Известното мецосопрано очаква с трепет новата си среща със софийската публика
„Огненото изпълнение на българското мецосопрано Надя Кръстева като прелъстителка, напълно съзнаваща своето могъщество, представя абсолютно завършена комбинация от вокално майсторство, чувственост и невероятно силно сценично присъствие. Като прибавим към тази комбинация и удивително гъвкавите движения на нейното тяло, тя придава изцяло нови измерения и величина на този характер, с нюанси на грация, изящество и финес , които рядко се появяват в традиционните изпълнения на Далила като безжалостна и лукава жена, решена на отмъщение. Най-впечатляващото от всичко, гласът на Кръстева - перфектно съчетание от голям диапазон, сочни и богати тонове и подвижност – направи нейният дебют в операта на Сан Диего зашеметяващ.” Това пише Ерика Майнер в „Операпулс” за дебюта на Надя Кръстева в ролята на Далила в операта в Сан Диего (САЩ).
Популярното мецосопрано завършва Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София в класа на доц. Жасмина Костова, след което специализра в Академията за млади таланти на Борис Христов в Рим при проф. Анита Черкуети. Веднага след това е назначена в Старозагорската опера и съвсем скоро получава покана за прослушване от Виенската опера. Там дебютира в ролята на Фенена в „Набуко” и бързо се превръща в любимка на взискателната виенска публика и критика. Скоро следват покани от най-престижните оперни сцени и фестивали в Европа, САЩ и Япония, където Надя пее редом с имена като Едита Груберова, Пласидо Доминго, Агнес Балтса, Анна Нетребко, Марсело Алварес, Нийл Шиков под ръководството на знаменити диригенти като Зубин Мета, Сейджи Озава, Фабио Луизи, Рикардо Мути, Адам Фишер, Юлиян Ковачев, Даниеле Гати. Участва в продукции на режисьори като Франко Дзефирели, Уго де Ана, Петер Конвични, Вера Немирова, Марко Артуро Марели. Публиката я аплодира не само във Виена, но и в Париж, Берлин, Москва, Токио, Милано, Цюрих, Амстердам, Мюнхен, Чикаго, Далас, Сан Диего, Сантандер, Валенсия, Хамбург, на Арена ди Верона, в Санкт Маргаретен.
„При мен всичко се получи почти случайно и аз така и не разбрах как точно се случи”, споделя Надя Кръстева. „Не съм имала прекомерни амбиции. Мечти и желания – да, но никога не съм била готова „да минавам през трупове”, за да постигна целите си. Правя нещата не толкова премерено, колкото спонтанно и от сърце. Искам да изразя себе си и чувствата си чрез това, което показвам. И доста неща са се получили. Приемала съм предложенията, които са идвали във времето и съм се старала във всяко нещо – независимо дали малко или голямо – да вложа душата си.”
Заедно с поканите от различни оперни театри и фестивали се обогатява и репертоарът на младата певица. Сред изпятите от нея партии вече са Кармен, Далила, Еболи („Дон Карлос”), Амнерис („Аида”), Леонора („Фаворитката”), Мария Джезуалдо („Джезуалдо”), Адалджиза („Норма”), Сара („Роберто Деверьо”), Жулиета („Хофманови разкази”), Венус („Танхойзер”), Прециозила („Силата на съдбата”), Фенена („Набуко”), Улрика („Бал с маски”), Мадалена („Риголето”), Мег („Фалстаф”), Марина („Борис Годунов”), Олга („Евгени Онегин”), Полина („Дама Пика”), Реквиемите на Верди и Моцарт, Девета симфония на Бетовен и други.
Успехите не главозамайват мецосопраното, а по-скоро я карат да разсъждава трезво. „Професията ни не е само слава, аплаузи и удовлетворение. Тя носи много щастие, но е съпроводена и с трудни моменти и изисква много жертви. От моите 14 години на сцена, 12 съм зад граница. Има моменти, когато се разболяваш, моменти, в които ти се иска да си с най-близките си, а си сам на другия край на света. Всеки, който е поемал по-отговорен ангажимент знае колко са тежките моменти заради възложената огромна отговорност.”
