Това си ти, Турандот!

Незнайно кога, но със сигурност много, много отдавна, като във всяка приказка е съществувала ледената принцеса Турандот.

За първи път  персийския автор Низами, някъде той е посочен като азерски писател, разказва през 12в. притчата за китайската принцеса Турандот. По-късно, през 18в. тя се появява в различни сборници с персийски приказки, откъдето италианския драматург Карло Гоци създава своите „Приказки за театъра”.

Четиридесет години по-късно, Фридрих Шилер, „преразказва” написаната от Гоци в духа на обичаите на „Комедия дел арте” весела история, но вече с подчертан драматизъм на действието, с окрупняване и обособяване характерите на героите, внасяйки известна мистика и напрежение в централната сцена с гатанките на Турандот.

През 1919г. Пучини посещава спектакъл на „Дойче Театър” в Берлин, където представят пиесата на Шилер „Турандот”. Да си припомним една друга подобна щастлива случайност - в живота на Пучини,като че ли те са предопределеност, когато 20 години преди това, през 1899г. той вижда Сара Бернар в Париж, в  пиесата на Викториен Сарду „Тоска”, която става повод за създаването на неговия шедьовър, операта „Тоска”.

И отново същата развръзка – идеята за опера. Заедно с либретистите, драматурга Джузепе Адами, и поета Ренато Симоне, Пучини се включва непосредствено в разработването на либретото, с конкретни виждания за сценичните ситуации,  за схемите на движенията, преплитането на драматичните мотиви.

В едни свои стихове от това време, той пише:

„Аз влача се прегърбен/ тежи ми старостта/ пред мене зее бездна/ и дебне ме смъртта”.

В подобно неутешимо и мрачно настроение той започва да пише Турандот! 

Работата е трудна, напредва, но много бавно.

Значително по-бавно от фаталната болест – рак на гърлото. В болницата, където хирурзите му имплантират специални радиеви пирони в гърлото, Пучини се обръща към тях с бележка – дайте ми само още 20 дни!

Болестта не го побеждава, но уви - тя го изпреварва.

Действието на операта се развива в Пекин, времето неопределено-приказно. Мястото е на площада пред императорския дворец. Принцеса Турандот е обявила, че ще се ожени за този, който отговори на три нейни гатанки, но този който опита без да успее, ще се прости с живота си. Много младежи вече са станали жертва на нейната жестокост. Множеството очаква поредната екзекуция на млад персийски принц и умолява принцесата да пощади живота му.  На площада е и непознатия принц Калаф. Появяват се стражи, те разгонват тълпата, един старец пада на земята и млада девойка моли за помощ. Калаф се притичва и открива, че това е неговия баща, сваления от престола татарски цар Тимур, придружен от вярната си робиня Лиу, която е влюбена в Калаф. В този момент се появява ослепителната Турандот и когато я вижда, Калаф е обзет от силна любов, той вече е взел решението си – ще спечели Турандот или ще заплати с живота си. Въпреки молбите на баща си, Лиу, на тримата министри Пинг, Панг, Понг, които са доста интересни и важни типажи в действието, Калаф се отправя към гонга и възвестява решението си с три удара.

Всички прекарват една тревожна нощ, изпълнена с мъчителни въпроси – какво ще донесе новият ден, сватба или смърт. Ще се намери ли най-после някой който да отговори на гатанките на Турандот. Настъпва решителният момент, всички отново са на площада и отново умоляват Калаф да се откаже. Идва Турандот, тя разказва една трагична история, сполетяла я в детството й, която е причината за ненавистта й към всички мъже, след което смело започва с въпросите си.

Първата гатанака е – Кое е това ярко видение, което се ражда нощем и примамва човек, а на сутринта умира, за да се породи отново през нощта?

Това е надеждата, след кратък размисъл отговаря Калаф.

Тиха вълна на надежда се разнася всред множеството. Съдът на старейшините утвърждава отговора. Смутена, Турандот задава втория си въпрос – Какво е това, което гори като пламък, но не е пламък: ако човек загине, то застива, а когато човек побеждава – то искри като слънцето?

 Калаф се замисля – Това е кръвта!

Турандот, обхваната от ярост задава и третата си, последна гатанка –

Какво е това, което прилича на лед,  но замръзва от огъня, ако си свободен то те държи в робство, станеш ли му роб, превръщаш се в цар? 

