Днешните любители на опера, а и музикантите не знаят почти нищо за  Цветана Табакова / 1905 – 1936/, а тя е сред най- забележителните таланти на българската оперна школа. Не по- малко значима от Кабаиванска или Ана Томова. При това творила единствено за България. Само за 12 сезона тя се превъплъщава в 30 различни по стил и характер роли, като във всяка от тях е съвършена, недостижима. За съжаление,  полетът й бива прекършен внезапно. Умира едва навършила 31 години.  Не ни е оставила качествени в техническо отношение записи, за да се насладим на великолепния й глас, на голямата й музикалност и певческа култура, за което говорят всички нейни съвременници. Което е впечатлило дори великия Шаляпин.

Ражда се на 27 януари 1905, под духовния знак на Водолея, в Брезник, произхожда от стар и културен възрожденски род, в който музиката е на особена почит. Учи във Врачанската девическа гимназия, която напуска, за да постъпи в Музикалната академия в София, в певческия глас на  Иван Вульпе, един от основателите на Софийската опера. Още като студентка в първи курс е поканена за дебют в Операта – поверяват й травести- ролята на Фредерик от  „Миньон” на Амброаз Тома,  тази забравена днес прекрасна френска лирична опера, която тогава се играе с голям успех в София. Дирекцията открива едно съкровище в нейно лице – зареждат се роля след роля: Мерцедес от „Кармен”, Мюзета от „Бохеми”, Татяна от „Евгений Онегин”, Неда от „Палячи”, Флора от „Травиата”, Леонора от „Трубадур”, Рашел в „Еврейката”,  Тоска, Аида... Скоро става безспорната примадона. При това е  само на 27 години!  Става любимка на публиката и критиката. Името се нарежда до тези на отдавна утвърдените първеци: Петър Райчев, Морфова, Ана Тодорова...

На един коцерт я чува Фьодор Шаляпин и очарован от гласа, хубостта и сценичната й дарба, я кани да му партнира в гастролите му с „Княз Игор” в Ковънт Гардън, Лондон, в главната сопранова роля на Ярослава. По това време тя е обявена от софийските меломани за „царицата на операта сцена” . И наистина, у нея всичко е царствено: гласът, фигурата, походката, маниерите, излъчването. Просто е надарена от Бога!  Гласът й, драматичен сопран, с голям диапазон, близо три октави, се отличава с особена топлота, при това съчетан с ефектен блясък в горния регистър, способен да постига ярки динамични контрасти с постепенно, плавно изграждане на кулминациите. А репертоарът й – богат и разнороден говори за една голяма култура, трудоспособност и интелектуална вглъбеност. Цветана Табакова пее с лекота и Верди, и Моцарт, и Вагнер и Владигеров. Последният я счита за своята „идеална Царица Мария” от „Цар Калоян.   Великолепни са постиженията и като Мадалена от „Андре Шение”, Сестра Анджелика на Пучини, Елза в „Лоенгрин”, Адриана Лекуврьор на Чилеа,  Агата във „Вълшебният стрелец”, Донна Анна в „Дон Жуан”, Сантуца, Реция от „Оберон”, Лиза от „Дама Пика”...Наистина, впечатляващ репертоар. В наше време малко певици след нея успяват да направят тези трудни роли...

През 1927 година прави кратка специализация в Париж при прочутия педагог Дюпре. Изнася няколко концерта с огромен успех. Може да остане там, но се връща в родината си, както по онова време правят повечето от нашите най- добри певци – остават, за да градят българската опера, българската музикална култура . Не както мнозина от следващите поколения... Заавърнала се в София, тя пее бляскаво в  „Аида”. Недоброжелатели и завистници / чисто по български!/ решават да я уязват. Обвиняват я, че била допуснала нечисти тонове във високия регистър. Това предизвиква дори скандал и дискусия в печата! / През 30-те години Софийската опера е вече утвърден институт, който, заедно с Народния театър, е в центъра на вниманието на обществото и медиите, за разлика от днешните, които се занимават с ниските жанрове и попкултурата и опростачват системно и методично публиката.

Огнян Стамболиев