На 17 и на 19 април от 19 ч. Софийската опера представя прочутия балет "Силфида" от Льовенскьолт, а на 26 април от 16 ч. и на 29 април от 19 ч. ненадминатия и до днес балет „Копелия” от Делиб. И на двете представления е диригент известният Маестро Борис Спасов.
СИЛФИДА - Балет от Херман Льовенскьолд
17.04.2015 19:00
Участват: Марта Петкова, Цецо Иванов, Калина Калчева, Иванка Касабова, Георги Аспарухов
Диригент: БОРИС СПАСОВ
19.04.2015 19:00
Участват: Веса Тонова, Емил Йорданов, Калина Калчева, Иванка Касабова, Никола Арнаудов
Диригент: БОРИС СПАСОВ
За „Силфида”
Спектакълът "Силфида" разказва на зрителите увлекателна приказка за феи и любов. В навечерието на сватбата си с Ефи младежът Джеймс се влюбва във въздушната фея Силфида. Той не може да я изгони от мислите си и постоянно я преследва. Един ден я проследява във Вълшебната гора, намята я с магическо було и тя умира. А Ефи се жени за друг.
Онова, което отличава "Силфида" от останалите постановки с подобен сюжет, е невероятната визия и игра на светлини и сенки. Тя говори много повече, отколкото самите движения. Сложните стъпки на балетистите са познати само на хората, които се занимават с хореография. За разлика от тях масовият зрител не следи дали стойката на танцьорите е перфектна, а се наслаждава на гледката.
С почти кинематографичен размах "Силфида" пренася публиката ту сред китните къщички на шотландско село, ту в синкавозеления полумрак на Вълшебната гора, където шетат феи и магьосници.
И преди сме виждали спектакли с изпипана сценография и костюми . Те обаче са били само фон и придатък към красивите движения на балетистите. А в "Силфида" декорите са напълно самостоятелни. Тяхната история е не по-малко увлекателна от разказа за красивата Силфида.
Хореографката Дина Бьорн прави в Софийската опера втората постановка на легендарния балет, създаден в 1836 г. по музика на Льовенскьолд.
"Силфида" винаги се е радвала на особена почит у нас - дали заради факта, че е най-старият запазен балет, или пък просто защото родната публика почти не го познава.
Спецификата в "Силфида" са стъпките. Това е класически балет с много големи скокове, бързи движения на краката, а тялото от кръста нагоре е спокойно.
Мария Илиева и Ясен Вълчанов танцуват първия спектакъл на "Силфида" преди повече от 14 години.
В отделните представления те се редуваха с Веса Тонова, Дарина Бедева-Канева, Диляна Никифорова, Калоян Бояджиев, Росен Канев, Трифон Митев.
Най-старият запазен балет
"Силфида" е най-старият балет, чиято хореография е запазена до наши дни. Легендарният датски артист Август Бурнонвил създава танците по музика на Херма Северин Льовенскьолд и либрето на А. Нури и Ф. Тальони в далечната 1836-а.
Август Бурнонвил е поставил около 50 балета. 15 от тях днес са съхранени в репертоара на големите шведски и датски трупи. Най-известни от тях са: "Неапол" или "Рибарят и неговата невеста", "Валкирия" и "Сватбено пътешествие в Хардангере".
Пътят към сцената за Август Бурнонвил преминава през уроците по балет на собствения му баща Антоан Бурнонвил и Огюст Вестрис.
Създателят на "Силфида" завършва училището в Гранд опера в Париж през 1826-а. Един сезон играе на френска сцена и през 1829-а се връща в Копенхаген. Там става солист и балетмайстор на Датския кралски балет.
Освен прекрасните балетни постановки Бурнонвил оставя след себе си и много ученици, които преподават изкуството му поколения наред във времето.
