„Убежище на зеления хълм“, нарича  Рихард Вагнер  времения си дом в Швейцария след бягството му от Германия, преследван заради участието си в Дрезденското въстание от 1848 г. В това убежище  пламва страстна любов между романтика Вагнер и поетесата Матилде Везендонк, съпруга на благодетеля му Ото Везндонск, дарил му вилата. Състоянието на любовен копнеж, ражда стиховете на Матилде и песенния цикъл на влюбения Вагнер - „Песни по Матилде Везендонск“. По-късно той споделя, че не е написал нищо по-прекрасно от тези песни и че малко от произведенията му може да се сравнят с тях.

Това е може би най-искреното и вълнуващо откровение, слово и музика в съвършено единение, както са били слети сърцата на влюбените. Любовният копнеж и блян на Матилде оживяват в стиховете й: „Ангелът“, „Спри“, „В оранжерията“, „Скърби“, „Блянове“.  Всяка песен е  откровение, затаяващо дъха. Молитвата на Ангела за върховно блаженство на небето е последвана от „Спри“, свистящото колело на времето, мерило на вечността. „В оранжерията“ е романтична метафора за багрите на страданието, „Скърби“ – печал и болка от осъзнаването, че животът само в смърт се ражда и на края „Блянове“ е въпрос без отговор.

Този спонтанен изблик на двамата влюбени, невъзможната любов и страдания оживяват в поемата за любовта „Тристан и Изолда“, най-величествения паметник на любовта.

 "Никога в моя живот не съм бил истински благословен от любовта. Трябва да въздигна паметник на тази най-красива от всички мои мечти, от начало до край пропита с любов. Чух вътре в себе си темата на Тристан и Изолда - най-проста, но най-пълнокръвна музикална идея", пише Вагнер.

Да бъдеш благослевно от любовта, това не е ли копнеж, блян за всеки човек. Това не е ли голямо предизвикателство за съвременника, омагьосан от технократското съзнание.

Ако някога философът Декарт вярва, че „Мисля, значи съм“, то днес  „Чувствам, значи съществувам“ е голямото предизвикателство. Предизвикателсво за усещането, живот. Защото какво е любовта освен състояние, учещане за това, че сме живи, усещане за вечността и смъртта като естествено състояние на човешкия  дух.

Ако искате да усетите най-великото чувство , състояние на влюбеност, на любов, състояние в което се изгубвате и да забравите за белия ден и се потопите във вълшебството на нощта, на безкрая, на онова усещане, в което чувствам значи съм, вслушайте се, изживейте   музиката на Вагнер в най-великия възпев на любовта в неговия“ Тристан и Изолда“ .  Творбата за изпепеляващата любов и копнеж, завладяла душата на влюбения Вагнер.  Състоянието на любов, което завладява душата, душата която страда, но и тържествува  и ражда вечността.

„О, миг, постой, ти тъй прекрасен си!“,  всичко това ще можете да изживеете със спектакъла на Софийскато опера в „Тристан и Изолда“, оживял за първи път на родна сцена.

„Всичко е напразно! Безсилно замира сърцето, за да се разтопи в копнеж“, така словесно определя Вагнер   „въведението“ на операта.

Да се разтопите в състояние на копнеж, да събудите в себе си усещането за любов, да изживеете магията на любовта, това може да се случи ако станете съпричастни на изживяването „Тристан и Изолда“, спектакъл сътворен от ансамбъла на Софийската опера за първи път на родна сцена.

Бъдете с нас, може би ще чуете в себе си събуден гласа на любовта, изживейте магията любов с най-величествения музикален паметник на любовта „Тристан и Изолда“ в месеца на любовта и пролетта.

Д-Р МАГДАЛЕНА МАНОЛОВА