Калаф е смутен, Турандот тържествува и вече се вижда като победителка, Ще се простиш с живота и ти чужденецо. Но, Калаф отговаря –

Това си ти Турандот!

Мъдреците потвърждават отговора, Турандот е поразена от неочакваната победа на непознатия принц. Загубила надменността си, тя моли баща си да не му я дава за жена, но императорът отказва. В този момент Калаф решава да зададе на Турандот своя гатанка – Ако Турандот узнае до изгрева на слънцето неговото име, тя може да вземе главата му. Настъпва нощта, всички молят Калаф да напусне града, стражата довежда в двореца бащата на Калаф и Лиу, за да разбере нещо от тях. В този момент Лиу взема ножа от пояса на палача и се пробожда, за да спаси любимия си. Палачите отнасят поредното тяло на Турандот. Появат се първите лъчи от изток, Калаф подава ръка на Турандот, която тя отблъсква. Тогава той я взема в обятията си и става чудото, неговата целувка разтапя леда в Турандот. Той й казва името си и двамата тръгват към императорския дворец.

Любовта е светлината на света, с тези думи завършва операта.

„Искам да напиша опера за любовта, живота, смъртта, казва Пучини. Искам да излея цялата си мъка, вдъхновение и философия, търся думите и мелодиите, които ще се понесат в небето”.

„Турандот” е драма на силните страсти, разгърната на живописен колоритен фон, където причудливо се съчетават източното великолепие и пищност с кървавата жестокост, реалността със символиката. Миниатюрните лирични вокални изкази, рисуващи преживяванията на главните герои се редуват с грандиозни масови сцени с мощно звучащи хорове /нещо не съвсем обичайно за него/, ярко обагрени оркестрови епизоди. Музикалният език на операта е сложен, разчита се на модерните достижения на хармонията, на политоналността в някои моменти, на разчупването на ритъма. В много голяма степен на изключителните гласови качества на Турандот и Калаф. Което недвусмислено внушава огромното желание на Пучини да създаде съвършеното оперно произведение. 

В дните на дългоочакваните и понякога мъчителни срещи с либретистите за поредната картина, той непрекъснато поправя нещо от първо действие, някой акорд или една единствена нота. Всичко трябва да е съвършено. Проучва най-внимателно китайския фолклор, китайските инструменти, които използва впоследствие в оркестъра.

По това време слуша много радио. Навсякъде, по всички станции звучат неговите опери. В един момент той спира да ги слуша, завладян единствено от музиката на Турандот, обсебен като че ли от деспотичната китайска дъщеря на императора.

 Дори и нощем в съня си, пише той, я вижда на балкона със снежнобялото си лице, обсипана с диаманти, поглеждайки го с усмивка, с която сякаш му дава знак, че трябва да върви, да удари три пъти блестящия гонг. Така иска Турандот! Така иска Калаф, чува в съня си той.

Той ги вижда, разговаря с тях, живее с тях. Никой друг не е в състояние да се въодушевява така както Пучини, да живее в непрекъснат трепет, с възторг, с такова темпо, с толкова фантазия. 

Понякога прехвърля чувствата си към Лиу, на моменти дори е влюбен в нея. Малката Лиу, казва той, която жертва живота си за щастието на любимия. Лиу, която заедно с Манон, Мими, Бътерфлай, Анджелика... не вършат подвизи, не са облечени в разкош, не носят скъпи бижута, но правят всичко, дори жертват гордостта си в името на своята любов.

Това е неотстъпното верую на Пучини, неговата философия, която твърдо отстоява – лошото трябва да получи възмездие, доброто - всичката ни почит!

На 29 ноември 1924г. Миланската скала усъмва с огромен черен креп върху фасадата. Почина великият Джакомо, вестта за смъртта на Пучини бързо се разнася.   Невероятно: възторженият, влюбен в живота Джакомо, в когото страстта пламтеше го няма вече, шепнат минувачите. Целият Милано се облича в траур, цяла Италия скърби, оплаква го света. В оперите отлагат представленията, певците спират да пеят, диригентите да дирижират. „Това беше най-милият човек” казват хилядите му приятели. „Той беше наш композитор” Маестро „Кукумеджанте”, твърдят други, През целия си живот защитаваше бедните, преследваните.

В началото на септември същата година, Пучини се среща с Артуро Тосканини. На тази среща той му изсвирва партитурата на операта, дори помагайки си с болния си глас. Предусещайки края си и малкото време за завършването на Турандот, той му показва 36 страници с бележки за музиката на липсващия финал и моли Тосканини да ги предаде на Франко Алфано, неговия ученик, който да завърши творбата.

