Операта "Тристан и Изолда" от Вагнер за първи  път е на българска сцена - на 26 февруари  в Софийската опера и балет, съобщават от първия ни оперен театър.

Може да се каже, че оперите на Вагнер са рядък гост на нашите сцени. Причините са много. На първо място - българската публика, която предпочита главно италианските автори и преди всичко Верди, Росини, Доницети и Пучини. На второ място - певците ни, подготвени главно за италианския и руския репертоар. Така че не е изненадващо, че до Втората световна война у нас са реализирани само "Летящият холандец", "Танхойзер", "Лоенгрин" и "Рейнско злато", отбелязват от операта.

На 10 февруари 1930 г. е първата българска среща с Вагнер. Диригентите Венедикт Бобчевски и Херман Щанге и режисьорите Илия Арнаудов и Николай Веков подготвят старателно и прецизно, "по-немски" "Холандеца". Първите "Вагнерови" певци у нас са Цветана Табакова, Михаил Попов, Любен Минчев, Цветан Каролев.

На 30 януари 1931 г. главният диригент Щанге поставя "Танхойзер", заедно с режисьора Николай Веков. Представянето на тази опера също се превръща в сензация за културна София. С "Лоенгрин" на 5 октомври 1934 г. се открива сезонът. Диригент е Мойсей Златин, режисьор - немският възпитаник Драган Кърджиев, сценограф - Александър Миленков. Лоенгрин е Константин Каренин, Елза - Цветана Табакова, Телрамунд - Събчо Събев, Ортруд - Констанца Кирова. Премиерата минава с огромен успех, "Лоенгрин" става "гвоздеят на сезона" и се играе дълго при пълни салони.

След време се възстановява на няколко пъти с нови солисти. През 1939 г. "Танхойзер" се поставя за втори път. "Рейнско злато" с диригент Асен Найденов и режисьор директорът на Франкфуртската опера Ханс Майснер е сензацията през "военния сезон" 1943-1944 г. Като Вотан отбелязва един от най-големите си успехи баритонът Христо Бръмбаров, забележителни характерни образи правят Събчо Събев като Алберих и Георги Хинчев като Миме.

След 1944 г. Вагнер за известно време е извън репертоарните търсения на музикалните ни театри - по идеологически причини. През 1959 г. проф Драган Кърджиев и диригентът Атанас Маргаритов поставят "Летящият холандец". Спектакълът не се играе дълго, защото публиката е отвикнала от този стил. На по-голям успех се радва "Лоенгрин", реализирана на български език / както всички Вагнерови заглавия дотогава/ от режисьора Михаил Хаджимишев, художничката Ани Хаджимишева и главния диригент Асен Найденов, със силен състав - Юлия Винер, Надя Афеян, Любомир Бодуров, Любомир Михайлов. Играе се сезони наред.

Когато акад. Пламен Карталов пое и обнови Националната опера, интересът към Вагнер бе подновен. Поставиха се оперите от  тетралогията "Пръстенът на нибелунга" на езика на оригинала, на изненадващо високо ниво, с прекрасни млади певци, усвоили трудния Вагнеров музикален стил. Постановките се приеха като истински събития и отбелязаха връх в историята на института, припомнят от операта.

/ПМ/