Eдин висок и дългокос човек заля през лятото българските медии. Но не, той не е поредният скандално известен престъпник или дълго издирван банкер, нито пък екстравагантен до ужас художник. Той е един архитект, който се интересува живо от дизайн и от хеви метъл, но това не го представя съвсем точно. Защото човекът, за когото става дума, е Мартин Цонев - български оперен певец, роден в Русе, запленяващ с басовия си глас, проницателен поглед и... почти неизвестен в родния си град.
Добре че беше Софийската опера, да организира фестивал на открито „Опера пред храма“, та всички да чуят за Мартин и да полюбопитстват кой е той и как влетя като метеор на голямата сцена. В края на юни той се въплъти в образа на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски. Представлението бе пред храм паметника „Св. Александър Невски“ в София, на сцена с площ 1700 кв.метра и предизвика фурор.
Само по-силно изкушените от музиката знаят, че
за един оперен певец ролята на Борис Годунов е като ролята на Хамлет за театралния актьор или на дон Корлеоне за филмовия му колега
За кариерата на певците в операта подобно значение има и ролята на Вотан в „Пръстенът на нибелунгите“ от Вагнер - една от най-трудните и дълги басови партии в цялата музикална литература. Точно тя придаде допълнителен блясък към таланта на русенеца, който се превъплъти и в мечтания от мнозина Вотан.
Резултатът от съчетанието на талант и труд бе оценен подобаващо. Мартин получи повече от бляскави оценки за представянето си в София, критиците го поставиха до великите Никола Гюзелев, Николай Гяуров и Борис Христов - българската Света троица от велики басове.
Пътят на артиста към сцената с тежки плюшени завеси е донякъде предопределен. Прадядо му, предприемачът Гатьо Цонев, е един от създателите на емблематичното за Русе Доходно здание. Баща му Стоил Цонев пък в продължение на 47 години е корепетитор в Операта. Именно той вдъхва на сина си любовта към оперното изкуство.
„От дете съм в операта“, казва басът и няма как да е иначе. Напълно излишно е да се изброяват всички роли, които е изиграл - от бащата на операта Монтеверди до Албан Берг , през колосите Моцарт, Хендел, Бетовен, Верди, Росини, Вагнер... а списъкът тепърва ще расте.
„Щях да съм художник, архитект, историк, археолог. Толкова се колебах
Такива, дето много се колебаят, стават или артисти или певци“, признава Мартин Цонев и разказва колко е важна широката обща култура за оперния певец. Ариите се изпълняват най-добре на оригиналния за творбата език, а ако артистът не е достатъчно подготвен житейски, трудно би влязъл в образ. Иначе Мартин е скромен и не изброява езиците, които знае. Казва само, че пее на италиански, френски, немски, руски, чешки и дори хинди.
С Цонев е свързана една друга знакова за Русе личност - Георги Делиганев. Символът на вокалната педагогика е първият учител на българския Борис Годунов.
Педагогът без преувеличение му подпечатал билета към успеха
а ученикът не пропуска да изразява благодарността си към него.
„Наслаждавай се на славата, но дръж винаги единия крак на земята. Човек трябва да се взема на сериозно, за да си изгради правилен професионален и житейски път. Щом вече си стъпил здраво там - полетът на духа е задължителен за твореца, но - с единият крак на земята“. Това екзистенциално правило за артиста споделя с убедителния си бас Мартин.
Докато шлайфа гласа си в стаята с пиано на Делиганев обаче, Мартин е ученик в тогавашния Техникум по дървообработване, а в Музикалната гимназия изучава само пеене и солфеж като извънреден ученик. Затова и в дипломата му за средно образование пише, че притежава специалност вътрешна архитектура. След това е
приет в специалност „Промишлен дизайн“ в Русенския университет, но бързо става ясно, че няма да се занимава с това
На следващата година се решава да кандидатства в Музикалната академия в София и е приет в челото на класирането в специалност оперно пеене. От тук насетне всичко започва да върви в правилната посока, която за Мартин е извън Русе. Но това не пречи да носи града в сърцето си и да се прибира при всяка възможност. Опитът навън му дава възможност да сравни реалностите преди и сега.
Мартин си спомня за Русе през края на 80-те и началото на 90-те с усмивка и носталгия.
„Градът беше много по-пълен, повечето мозъци не бяха изтекли. Имаше свежи хора, изпълнени с гняв и желание да сменят системата. Искаха да живеят справедливо“, казва той.
Основните причини русенци да не искат да остават тук, според него, са безработицата и проблемите в България като цяло. Но е оптимист за развитието на града, особено в културен аспект.
Мартин участва и в така наречения ъндърграунд на Русе
метълист е! Групата, в която е бил вокал, носи името „Нихилист“ и е първата от града, а и сред първите в България с професионално записан албум с тежка (екстремна) музика. За тези времена Цонев си спомня с огромна усмивка, описвайки множеството концерти и цялостната одухотвореност на хората. Но съдбата му е да замине.
На оперната сцена дебютира още докато е в музикалната академия, през 1996 година. Представлението е в Русе, а на Мартин е поверена партията на дон Базилио от „Севилския бръснар“ на Росини. Очевидно талантът му е забелязан, защото веднага след държавния си изпит през 1998-а Цонев печели стипендия в оперната студия на Музикалния университет в Грац.
Следващата стъпка е специализация с най-изтъкнатите корепетитори, певци, диригенти и режисьори от Европа и Америка в интернационалната оперна студия в Амстердам. От там нататък
всичко е успехи, но и много труд
Българите в чужбина, според Мартин, не са слаби, а точно обратното - борят се много и са взели съдбата в ръцете си. Сравнява борбата им с мита за схватката на момъка със змея. Змеят в случая е чуждата държава с чужд език и култура.
