Едно заглавие, знаково в репертоара на световния оперен театър, безсмъртната творба на Джузепе Верди, операта „Дон Карлос“, оживява на сцената на Софийската опера всеки път с различен характер и багри.

 „Дон Карлос“ е опера, която е репертоарна за първия ни оперен театър, присъства години наред като търсено изживяване, защото за разлика от други големи театри, ние винаги сме имали изпълнители на петте ключови роли. Голямата българска басова традиция винаги е захранвала не само нашите сцени, но и световните с уникалните ни певци-артисти – Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев и генереции след тях. Все имена, търсени внушителни интерпретатори за престижните театри.

Някак неволно тази творба събужда спомените за изживените мигове с големите български баси. Спомням си „ненадминатият крал Филип“ /според Херберт фон Караян/ и Мирела Френи в 1981 г. за  50-тодишния юбилей на Гяуров в постановката на М. Хаджимишев. Спомням си и най-младия състав /на възраст между 27-33/в постановката на Карталов в  1996 г., сбогуването със сцената на Гена Димитрова и Никола Гюзелев в 2001, когато светът отбеляза стогодишнината от смъртта на маестро Верди.

 Всъщност добре е да си припомним, че нашата публика е имала щастието на родна сцена да изживее звездните си мигове със световните български артисти. „За да вървим напред, ние с благодарност и почит се обръщаме към тези ветерани, лъвове и орли на българската оперна сцена”. Думи на  Пламен Карталов за уважение и почит към миналото.

Когато в първия си мандат като директор на Софийската опера Пламен Карталов заложи на младия артистичен състав – Юлиян Константинов, Светозар Рангелов, Костадин Андреев, Цветелина Василева, той определи своята стратегия за развиване на новата генерация певци.  Не познавам такъв случай когато в този шедьовър тържествува вокалната младост, обикновено поверявана на изпитани вече певци. Събитие, случило се в 1996 година.В неговата постановка от 1988 г. вече  бяха участвали Никола Гюзелев, Стефан Еленков, Николай Гяуров и други големи имена. Ще припомня, че миналата година за откриването на сезона на СО бе поканен световноизвестния икалиански бас Феручо Фурлането. Голямото име, което е израснало в преклонение пред Борис Христов.

В това мащабно историческо платно  голяма е ролята и на целия ансамбъл на всеки оперен театър. Хорът и оркестърът, диригентите всеки път ни убеждават, че Софийската опера извисява свой връх в световния оперен театър. Нещо,  което е оценявала  и чуждестранната критика при турнетата на театър.

Стратегът в тази духовна битка за „заразяване“ на все повече почитатели Пламен Карталов успява вече години мъдро и с много усилия, с подход в работата си със сложната машина на оперния театър да превърне Националната институция в театър с международно значимост. За това  говори факта, че публиката има все повече международен характер, а световната критика дава своята висока оценка за българския оперен театър.

В предстоящия спектакъла на Софийската опера и балет на 18 април т.г. на операта „Дон Карлос“ в постановката на Пламен Карталов в ролята на крал Филип ІІ ще гостува известния бас Кристиан Челебиев. В ролята на Дон Карлос ще бъде Мартин Илиев, артистът, когото публиката бурно аплодира в премиерната постановка на „Тристан и Изолда“, певецът, приел предизвикателството на вагнеровия оперен театър и доказал, че освен в италианската опера, ние имаме изключителни вагнерови певци. Нещо, което важи и за другите участници в „Дон Карлос“ – Радостина Николаева, вълнуващата Изолда, Бисер Георгиев, Петър Бучков, Ангел Христов, Цвета Сарамбелиева, също оставили следи в голямото изпитание на  „Тристан и Изолда“.

Ако изживяването за първи път на родна сцена на любовната поема на Рихард Вагнер „Тристан и Изолда“ предизвика овациите не само на нашата, но и на чуждестранната публика и специалисти, то този „Дон Карлос“ ще ни зареди с енергията на голямата италанска опера с тези звездни певци-артисти, които изписват новите страници на настоящето  в богатата история на първия ни оперен театър.

Една постановка, която със своята дълбочина и внушение е доказала своята жизненост, която винаги вълнува и отваря сърцата ни за вечните послания.

Очакваме „поклонниците“ на оперното изкуство в техния храм, Софийската опера, храм, в който може да научим и нещо за философията на живота, послание толкова значимо в нашето време на изгубени ценности.

Д-р Магдалена Манолова