7 представления на най-новата продукция на Софийската национална опера определено не са достатъчни за българските приятели на музиката. До последното място те бяха изпълнили залата за следобедния спектакъл тази неделя, който беше обявен за последен за тази опера на програмния афиш. Можем да си обясним този голям интерес по следния начин: на първо място, българската публика гори от желание да види нашите местни звезди. Те често са канени на световните сцени, но по-рядко намират в календара си с ангажименти място за изяви в своята родина, където условията за това са далеч по-скромни. Затова нашите велики оперни изпълнители се връщат у дома главно за концерти и рецитали, ако въобще го правят.
Ендрик Вотрих, Надя Кръстева. Снимка: Виктор Викторов
Беше истински предколеден подарък за приятелите на операта да имат шанса да аплодират великолепния мецосопран Надя Кръстева. И, на второ място, на ръководството на Софийската опера вече от известно време се удава да събуди и държи буден интереса на своята публика към съвсем нови или напълно забравени произведения от оперния репертоар. Такъв беше случаят с Вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга”, която беше изпълнена цялостно за пръв път на Балканския полуостров и предизвика сензация с международен отзвук. Сега случаят отново е такъв с операта от Камий Сен-Санс, произведение, което не е представяно през последните 80 години в София. (Преди това е имало две представления през 1923 г. и 1932 г., както и едно през 1968 в операта в гр. Русе).
Надя Кръстева. Снимка: Виктор Викторов
Освен че блести в главната партия на Далила, Надя Кръстева изиграва решаваща роля при избора на това произведение. Тя изразила своето желание да пее тъкмо тази роля на родна сцена. За нея това е „божествена музика“. Признава също, че дебютът ѝ в ролята на Далила в САЩ е бил особено успешен и че има прекрасни спомени за този въодушевен прием. Българската публика вече познава нейната огнена Кармен. Понятно е този успех да бъде продължен с друг страстен образ – с Далила. При това Надя Кръстева притежава силен, във всяко отношение благозвучен глас, тъмно оцветен тембър, ефектна визия, както и актьорско умение, следователно всичко, което е необходимо за пресъздаване на това действащо лице. От сценична и музикална гледна точка Далила съвършено подхожда на Надя Кръстева и това със сигурност ще е следващата ѝ прочута роля.
Съвместната работа с немския тенор Ендрик Вотрих като Самсон внася харизма и още повече цвят в постановката. След „Фиделио” през последната година сега той за втори път е гост в София. Със своята телесна сила и мощ на гласа Вотрих представя личността на един разкъсван от любовна мъка образ, който се огъва пред женското лукавство. Голямо предимство на тази сценична двойка е силата на пеене, съпроводена от непрекъсната смяна на настроението на двата образа, а именно на прелъстителката, която се преобразява в убийца, и на героя, даващ сила на своя народ, но който бива разтърсен от собствената си страст.
Върховният жрец на Дагон беше Бисер Георгиев; Абимелех – Веселин Михайлов; Стария евреин – Ангел Христов; Вестител на филистимляните – Хрисимир Дамянов; Първи филистимлянин – Пламен Папазиков; Втори филистимлянин – Антон Радев.
Ерих Вехтер, който от последния сезон е главен диригент на Софийската опера, приема предизвикателството да пресъздаде силно екзотичната музикална картина, сътворена от Камий Сен-Санс. Той признава, че е пристъпил към това произведение доста късно в своята кариера; дирижирал го е за първи път едва преди три години. „Преди не съм работил с Надя Кръстева, но междувременно съм обладан от таланта на тази певица. Аз просто следвам нейния глас с палката” – споделя откровено немският маестро пред пресата. Под неговото диригентство оркестърът и хорът на Националната ни опера показват своя максимум.
Режисьорът Уго де Ана, известен със специалните си режисьорски решения и комплексната си работа, поставя големи изисквания както към солистката Надя Кръстева, така и към целия ансамбъл. Те трябва да представляват хомогенна част от цялостния облик, като вземат участие и в балетните сцени. Както се очакваше, Уго де Ана отново сложи акцента върху една сценография, базираща се на светлинните ефекти. Характерно за неговия избор на костюмите е сблъсъкът между аскетичните одежди на евреите и кичозните облекла на филистимляните, които в последното действие на операта превръщат храма в истинско кабаре.
Надя Кръстева и ансамбъл. Снимка: Виктор Викторов
Като цяло можем да говорим за една триумфална вечер за Надя Кръстева, както и за въодушевена публика, много продължителни аплодисменти за солистите, хора, балета и диригента след финалното падане на сценичната завеса.
Ирена Гъдeлева (БНР), Боряна Йосифова (кореспондент на БНР във Виена)