„Нямаше да оцелея през младостта си без музиката на Вагнер. Не можех без Вагнер. От мига, в който се появи клавирна обработка на „Тристан”, аз бях вече вагнерианец. И до днес търся произведение с такова опасно очарование като „Тристан”, със същата зловеща и сладка безконечност; диря го из всички изкуства – напразно. Всички чудеса на Леонардо да Винчи губят магията си при първите звуци на „Тристан”. Това произведение е безспорно non plus ultra на Вагнер. Светът е беден за оногова, който не е страдал достатъчно, за да изпита това „блаженство на ада“ — тук е позволено, дори необходимо да употребя една мистична формула.”
Фридрих Ницше
„Вагнер не сред моите приятели, но аз не мога да забравя онези безмерни наслади, за които съм задължен на този гениален новатор. Очарованието на неговата музика е неизразимо, неописуемо. В нея има сладострастие, нежност, любов! Това не е музика на бъдещето, защото такива думи нищо не означават, но това е музика на всички времена, защото е прекрасна!”
Жорж Бизе
„Чувството, че оставяш твърдата почва зад себе си, че се впускаш в неизвестността, е тъкмо онова, с което вълнува и завладява музиката на Вагнер. Нейното най-съкровено съдържание, нейните багри, ако направим сравнение с живописта, могат всъщност да бъдат схванати само от слушател, който е готов да навлезе, заедно с музиката, в неизвестното. Тук можем да кажем, че онова, което е има значение днес е именно онова, което е било неразпознато тогава и поради това е останало неразбрано и неоценено… Творчеството на Вагнер е в същината си истински многозначно и крехко, затова качествата му разкрива само онази постановъчна практика, която си дава сметка за това и реализира пукнатините, вместо да ги гримира.”
Теодор Адорно
„Често и справедливо говорят за хипнотизиращата, прелъстителна сила на музиката на Вагнер. Никой композитор преди Вагнер не е заливал слушателя с такъв водопад от звуци, с такава широка река от хармонии, с такива пронизващи мелодии.
Музиката на Вагнер като че създава около себе си някакво магнитно поле, широко разпространяващо се във Вселената, и особено във вътрешния свят на слушателя.”
Анатолий Луначарски
„Музикалната драма на Вагнер е творение на титан, подобен на който историята на изкуството познава може би само в лицето на Микеланджело. Никой от нашите съвременници не може да се похвали с такава оригиналност, с такова единство на стила, с такава блестяща оркестрация, с такова майсторско умение да изрази точно това, което иска.”
Eдвард Григ