„Има завист към чужденците, трябва да си два пъти по-добър, за да те похвалят. Нямаш гръб, бориш се сам срещу тяхната политика.“ Така русенецът описва трудностите, които всички български артисти в чужбина трябва да преодолеят.
„Българските артисти сме като сирачета. Защо има културно министерство изобщо? Ние разнасяме славата на България. Винаги печелим класации. Ние изнасяме култура“, продължава разсъжденията си 41-годишния музикант.
Разликите между българската и германската културна политика са огромни, казва Мартин и обяснява - в Германия оперните певци са по-уважавани от докторите, защото е по-трудно да лекуваш духа, отколкото тялото. След това с усмивка добавя, че все пак докторите са по-добре платени.
Мартин е човек с изявена гражданска позиция, която винаги е готов да сподели. По повод предстоящите парламентарни избори заявява, че ще гласува, независимо от факта, че в Бон, където живее, няма да има изборна секция.
Ще пътува до Кьолн с кола, за да си пусне бюлетината
това ще му отнеме време и средства, но за него няма значение.
„Гражданите трябва да се стимулират да гласуват, да са будни, защото имат един шанс на 4 години нещо да зависи от тях. Затова е нужно да бъдат информирани. Важно е да питат с какви пари ще бъдат изпълнени обещанията, които им дават политиците. Всичко е пари, за съжаление. Даваме нашите пари и политиците правят с тях каквото си искат. Трябват поправки в конституцията. Българинът е много лъган. В исторически план тази гордост, която ни е останала, ни кара да смятаме, че заслужаваме повече, но все нещо не ни достига“, размишлява той.
Не би се занимавал с политика, макар да са му предлагали. категоричен е, че „ако всички станем политици , защото реалността е , че там най-лесно се вземат пари , а не се работи - то Родината ни ще остане без граждани“
„Аз съм за гражданско общество“, продължава той. „Каквото мога, мога да го правя на сцената със силата на моето изкуство, гледам да се развивам. Мога да давам мнение, но не съм учил икономика или право. Има си хора за всичко“.
И още:
„Ние навън можем да преценим по-ясно нещата, не живеем в информационна и комшийска или корпоративна „кал“
заляла България, можем да си направим правилната преценка... „
Тези думи противоречат на симптоматичните обвинения към българите в чужбина, че са забравили откъде са тръгнали.
Противно на външния си вид и някои от заниманията си, например като увлечението по метъла, Мартин е религиозен и смирен човек. За него религията е средство за постигане на душевен мир, смирение и изграждане на своеобразен морален стожер. Както вече казахме, той се интересува от много неща и непрестанно чете и се образова. Относно ролята на изкуството и културата в образователния процес, Цонев е категоричен: „Културата е основата в обществото - тяло, дух, душа. Разделихме науките една от друга. Разделихме хуманитаристиката на различни направления. Всичко е едно, но ние го делим. Хората, които поставят под съмнение образователната функция на изкуството, са ограничени. Всичко образова, дори като излезеш на улицата получаваш информация“.
Или казано по друг начин -
несъстоятелни са коментарите на някои „вървежни“ музиканти напоследък, че ако изкуството образовало, те трябвало да се наричат учители с микрофон
Подигравателни и лишени от логика думи. Всъщност, деецът на изкуството образова както с дейността си, така и с личния пример, който дава.
За музиката в България и по-специално за разпространението й, талантливият русенец има своите забележки: „Съществуват монополи в българския радиоефир, понякога качествената музика не стига до хората. Някои наши артисти ги е страх от конкуренция. При това положение не можеш да се смяташ за голям“.
Относно чалгата мнението на Мартин е умерено негативно.
„Нещо в мен се повдига като помисля за чалгата, но всяка музика си има мястото. Нека обаче това да не става държавна политика, както е в момента.“ Според него артистите работят с абстрактни неща, с чувствата на хората, с възприятията им. Това е отговорност, с която всеки, занимаващ се с изкуство, трябва да е наясно и искрено да приеме ролята си на творец.
Самият творец не трябва да се възгордява, не трябва да е подмолен и да завижда
Ако хората се обърнат към култура и образование, има надежда, смята Мартин. Да си смирен и да имаш точни лични граници, това са две от нещата, които за него са истински важни за личностното развитие.
Русенският оперен майстор живее в Германия, в Бон. Не спира да работи, не спира да композира, не спира да се интересува.
Бъдещите му творчески планове, както гласи едно от най-изтърканите журналистически клишета, включват създаване на концептуален рок албум с песни, които разказват една цялостна история, а защо не опера или рок опера. Специално за операта казва, че непрекъснато му подхвърлят тази идея. Също така той помага с композиции и идеи на „Кристъл бардес“, един интересен акустичен проект на русенски музиканти.
За Мартин е най-важно да продължи да се развива, да продължи да радва публиката по света с качествена продукция. Не смята, че някога ще се „пенсионира“ и се старае да поддържа форма. Преди спектакъл винаги е добре отпочинал, за да даде най-доброто от себе си.
Това е той, Мартин Цонев - скромен, но не прекалено, усмихнат, добродушен и винаги насреща за своите приятели. В професионално отношение - перфекционист с постоянно желание да прогресира.
За него „операта е храм на духа и там не трябва да се влиза по къси панталони“.
СВЕТОЗАР ПЕТРОВ