Рецензия на Андреа Мерли, сп. „L’opera” за „Самсон и Далила”
05 фев 2015

Рецензия на Андреа Мерли, сп. „L’opera” за „Самсон и Далила”

ОТЗИВИ И МНЕНИЯ ЗА ОПЕРАТА

България – София

САМСОН И ДАЛИЛА – Камий Сен-Санс

Далила: Надя Кръстева, Самсон: Ендрик Вотрих, Великият Жрец на Дагон: Станислав Трифонов,

Абимелех: Веселин Михайлов, Старият Евреин: Ангел Христов, Вестоносец: Хрисимир Дамянов, Първи филистимец: Пламен Папазиков, втори филистимец: Антон Радев. Диригент: Ерих Вехтер. Постановка, декор и костюми: Уго де Ана. Хореография: Леда Лойодиче. Художествено осветление: Виничо Кели. Диригент на хор: Виолета Димитрова. Национална Опера и балет, 11 декември 2014.

„Държавата е в хаос, а ние сме едни луди” с този малко брутален увод, но който отразява вярно реалността на голямата икономическа криза и в България, директорът на Националната опера и балет Пламен Карталов прие журналистите на пресконференция за представянето на един амбициозен проект, като се има предвид, че наличните пари са твърде малко. „От миналия септември се ангажирах да се представя всеки месец по една нова продукция” продължи невъзмутимо с определението той „след един нов „Дон Карлос”, през октомври месец дойде ред на една нова продукция на „Бременските музиканти”, през ноември една нова хореография на „Спящата красавица”, и сега през декември тази пламенна „Самсон и Далила”, последвана после през януари от възобновяване на „Турандот” и „Княз Игор”, за да акостира през февруари новата за България „Тристан и Изолда” на Вагнер”.

Забързаната програма отговаря на подновяването на голяма част от фиксирания състав, особено в оркестъра, но също така и в подмладяването на във всички сектори на институцията. Всички, обзети от едно здравословно желание да работят и да изплуват, без да се оставят да бъдат деморализирани от кризата, както и от тежката работа. Без значение от това колко е часът, и с голяма страст.

Потвърди ни го и Уго де Ана, поканен със своя екип (общо са единадесет артистите „гости”, като се броят и основните изпълнители и диригентът), сформиран от неразделната хореографка и приятелка Леда Лойодиче, от изключително добрия дизайнер художествено осветление Виничо Кели и от верните асистенти Филипо Тонон, Лаура Ло Сурдо, Микеле Косентино, редом с трите талантливи местни сили, сред които Вера Белева, Мария Евстатиева и Теодора Христова, три истински опори на операта. „Удоволствие е да се работи тук. Повече от месец репетиции, създавайки целия спектакъл на място”. Един нов спектакъл и от много гледни точки иновативен, който вярно следва драматургията, но също и принуждава зрителя да е непрекъснато с изострено внимание, защото нищо не е оставено на случайността. Декорът е проактивен и авангарден, движенията – отработени и непрекъснати, в които се сливат и смесват помежду си хор, миманс и балет, отъждествявайки се в един общ сюжет. Сцената, на практика единствена, се състои от пана галванизирана ламарина, които, с използването на неон,  прозорливо осветени, придобиват ефекти на странни видения и отражения. Поредица от плъзгащи се панели представлява нещо като конвейерна лента на пода; което позволява бързи смени на сцените пред зрителите и допълнително задвижване на героите. Добавят се и великолепните костюми, перуки, бижута: един  преоткрит „ориент” и видян през един малко греховен и буржоазен поглед, леко 30-те години на миналия век; подтиснатият еврейски народ е облечен в парцали, в контраст със снаряжението на филистимските войници, леко сайънс фикшън. Изобщо един спектакъл с много внушения, който предостави на своите създатели един заслужен триумф.

Също и музикалната част бе доста успешна: особено при музикалното изпълнение на великолепния оркестър и също така много добре подготвения хор, призовани на едно сценично и хореографско изпълнение с изключителна трудност и обучени, както винаги, от жизнерадостната Виолета Димитрова. Диригентът Ерих Вехтер бе предварително заявил, че за над 40 години на попрището, никога не е срещал толкова хора, които да са същевременно толкова ентусиазирани и послушни и активно участващи. А и самият той доста концентрирано се е потрудил, като е имал предвид също и ораторния оригинал на операта, особено в частите, които отварят първо и трето действие. С един лъкатушен развой, увличащо в страниците, насочени към еротичната съблазън, и по-специално в дуета, който започва с ариозото на Далила "Mon cœur s'ouvre à ta voix" (Сърцето ми за тебе се разкрива) и съответно давайки изблик на пъстрото блещукане и ценните ориенталски орнаменти в прочутата оргия при трето действие.

Съставът е представен, изключително от стабилни стойностни мъжки гласове, сред които ще посочим могъщия Стар евреин на баса Ангел Христов, забележителния Абимелех на Веселин Михайлов и особено, авторитетния Велик Жрец на Дагон в изпълнение на баритона Станислав Трифонов, и двамата изключителни и несравними. Мецосопраното Надя Кръстева, с вече изградена международна кариера, с един шлифован глас, с красив колорит и уверена в целия диапазон, дарена даже и със значителни актьорски качества, която, подпомогната от Леда Лойодиче при танците, разкри даже и неподозиран талант на балерина, изгради един изключително чаровен образ на непостоянната, съблазнителна и похотлива Далила, и освен това – и тук е заслуга на майсторството на режисьора – един финален щрих на почти "християнско" милосърдие спрямо презрения и осмян герой, за неговото предателство, докаран до слепота и немощ. Тенорът, който надяна одеждите на Самсон бе, поради много причини, истинската изненада на вечерта. Ендрик Вотрих, в действителност, е минал също и през Ла Скала, редувайки се като Жакино с все още неизвестния Кауфман при изданието на „Фиделио”, което е предшественик на това, което понастоящем е на сцена. Освен това справедливо си е спечелили славата на вагнеров тенор, пеейки в Байройт под диригентството на Тилеман и на други e авторитетни диригенти. Ролята на Самсон за него не е дебют, независимо, че операта вече рядко се изпълнява и със сигурност неговия френски – потвърди ни го и тренера Снежина Русикова-Здравкова, която освен това направи превода на надтитритие на английски и на български – е почти перфектен. Но най-вече ни порази с елегантността си на пеене, сфумато с достойни за уважение пианисими, разнообразното фразиране, вещо о по акцент буйно и страстно. Гласът е чистосърдечно тенорен, дарен е с един полиран цвят, който напомня този на младия Доминго и съответно с един средиземноморски, слънчев тембър. С лекота и уверен при височините, включително и при тези, които предшестват рухването на храма с гибелта на всички филистимци, без натиск, с един глас задържан и поддържан без притискане, с едно звучно открояване изцяло изнесено напред и мощен така, че значително да преодолее пълната сила на оркестъра. Като се добави и физическото присъствие и симпатията на лицето, което притежава една забележителна мимика, така се разбира ентусиазмът, който предизвика у публиката: да се надяваме да го видим отново скоро в Италия.