31 октомври 1833 г., Санкт Петербург – 15 февруари 1887 г., Санкт Петербург

Музикалната си дарба  Бородин проявява рано. Деветгодишен пише полка за пиано, а на 14 години – концерт за флейта и пиано. От ранно детство проя­вява наклонности към естествените науки и особено към химията. Седемнайсетгодишен е приет за редовен студент в Медико-хирургическата академия в Петербург. До края на живота си е щатен професор в нея.

Решаващо значение за музикалната му кариера изиграва срещата с Милий Балакирев, водач на прочутата „Могъща петорка“ ­ кръг от руски композитори, които утвърждават някои демократични идеи в музиката. Бородин следва и доразвива реалистичните традиции на Глинка и Даргомижски.

През 1867 г. написва първата си симфония и редица прекрасни романси по стихове на руски поети класици (Пушкин, Лермонтов, Фет). През 1876 г. завършва най-значителната си симфонична творба – „Богатирска симфония“, и поемата за оркестър „Из степите на Средна Азия“.

Бородин влиза в историята на руската музикална култура като истински исполин. Неговото изключително и своеобразно дарование се развива през 60-те и 70-те години на 19 век, време когато се заражда голямото руско изкуство. Това е период на обновление и подем – обществен и духовен, който дава на тази  страна плеяда велики творци като художниците Репин и Суриков, композитори като Мусоргски, Римски Корсаков, Балакирев, чийто основен източник на вдъхновение е руското народно изкуство.

Над единствената си опера- шедьовър „Княз Игор“ Бородин работи близо две десетилетия – до края на живота си. За съжаление, той не я довършва, тъй като умира внезапно от разрив на сърцето. За изпълнението `и на сцена я подготвят Римски-Корсаков и Александър Глазунов. Римски- Корсаков оркестрира пролога, първото, второто и четвъртото действие и прочутите Половецки танци. Глазунов довършва и оркестрира третото действие, а увертюрата, която е готова само като клавир, оркестрира Глазунов.

Първото изпълнение е концертно, само с откъси, но се превръща в събитие в музикалния живот в руската столица, тогава Санкт Петербург. Предсказанието на Ференц Лист, който по време на гастролите си в Русия, се среща и запознава с Бородин, че този „професор, който между другото пише музика, ще бъде признат един ден за световен автор”, наистина се сбъдва.

Музикалният език на тази мащабна историко-героична опера е необикновено разнообразен и богат. Тук органично се сливат епичната ши­рота и нежната лирика, простата задушевна напевност на руската народна песен и сложният колорит на ориенталската мелодика, високата лирика и искрящият хумор. Заедно с „Евгений Онегин“ от Чайковски и „Борис Годунов“ от Мусоргски, „Княз Игор“ е сред най-поставяните и обичани от публиката руски класически опери не само в родината си, но и по света.

Голямата си популярност операта дължи и на великия руски певец Фьодор Шаляпин, един от първите изпълнители на ролите на Кончак и Галицки. Неговите интерпретации се превръща в еталон за следващите застъпници на двете партии.

Княз Игор

Опера в 4 действия и пролог

Либрето Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от XII век „Слово за Игоревия полк“ и материали от исторически летописи)

Първо изпълнение: 23 октомври 1890 г., Мариински театър, Санкт Петербург

Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 г., Софийска народна опера

Игор Святославич, Северски княз – баритон

Ярославна, негова втора жена – сопран

Владимир Игоревич, негов син от първия брак – тенор

Княз Галицки, брат на Ярославна – басбаритон

Кончак, половецки хан – бас

Кончаковна, негова дъщеря – мецосопран

Гзак, половецки хан – без пеене

Овлур, покръстен половчанин – тенор

Ерошка, гуслар – тенор

Скула, гуслар – бас

Бавачка на Ярославна – сопран

Половецка девойка – сопран

Място и време на действието: руският град Путивъл и лагерът на по­лов­ците, 1185 г.

Съдържание

Пролог

Площад в старинния руски град Путивъл. Княз Игор със сина си Владимир Игоревич и войските си се готви за поход срещу половците номади, които опустошават Русия. Неочаквано пада мрак – това е слънчево затъмнение. Народът вижда в това лоша поличба. Княгиня Ярославна моли мъжа си да отложи похода, но Игор е непреклонен. Той е твърдо решен да разгроми завоевателя и да спаси отечеството си.