Това и става.

На 26 април 1926г. се състои премиерата на Турандот в Миланската скала. Каква премиера! Салона е изпълнен с тъжни лица, мъжете с черни вратовръзки, жените в тъмни рокли, никакви бижута, букети. Тосканини излиза на диригентския пулт, операта започва. След края на първо действие, вместо аплодисменти се чуват ридания.. Към края на 3-то действие, след предсмъртната ария на Лиу, Тосканини отпуска ръце, оркестъра спира, обръща се към публиката и казва – „На това място смъртта отне перото от ръцете на маестрото”.

Всички стават на крака, цари гробна тишина. Тосканини излиза от сцената.

Надали някога светът е виждал подобно представление.

ТУРАНДОТ
Опера от Джакомо Пучини
Либрето: Джузепе Адами и Ренато Симони
По едноименната приказка на Карло Гоци

Действащи лица: 

• ТУРАНДОТ китайска принцеса 
• АЛТУМ китайски император 
• ТИМУР детрониран татарски цар 
• ПРИНЦ КАЛАФ негов син 
• ЛИУ млада робиня 
• ПИНГ велик министър
• ПОНГ велик съветник 
• ПАНГ велик началник на императорската кухня
• МАНДАРИН Персийски принц (без пеене) 
• Палач (без пеене) 
• Императорска стража, помощници на палача, духовници, мандарини, висши чиновници, слуги, войници, сенки на покойници,

Кратко съдържание:

Първо действие

Залез слънце. Площад в Пекин. Мандаринът оповестява пред народа, че Турандот, дъщерята на императора Алтум, ще се омъжи за онзи, който отгатне зададените от нея три гатанки. Ако не се справи ще бъде обезглавен. Тълпата се вълнува, искайки незабавно да обезглавят поредната жертва – един персийски принц. Сред народа е и плененият татарски цар Тимур, придружен от робинята Лиу. В негово лице, принуденият да скрива своето име принц Калаф, разпознава баща си. Идва палачът със своите слуги. Когато луната се появи, ще започне очакваната с нетърпение екзекуция. Младостта на персийския принц предизвиква съчувствие и тълпата призовава Турандот – Съжали го! Съжали го! А проклятието застива на усните на Калаф, когато вижда принцесата, блестяща във властната си и почти нереална красота. Пренебрегвайки предупрежденията на министрите Пинг, Панг и Понг и молбите на Лиу, Калаф решава да изпита силите си в отгатването на гатанките.

Второ действие

Пинг, Панг и Понг оплакват участта на Китай, защото по волята на Турандот загиват много невинни хора. Те мечтаят за родните си места и за живота далеко от двореца. Голямото им желание е принцеса Турандот да се влюби. Оповестяването на началото на изпитанието ги връща към жестоката действи-телност в Пекин. Народът е изпълнил площада пред двореца. Императорът сяда на своя трон, заобиколен от мъдреците, които държат свитъци с отговорите на гатанките. Императорът се опитва да отклони Калаф от решението му, а Турандот разказва, че чрез своето изпитание отмъщава за похищението и убийството на една китайска принцеса. Но Калаф е непреклонен. Първият отговор на гатанката разгадава без колебание – това е надеждата! Следва вторият – кръвта! Яростна Турандот задава третата гатанка – какво е това, което замръзнало гори и може същевременно да те направи цар и слуга? Калаф отнова отговаря правилно – това е самата Турандот. Победената принцеса умолява императора да не допуска дъщеря му да стане робиня на чуждоземец, но Алтум й отговаря, че не може да наруши дадената дума. Калаф не иска да се ожени без да бъде обичан и се решава на смърт при едно условие - до изгрева на слънцето Турандот да отгатне неговото име. Народът приветства победителя и своя мъдър император. Трето действие Нощ. Чуват се виковете на глашатаите – нека никой не спи тази нощ в Пекин. Пинг, Панг и Понг се опитват да принудят Калаф да им разкрие името си. Лиу и Тимур са заловени, защото са били виждани с принца. Робинята, която отдавна крие любовта си към Калаф, се самоубива от страх да не издаде името му. Това силно развълнува Турандот, но истинското й преобразяване става в прегръдките на Калаф. Тя знае вече неговото име: то е ЛЮБОВ!