През изминалите повече от сто години на софийска сцена са пели много и даровити колоратурни сопрани. Имената на немалко от тях  ще останат трайно в историята на българската опера. Сред тях с особен блясък се откроява Серафина Динева, абсолютната колоратурка от 40-те и 50-те години, време когато Операта ни се превръща в първокласен ансамблов театър, обединил таланта и усилията на няколко поколения талантливи певци- артисти.

Родена е на 9 декември 1919 година, под знака на Стрелеца в Казан, Русия. Дъщеря е на нашия най- голям автор на религиозна музика, композиторът и музиковедът Петър Динев / 1889- 1980/. През 1919 той преподава източна музика в местната консерватория.  Майка е рускиня, добра пианистка.  Когато е тригодишна семейството й се завръща в България. Като ученичка Серафима взема уроци по пиано при Недялка Чернаева, участва в постановки на детски оперети. В Музикалната академия се дипломира като пианистка от класа на професор Мара Маринова- Цибулка. Тенорът

Петър Райчев открива феноменалната й гласова дарба – драматичен колоратурен сопран. Глас със завидна мощ и пробивност и заедно с това атакуващ със спонтанна лекота пределно високото фа на трета октава. Големият наш тенор и дава основата, а след това, друг именит тенор, Илия Йосифов, възпитаник на Виенската консерватория, певец и педагог със завидна школа и умения, шлифова гласа й. Така младата Серафима Динева още  от първия си стажантски сезон се хвърля в най-дълбоките води. Приема най-проблемната колоратурна партия, тази на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта „ на Моцарт. Събитието е 29 декември 1941. 22- годишната дебютантка прави фурор и завоюва трайно мястото си на първата ни музикална сцена. Според маестро Асен Найденов, който бе живата история на Операта повече от 70 години, този успех не е бил повторен от нито една друга певица след нея. Серафима Динева наистина е един рядък певчески феномен.

През 1943 е изпратена да специализира в Залцбург при проф Морати. Там я чува главният режисьор на Берлинската опера Хайнс Майснер, който настоява тя да се върне в София, за да участва в неговата постановка на Вагнеровата опера „Рейнско злато” в ролята на Велгунде, една от дъщерите на Рейн.

Следват Нанета от „Фалстаф” на Верди и Розина от „Севилският бръснар” на Росини – две също проблемни партии, при това и актьорски, които подготвя с гост-диригента от Италия Едмондо де Веки. Успехът е също голям, критиките в печата – възторжени. Появила се е нова млада звезда. После се зареждат: Констанца от „Отвличане от Сарая” на Моцарт, Марта от едноименната опера на Фридрих фон Флотов,  Оксана от „Черевички” на Чайковски, Лизета от „Тайният брак” на Чимароза, Джилда от „Риголето”, Норина от „Дон Паскуале”, Адина от „Любовен еликсир”, Оскар от „Бал с маски”...

През 50-те години, в апогея си, Серафина Динева редовно  гостува на театрите в страната,   изнася и много камерни рецитали, подготвя и редица нови роли от опери на Любомир Пипков, Ермано Волф Ферари, Чайковски, Ото Николай, Кабалевски, Прокофиев, Пучини.

Серафим значи ангел. Каква хармония между име и глас! Наистина, ангелски бе гласът на тази забележителна българска певица!

Огнян СТАМБОЛИЕВ