана и отличните солисти, хор и оркестър, балет ще имате щастието да се потопите в едно  вълнуващото съприживяване на емоции с висок градус. Едно изкушение за всеки, който иска да събуди в себе си усещането за големи страсти, любов и ревност, за вълшебството на света на операта, който ни зарежда с вяра и красота.

Подарете си този подарък за добро настроение  в настъпващата пролет!

Д-р МАГДАЛЕНА МАНОЛОВА