Григор Паликаров завършва НУМТИ „Добрин Петков” – Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990г., след което и Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров” в София. Дебютира на оперна сцена още като студент (на 22 години), когато дирижира “Риголето” в оперните театри в Плевен и Стара Загора.Професионалната си кариера като диригент започва в Симфоничния оркестър на Ансамбъла на Българската Армия. Междувременно поема и длъжността диригент и главен художествен ръководител на именитата Младежка филхармония “Пионер” . Дебютира в Националната опера и балет – София през 1998г., като дирижира Гала-концерт на Гена Димитрова по изрична нейна покана. От 2001г. е назначен за щатен диригент в операта и към настоящия момент репертоарът му включва вече повече от 50 оперни и балетни заглавия на творби от: Моцарт, Росини, Белини, Вебер, Верди, Вагнер, Понкиели, Маскани, Леонкавало, Пучини, Гуно, Делиб, Бизе, Бородин, Римски-Корсаков, Чайковски и др.
– Възможно ли е балетно изпълнение без съпровода на музика на живо и какво точно му придава тя?
– Принципно е възможно дори без музика (даже е пробвано в по-модерни постановки), но за мен това е само странен експеримент. Естествено е, че музиката е изключително важна и именно тя „поражда“ танца, който без нея е просто безсмислен. Така че когато музиката като един от най-съвършените видове изкуства се случва „на живо“, това прави преживяването и спектакъла много по-пълноценни и истински.
– Г-н Паликаров , дирижирате в Софийската опера и балет повече от цяло десетилетие, с какво балетът „Спящата красавица“ ще очарова публиката?
– Първо, разбира се, с музиката на П. И. Чайковски. Абсолютната истина е, че преди той да насочи своя творчески поглед към балета като изкуство, музиката, създавана за балетни постановки, е била, меко казано, не много въздействаща. Едва ли ще чуете някога на концерт, например, сюита от балета „Дон Кихот“, „Баядерка“, „Жизел“ и т.н. и т.н. Затова пък изключително често срещани в концертните програми са сюитите от трите балета на Чайковски. Към тази музика се прибавя и прекрасната визия от сцената, на която като диригент вече имах възможност да се зарадвам и така се надявам публиката наистина да остане очарована от „Спящата красавица“.
– Мислили ли сте за кариера в чужбина или софийската сцена е достатъчно предизвикателство?
– Истината е, че още преди да получа дипломата си за висше образование по специалност „оперно-симфонично дирижиране“ (а тя е една от четирите, които имам), вече бях започнал работа като диригент на симфоничен оркестър и това практикувам последните 20 години. Така че, въпреки всички трудности, горчилка и разочарования съм предпочел да работя и да се реализирам тук. Радвам се, че имам много покани от чужбина да гостувам като диригент на различни оркестри, което много ме обогатява и подпомага моето развитие – даже напоследък се налага да отказвам някои заради работата си тук, но това е животът….
– Трудно ли се управлява цял оркестър, така че да се получи пълен синхрон с балетното действие на сцената?
– Диригент е професия, която изисква наистина голям набор от множество различни качества – музикален талант, перфектен слух, богати и стабилни познания в музикално-теоретичните дисциплини, много добра мануална техника, будна менталност и сетивност, бързи реакции, лидерски качества, познания в областта на психологията на колективния труд и т.н. и т.н. Далеч не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани… За съжаление обаче както беше казал и един австрийски изследовател „диригент е и професията, в която един самозванец се чувства много добре и много спокоен, че няма да бъде изобличен“… Но да не разваляме хубавото интервю…
– На световно ниво ли са според Вас музикантите, с които работите в Софийската опера?
– Не бива да се спекулира с гръмки фрази и определения, но смятам, че заедно с колегите от оркестъра на Софийска опера имаме абсолютния шанс да направим премиерата на балета „Спящата красавица“ на наистина високо художествено ниво. Всички се стремим към това и се надявам да се получи!
– Как според Вас най-успешно може да се привлекат млади зрители към спектаклите в Операта?
– Две са основните положения – семейно възпитание и впоследствие училищно такова. Няма как да харесаш нещо, което не познаваш и до което не си се докоснал. Дълг на всеки родител и учител е да направи така, че децата да се запознаят с истинските стойности в живота от най-ранна детска възраст, за да имаме наистина образовани и културни човешки същества, които да ни наследят, а не полуоскотели потребители на стоки и услуги.
– Специализирали сте във Виенската Консерватория при проф.Ерих Урбанер, кой е най-ценният съвет, който сте запомнили от него?
– Проф. Урбанер беше носител именно на гореизброените качества – човек с енциклопедични познания, който не налагаше своите виждания за живота и изкуството, а само се стремеше да „открива“ и посочва на студентите си нови и различни хоризонти. Всяка среща с подобен преподавател или творец наистина те докосва, обогатява и ти помага да вървиш много по-уверено по пътя напред и нагоре.
Георги Вянев
Връзка към публикацията