„Всяко начало е доста неясно и човек си представя професията по различен начин”, споделя днес Надя Кръстева. „След време и малко посъбран опит, ставаш повече или по-малко реалист, махаш розовите очила. Събирала съм и успехи, и разочарования по пътя си. Ако се радвам за нещо, то е че това, което съм постигнала, е било на основата на някакъв естествен процес. Базирано е на изпяти роли, нещата са се развивали по естествен начин. Днешната тенденция е да се инвестират много средства в някои певци, да се прави всичко възможно те да се продават, така че с течение на времето се превръщат просто в един продукт. А това убива нашата професия, омаловажава труда на останалите певци, ограничава творческата индивидуалност“, категорична е изпълнителката. И нейният личен опит, и срещите с хора от нейната професия показват, че невинаги певци с много добри дадености успяват да се наложат, или успяват само отчасти. „Това, че някой не е толкова известен, не означава, че е по-малко кадърен и талантлив. Имам огромен респект към всички, с които сцената ме е събрала. Освен това резултатът при певеца много зависи и от моментната кондиция. Балансът между адреналина и самоконтрола е много деликатен.” И на успехите прочутото мецосопрано гледа трезво, без да преувеличава стойността им. „Успех ли е – радваш му се два-три дни, неуспех ли е – страдаш два-три дена и продължаваш напред. Само по такъв начин можеш да запазиш себе си в тази професия.”
„Хубавото при нас е, че имаме възможност да изживяваме различни аспекти от себе си при различните роли, така че в живота имаме шанса да сме естествени. Професията ни е такава, че в момента, в който си на сцената, забравяш какъв си в реалния живот, изваждаш някакъв аспект от себе си, за да можеш да се превъплътиш. Обикновен човек съм, обичам да се смесвам с тълпата, да не бъда разпознавана. Притеснявам се да съм в центъра на вниманието, затова и се чувствам некомфортно, когато трябва да говоря за себе си”, споделя Надя Кръстева.
Известното мецосопрано очаква с вълнение появата си на сцената на Софийската опера и балет през декември в ролята на Далила. „Очаквам тази постановка да бъде направена много интересно, с прекрасни декори и костюми. Уго де Ана изработва всичко сам с много майсторство и много професионализъм. Направеното от него винаги е много красиво. Играла съм преди години, 2009 на фестивала в Сантандер в негова постановка на „Фаворитката” от Доницети. За мен ще бъде удоволствие да се запозная и да работя и с маестро Ерих Вехтер.”
„Щастлива съм от поканата на акад. Карталов за предстоящото ми гостуване в Софийската опера. Непосредствено преди да замина за Виена през 2002 година пях главната роля в неговата постановка на операта „Кармен” – грандиозна продукция под открито небе на Форума в Стара Загора и на площад „Батенберг” в София.”
„Самсон и Далила” е една от любимите ми опери заради прекрасната музика, която не може да те остави безразличен. Хармониите в музиката, движенията в нея са забележителни, творбата е написана по много интересен начин. Любимата ми част е във второ действие, където е големият дует със Самсон, както и красивите и много известни две арии на Далила. Ролята на главната героиня в творбата на Камий Сен-Санс е истинско предизвикателство поради това, че не е положителна като персонаж. Естествено, професията на оперния певец изисква той да се превъплъщава и в такива роли, когато творбата го налага.”
„Много съм развълнувана, изпитвам смесица от притеснение и щастлив трепет да пея отново в София, макар, че е много по-трудно да се върнеш там, където хората те познават още от студентските ти години. Естествено, искаш да се харесаш на публиката. Като излезеш от сцената и се е е получило, по пътя към къщи си щастлив. Огромна е радостта, когато си успял да зарадваш хората, които са дошли заради теб. Иска ти се да прегърнеш всички, да им дадеш от енергията си, да им пожелаеш да бъдат щастливи. Искаш да почувстваш дълбоката връзка с мястото, откъдето си тръгнал, с хората, с които те свързва толкова много, с всичко българско и родно.”
Интервю на Димитър Сотиров