Хореографката Дина Бьорн, поставила отново в България "Силфида", е нареждана сред най-добрите съвременни специалисти и преподаватели на "техниката на Бурнонвил". Тя от малка е танцувала в "Силфида" и е изпълнила почти всички роли. От 1990 г. Бьорн е артистичен директор на Националния балет на Норвегия и на Финландия. В България идва у нас за първи път през 1968 г. като състезател на Международния балетен конкурс във Варна. Печели бронзов медал и специална награда за артистичност.
КОПЕЛИЯ
Балет по музика на Лео Делиб
26.04.2015 16:00
Участват: Боряна Петрова, Никола Хаджитанев, Росен Канев
Диригент БОРИС СПАСОВ
29.04.2015 19:00
Участват: Ерина Нишитама, Александър Александров, Росен Канев
Диригент БОРИС СПАСОВ
Балет в две действия
Музика Лео Делиб
Либрето - Артур Сент-Леон и Чарлз Нуитир по мотиви от Ернст Теодор Амадеус Хофман
Копелия – началото на българския балет
Музиката на балетът „Копелия, или момичето с емайловите очи” е дело на френският композитор Лео Делиб (1836–1891г.). Премиерата има голям успех и е на сцената на парижката „Гранд опера”, на 25 май 1870 г. От тази дата до ден днешен „Копелия” неизменно присъства в репертоара на балетните трупи по цял свят.
У нас „Копелия” е първият самостоятелен балет, поставен на сцената на Народния театър. Затова датата на премиерата, 22 февруари 1928 г., се счита за рождена в летоброенето на българското балетно изкуство. Хореографията на тази първа „ Копелия” е дело на Анастас Петров (1899-1978), който изпълнява и ролята на Франц. Свинилда е пресъздадена от Надя Винарова и Анна Воробьова. Георги Донев е Копелиус, а Георги Попангелов - кметът.
Декорите на спектакълът „Копелия” от 1928 г. са дело на Александър Миленков, а костюмите - на Райна Ракарова-Никова. Диригент е Тодор Хаджиев.
Кой е Анастас Петров?
Анастас Дачев Петров е балетист и балетмайстор, един от основоположниците на българския балет. Той работи в Софийската опера от 1927 г. до 1961 г. Постановката му „Копелия” е първата цялостно професионално изработена творба. През 1927 г. Маестрото основава балетна школа в България, в която подготвя много изтъкнати балетни артисти - Лили Берон, Асен Гаврилов, Нина Кираджиева, Люба Колчакова и др. Пръв тълкувател е на образите на Принц Зигфрид в „Лебедово езеро“ от Пьотр Чайковски, Франц в „Копелия“ от Лео Делиб, Змея в „Змей и Яна” от Христо Манолов и др. През 1977 г. Получава Хердерова награда.
Своето танцово обучение Анастас Петров започва в школата на Евгения Едуардова в Берлин през 1922 г. Година по-късно той става и неин асистент, като същевременно започва работа и в състава на Щатсопера. Между 1925 и 1927 г. Петров е сред избранниците на известния балетмайстор Макс Терпис, който му поверява постановки.
По-късно балетистът се завръща се в България с желание да намери благодатна почва за изява на натрупания си опит и придобити знания. Не случайно наскоро след назначението му в Народния театър във вестник „La Bulgarie“ излиза бележка, в която се казва:
„Новият балетмайстор си е поставил задача да оформи балерини, достатъчно добре подготвени, за да може впоследствие да бъде реализирана далечната цел - представянето на пантомима на сцената на Народната опера... Противник на строгостта на школите и доктрините, Петров се стреми да обедини майсторството на руския класицизъм със силното, наситено изражение на немския балет...“
Очакванията и на критика, и на публика за „Копелия” са напълно удовлетворени. В „La Bulgarie“ излизат и първите ласкави отзиви:
„На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия”. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство... Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури... Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа...“
През следващите десетилетия „ Копелия” се изнася многократно от нашата балетна трупа. Последната постановка, по хореография на Бисер Деянов, е по повод 80-годишнината на българския балет през 2008 г., в „Софийската опера и балет”.