Тръгвайки на поход, Игор оставя за свой заместник в Путивъл брата на жена си, княз Владимир Галицки.

С тържествен марш „Слава“ народът изпраща княза и войската.

Първо действие                                                               

В двореца, обкръжен от другари и придворни, Галицки неспирно пирува. Той мечтае да стане княз на Путивъл и да измести Игор от трона. Тогава ще изпрати сестра си в манастир, а сам ще гуляе по цял ден. Дотичват развълнувани девойки. Тяхна другарка е била отвлечена в княжеския дворец от хората на Галицки. Момичетата молят княза да я освободи, но той грубо ги изгонва. Гусларите Ерошка и Скула се подиграват на отвлеченото момиче, осмяно от пияната тълпа.

Гуляят достига връхната си точка, когато слугите дотъркулват голяма бъчва вино. Скула и Ерошка започват песен, с която славят княза на Пути­въл – Владимир Галицки.

Мрачни мисли измъчват княгиня Ярославна. От дълго време няма вест от Игор и Владимир. Идват девойки, които я молят да се застъпи за отвлеченото от Галицки момиче. Той се появява и ги разгонва. Държи се предизвикателно със сестра си – хвали се, че скоро ще заеме княжеския престол и ще подчини всички на волята си.

Болярите от Думата донасят лоши вести: руските войски са разбити. Игор и синът му са в плен. Половецките орди напредват към Путивъл. Кам­баните бият тревожно. Пламъците на пожарите се отразяват в прозорците на двореца. Жестоките азиатци опожаряват всичко по пътя си.

Второ действие

В лагера на половците пред разпънатите в степта шатри се събират половецките девойки. С песни и танци те се мъчат да развлекат дъщерята на хан Кончак – Кончаковна. Довеждат руски пленници. Девойките им дават храна и кумис.

Вечерният здрач забулва степта. Княз Владимир Игоревич се е влюбил в дъщерята на половецкия хан и тя също го обича. Когато влюбените се отда­лечават, се задава Игор. Той е разтревожен: Русия стене под чуждо иго, народът страда и няма никаква надежда. Игор трябва да направи всичко въз­можно, за да спаси отечеството си. Покръстеният половчанин Овлур пред­лага да му помогне да избяга от плен, но князът отказва.

Половецкият хан Кончак цени мъжеството, смелостта и честността на руския княз. Обещава на Игор да го освободи от плен, ако се съгласи в бъдеще да не вдига оръжие срещу половците. Игор отхвърля предложението на хана. За да го развесели, Кончак му устройва пищно зрелище с песни и танци. 

Трето действие (в някои постановки се пропуска)

Войската на Кончак се завръща с много плячка от руските земи. Сега Игор разбира, че наистина трябва да избяга, за да прогони нашествениците. Когато пийналите стражи заспиват, той се уговаря с Овлур за бягството. Кончаковна чува разговора им. Тя обича Владимир Игоревич и горещо го моли да не я оставя. Това е изпитание за младия княз, но чувството за дълг пред родината надделява. Тогава Кончаковна обявява тревога. Въпреки това княз Игор успява да избяга, а Владимир е заловен. Половчаните се готвят да го убият, Кончаковна моли баща си да го пощади. Ханът ги усмирява. Всички остават безкрайно изненадани, когато разбират, че младият руски княз ще стане негов зет.

Четвърто действие

Ранно утро в столицата Путивъл. Нашествениците са опожарили целия град. Пред градските стени княгиня Ярославна оплаква сполетялото я нещастие и тежката участ на своя народ. Моли вятъра, слънцето и реката да помогнат на Игор да се върне жив и здрав. Задават се конници ­ Игор и Овлур. Първи ги съзират Скула и Ерошка.

Доскоро те са се подигравали с пленения княз, а сега започват да бият камбаните, за да съобщят за неговото завръщане. Всички радостно приветстват княз Игор.

 ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕМИЕРИ НА  „КНЯЗ ИГОР”

Първата е на 29 септември 1922 година за откриването на сезона, в който ще се поставят още: „Севилският бръснар”на Росини, „Продадена невеста” на Сметана и ще се състои абсолютната премиера на „Запустялата воденица” на родоначалника на българската опера Маестро Георги Атанасов.

