МОЛИТВАТА НА ТОСКА

С  РАЙНА КАБАИВАНСКА

„Живях от изкуство, живях от любов...

Дарявах песента си жарка

На небето, на звездите

И засияваха се те по-ярко...“

Тази ария на Тоска е вълнуваща съкровена изповед, която ние помним с гласовете на големите български Тоски - Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова и други поколения във времето. Тоска и българските диви са особена страница в историята на световния оперен театър. Споменавам не случайно само тези, които помним от последните десетилетия, които сме изживели на родна сцена.

Ще припомня, че Мария Калас, голямата трагичка бе идола за образа на Тоска. След смъртта й фанатичните "каласисти" ревностно пазят мита за своя идол. Те не допускат друга Тоска. Райна Кабаиванска е тази, която създава новия мит на Ла Скала - митът Тоска-Кабаиванска. Критиците я сравняват с първообраза от драматичната сцена, Сара Бернар. Райна е една от малкото артистки, пели в нейни костюми. Светът идентифицира Кабаиванска с Тоска. Може би защото има нещо и от физическите данни, пожелани някога от създателите й. Защото носи нещо и от характера на героинята си.

Не е било лесно за Райна Кабаиванска да намери ключа към капризната и страстна артистка. В едно мое интервю тя сподели как е търсила своя път към образа:

"Трудно намирах път към Тоска, защото не чувствах истината. Тя е малко прекалена в реакциите си, много крайна - ревнива, буйна, необуздана. За Тоска се изисква голям драматичен глас, аз нямам такъв. Открих, че трябва да усетя темперамента на една примадона от миналия век. Примадона, пред която се е кланял светът. Това стана ключът за интерпретацията ми. Накрая победи моята фантазия за Тоска."

Арията на Каварадоси „О, тайнствена хармония“, разкриваща образа на художника и човека Каварадоси е една от най-вълнуващите се арии за тенор в италианската оперна литература. Тя е истински хит, който и днес отваря сърцата ни с красотата на мелодията и поетичните послания.

Имах щастието да филмиран през 1989 г., историческият за Миланската скала състав-Райна Кабаиванска, Лучано Павароти, Ингвар Виксел  във Виенската Щатсопер.  Да изживея незабравимия Каварадоси и Тоска, Скарпия в тази драма на любов и жестокост.

За Райна, това бе дебют на престижната австрийска сцена в тази роля.  Избликът на любов и ревност, борбата с бруталния Скарпия, молитвата на Тоска, убийството - това бяха уроци по актьорско майсторство.

Лучано Павароти сподели: "Когато говорим за Тоска в миналото, това е Мария Калас, днес - това е Райна Кабаиванска."

Кабаиванска вълнува цял свят  с фантазията си за  Тоска. Тя се превъплъщава в образа над 400 пъти в  различни постановки,  с различни партньори. Паметни са историческите спектакли с Пласидо Доминго, с Лучано Павароти, Хосе Карерас. Филмираната версия с Пласидо Доминго разкрива и изключителните качества на Кабаиванска като филмова актриса. Физическата красота и артистичната натура на певицата са повод тя да бъде канена  във филми и телевизионни продукции.  Удостоена е със "Златната роза", висока награда за най-красивата оперна певица в киното.

Истината за Тоска на Райна познаваме от българска сцена.  Всеки път тя търсеше отговор  за нашето време. В края на миналия век ще припомня нейния спектакъл на „Тоска“, който възпламени залата. Публиката изправена на крака аплодираше не само голямата Райна, но посланието идващо от нейната героиня. Това бе една нова Тоска, родена от сблъсъка с нашата действителност. Времето, когато повярвахме в свободата, когато имахме вяра и енергия за промяна.

Всъщност Пучини умело впримчва свободолюбивия артист в омагьосания кръг на властта. Райна взриви образа със силата на любовта и омразата, с борбата над насилието и победата на саможертвата. Молитвата на Тоска бе изповед, убеди ни, че не може да се живее без фантазия, не може да бъдем затворници на реалността на нашия живот. Артистът трябва да има смелостта да се бори за красотата.  В това вярва Райна Кабаиванска.

За нея "изкуството е най-добрият водач срещу баналността и конвенционалността, то ни дава смелост за нови решения. Изкуството ни дарява с красотата на живота, в същото време ни прави съдници на този живот."

Д-Р МАГДАЛЕНА МАНОЛОВА