На 25 февруари, 2011 г. колективът на Операта чества 40-годишната творческа дейност на майстора на балетното изкуство, Бисер Деянов. За него танцуваха колегите му Веса Тонова, Александър Александров, Ясен Вълчанов, Марта Петкова. Диригент беше покойният вече Цанко Делибозов.
През месец февруари, 2011 г. Бисер Деянов започна репетиции на „Копелия” с балетната трупа на Софийската опера. Хореографията е на известния балетист. За работата си над „Копелия”, Деянов казва: „В Операта танцуват моята постановка, която не е играна два сезона. Стремя си при всяко докосване до хореографията да запазя духа на приказката - тя да бъде не само за малки, но и за големи. Против осъвременяването съм на класическите балети. За мен балетът е не само танц, но и театър. Радвам се, че всички от трупата на нашия балет са и добри актьори. Прекрасната музика на Лео Делиб обединява сполучливо класическите и характерните танци на различни националности. Сякаш самият композитор, още по негово време, по един символичен начин прогнозира обединението на нациите в Европа. Постановката на „Копелия”, благодарение на нашия балет, е едно великолепно бижу. Бижу, което трябва да се поддържа”.
ЗА БОРИС СПАСОВ
Борис Спасов е постоянен диригент на Софийска опера и балет. Завършва "Оркестрово дирижиране" в Българската Държавна Консерватория (сега Държавна Музикална Академия "Панчо Владигеров") в класа на проф. Влади Симеонов.
Специализира в Болшой театър при световноизвестния диригент Марк Ермлер.
• Участва в майсторския клас по дирижиране на Витолд Ровицки във Виена.
• От 1980 г. до 1988 г. Борис Спасов е диригент на Русенската Държавна Филхармония.
• От 1984 г. е гост-диригент в Софийската Опера и Балет.
• От 1988 г. Борис Спасов е постоянен диригент на Софийската Опера и Балет.
• Преподавал е в Държавната Музикална Академия "Панчо Владигеров" и преподава в Нов Български Университет специалностите "Пеене с диригент" и "Оперно и симфонично дирижиране".
Борис Спасов дирижира на световните и български сцени впечатляващ брой спектакли на прочутите балетни заглавия: "Спящата красавица", "Лебедово езеро", "Лешникотрошачката" и "Серенада" (Баланчин) от Чайковски, "Ручеят" от Делиб (Баланчин), "Дон Кихот", "Пакита" и "Баядерка" от Минкус, "Жизел" и "Корсар" от Адам, "Копелия" от Делиб, "Силфида" от Льовенскьолт, "Ромео и Жулиета" от Прокофиев, "Зле опазеното момиче" от Хертел, "Парижката Света Богородица" от Морис Жар, "Пулчинела", "Агон" (Баланчин) и "Пролетно тайнство" от Стравински, "Кончерто бароко" от Бах (Баланчин), "Концертът" от Шопен, "Шехеразада" от Н. Римски-Корсаков, "Алегро брилянте" от Глинка (Баланчин), "Степинг стоунз" от Джоун Тауър, "Любовна магия" от Де Фая, "Нестинарка" от М. Големинов, "Кръстоносци" от Ал. Йосифов, "Импровизация" и "Рапсодия Вардар" от П. Владигеров, "Шопениана" (по музика от Шопен) и други.
Оперният му репертоар включва: "Мадам Бътерфлай", "Бохеми", "Турандот", "Момичето от златния запад", "Тоска" и "Джани Скики" от Пучини, "Селска чест" от Маскани, "Аида", "Дон Карлос", "Травиата", "Бал с маски" и "Риголето" от Верди, "Севилският бръснар" от Росини, "Така правят всички", "Дон Жуан" и "Вълшебната флейта" (Премиера по случай 250-години от рождението на композитора) от Моцарт, "Кармен" от Бизе, "Дон Кихот" от Масне, "Хованщина" и "Борис Годунов" от Мусоргски, "Евгени Онегин" и "Дама Пика" от Чайковски.