По повод „Княз Игор” главният диригент Моисей Златин успява да убеди Министерството на народното просвещение / то ръководи и културата тогава / да увеличи щата на хора до 67 певци. Между новоназначените хористи изпъкват младите и гласовити : Михаил Попов, Георги Хинчев / бащата на диригента Борис Хинчев/, Катя Спиридонова, Дора Паспалева, Люба Кръстева, които по-късно ще станат солисти и при това водещи. По това време е назначена за хористка и Злата Божкова / алт/, оставила ни безценни спомени за онези пионерски години:

„Първият ми работен ден започна в една августовска сутрин с репетиция на алтите, провеждана от главният диригент Моисей Златин. Гледам възнисък мъж, закръглен, с голяма гола глава, очила и руси мигли. Покани ме да седна много близо до него, дадоха ми нотите на „Княз Игор” и Златин продължи работата си. Чистата, ясна дикция и ритмичност бяха неговите основни изисквания по отношение на музикалното изпълнение, но за постигането им той не се доверяваше никому, дори на хормайстора! Сам изработваше заучаването поотделно с всяка партия. Дисциплината, която Моисей Златин поддържаше на всичките си репетиции, не даваше възможност за никакво отпускане. Не позволяваше дори и кашлиците. Преди да стане диригент, като дългогодишен главен корепетитор в Императорската опера в Русия / бел моя О.Ст. в миналото много от диригентите у нас са били първо корепетитори и хормайстори преди да им се даде палката, а сега стават диригенти направо от студентската скамейка, без никакъв опит и достатъчно знания!/, Златин познаваше основно изискванията на певческото изкуство и насочваше нашите певци към най-високи художествени резултати. Той окончателно ликвидира дилетантщината в нашата Народна опера и постави на първи план музикалната прецизност, хармоничното и точното съчетание  на всички отделни елементи в оперното представление. С това Златин положи основите, които дадоха по-късно възможност на световни диригенти като Исай Добровен , Емил Купер, Еджицио Масини и Херман Щанге да издигнат нашата опера на още по-голяма висота...Премиерата беше цяло тържество, повторено четири пъти при премиерни цени. Накрая Златин каза само една дума: „Молодци!”, но тя значеше твърде много. Заслуга за успеха на „Княз Игор” имаха не само певците-солисти: Констанца Кирова, Надя Свиларова, Петър Золотович, Иван Вулпе, Цветан Каролев, но и пълнозвучният софийски хор, а до голяма степен и младият оперен бален, воден от Анастас Петров...”

Тук ще добавя и имената на главния режисьор Николай Веков и на много талантливия сценограф Александър Миленков. Тук ще отворя една скоба и ще отбележа, че Миленков е авторът на сценографията на 370 постановки на опери, балети, оперети и драматични спектакли, един титаничен труд за българската сцена!

През 1934 година в „Борис Годунов” и „Княз Игор” / в двете басови роли/ гостува триумфално Фьодор Шаляпин. Макар и минал шейсетте, той е в отлична гласова форма и на върха на славата си. Това е един от звездните мигове в стогодишната история на Софийската опера. За публиката това е невиждано събитие, а за състава, ръководен от Златин, дори сценичните репетиции с госта са истинска сензация. На тях се трупа целият персонал на Операта и Драмата, влизат и софийските меломани. Още на репетициите овациите нямат край. На гарата при неговото посрещане и изпращане, не само перонът, но и целият площад отпред е изпълнен от огромна тълпа почитатели, а когато Шаляпин си движи из улиците на София, го следва цяла тълпа!

До 1950 година шедьовърът на Бородин има четири постановки и стотици представления, в които се изявяват нашите най-добри певци от епохата: Михаил Попов, Димитър Кожухаров, Сийка Петрова, Таня Цокова, Катя Георгиева, Надя Свиларова, Иван Хр. Попов, Илия Йосифов...

В следващите постановки блестят имената на Стоян Попов, Сабин Марков, Юлия Винер, Павел Герджиков...

На 2 юли 1999 режисьорът Пламен Карталов осъществява с голям разцмах една мащабна постановка на открито / на площада „Батенберг”, на мястото на бившия мавзолей/. Диригент е Георги Нотев, а хормайстор Виолета Димитрова.

Операта се поставя с успех и на останалите български музикални сцени: Варна / 1952/, Русе / 1971/, Пловдив / 1970/, Стара Загора / 1979/. Български театри я представят неведнъж и на турнета в чужбина. А сред най.-големите съвременни изпълнители на главните басови роли са българите : Борис Христов / за съжаление не пял никога в Софийската опера!/, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Стефан Еленков, Орлин Анастасов.

Огнян СТАМБОЛИЕВ