Определението „работохолик“ със сигурност подхожда на сценографа професор Миодраг Табачки. Само през декември миналата година и януари 2015 той работи върху няколко заглавия. „Червената шапчица“ е спектакъл, за който изработва декора и костюмите в белградския детски театър „Божко Буха“ – версия на Милена Деполо по оригиналното заглавие на Братя Грим. Сценографията и костюмите за постановката „Бушуваща трагедия“ от Душан Ковачевич също са негови.  Последната му работа преди да пристигне в София за премиерата на „Тристан и Изолда“ е в Белградския драматичен театър, където е автор на декора за „Hotel Europe“ от Синиша Ковачевич.

Табачки от 10 години си сътрудничи с режисьора Пламен Карталов. Двамата се срещат в Белград с „Прилепът“ от Й. Щраус и досега са работили съвместно върху 6 постановки –   два пъти „Лакме“, „Турандот“ и „Тоска“. „Общата ни работа е много вдъхновяваща, защото Маестро Карталов има огромно въображение, познава и уважава композитора и музиката му. Амбициозен и много трудолюбив партньор, с когото е истинско удоволствие да се работи.“

Известният сценограф поставя за първи път творба на Рихард Вагнер – отново с Пламен Карталов в София. Процесът започва преди около година. „Пътят беше дълъг, изпълнен с предизвикателства и понякога много труден. За да реализираме идеята, бе необходима голяма проучвателна работа – както на предишни продукции, така и на много критика, писана за „Тристан и Изолда“. Основната идея бе доразвита по време на срещите ни с Маестро Карталов през следващите месеци. През септември миналата година влязох в ателиетата на Софийската опера и балет за изработката на декорите. Буквално до последния момент търсехме оптималните решения, като се има предвид, че дори репертоарните театри в момента са едновременно и пътуващи. Така че всяко решение трябва да се адаптира за по-голяма и за по-малка сцена. Изумителното в сегашната продукция е, че декорът постепенно се сглобява пред погледите на зрителя по време на увертюрата – нещо, което лично аз не съм виждал никъде другаде по света.“

Табачки, който е преподавател във Факултета за драматични изкуства в Белград, иска да представи историята във Вагнеровото заглавие, което за първи път се поставя на българска сцена, като много актуална съвременна история. „Действието не се развива пряко в наши дни, то има връзка с бъдещето, но е базирано върху историята. За мен е удоволствие да работя в София заради отличната сцена, с великолепни пропорции, а и заради разкошната публика тук. Имах щастието да участвам в постановъчния екип на „Лакме“, с която през 2008 г. бе открита обновената сцена на театъра. Софийската опера е много добре приета по света. Хорът, солистите и оркестърът са на най-високо ниво и за мен е голяма чест да участвам в този проект.

Най-важното в операта е музикалният аспект и аз не възприемам проекта си за „Тристан и Изолда“ като някакво състезание. Приятно е да се прави сравнение, но не сме на шампионат. Единственото, което бих искал, е да се отличавам от останалите. Обичам  разнообразието в изкуството и в театъра.“

Димитър СОТИРОВ