Спящата красавица отваря очи в Софийската опера на 14 ноември. Тогава в музикалния храм на ул. „Врабча” вдига завеса балетният шедьовър на Чайковски, вдъхновен от приказния свят на Шарл Перо. 
С тази премиера под режисурата на Маша Илиева „Спящата красавица” се връща на голяма сцена след девет години отсъствие. В последните няколко сезона произведението влизаше в афиша, но само като спектакъл за деца и се играеше в силно съкратен вид в рамките на 50 минути.
Постановката на Маша Илиева също не е 4 часа, колкото трае балетът на Пьотр Чайковски в оригинал. Примата разполага сцените в рамките на два часа, като следва логиката на действията. Позволява си само една огромна промяна – в образа на феята Карабос. По автор ролята се изпълнява от мъж, а във версията на Маша тя е властна красавица, която изисква подчинение от всички.
Другата постановъчна „волност” са няколко авторски хореографии на самата режисьорка. „Полонезата в трето действие, някои от мизансцените и в пролога на спектакъла има мои хореографии. Само това бих могла да си позволя, защото „Спящата красавица” е световна класика. Нямам смелостта на Нуреев, който прави изцяло своя версия”, разказва Маша Илиева дни преди премиерата.
Тя се придържа към класиката и по волята на публиката. „По отношение на „Спящата красавица” зрителите искат класика. Към този тип балетни спектакли интересът е много по-голям, отколкото към работите на големите съвременни хореографи, на които съм голям фен”, допълва примата.
В нейната версия на „Спящата красавица” три балерини ще сияят с пачката на Аврора – Марта Петко-ва, Катерина Петрова и Боряна Петрова. Когато не са в главната роля, Марта и Катерина ще се редуват като фея Люляк заедно с Веса Тонова и Вихра Маджарова. Като властната Каробос пък ще танцуват директорката на балета Сара-Нора Кръстева, Веса Тонова, Венера Христова и Калина Калчева.
„В този спектакъл освен 60 души балет, участват и около 40 деца от Националното училище за танцово изкуство. Те са задължителен ефект в представлението - танцуват валс заедно с големите балерини и балетисти, играят пажове, прилепи. Така на сцената ще се изредят около 100 изпълнители”, съобщава примата Маша Илиева, която води курс „Исторически танци” в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”.
- Доц. Илиева, поставяте „Спящата красавица”, в която вие сте танцували навремето. Разбрах, че не обичате главната роля на Аврора, защо?
- Може би, защото имам неприятни спомени от нея. Преди време отнякъде изникна запис, в който танцувам Аврора. Не казвам, че спектакълът не е бил сполучлив, но не е това, което бих искала да видя. В този балет харесвам себе си като фея Люляк. Трябваше да се готвим за турне в Тайван, но нямаше много време. В един момент се оказа, че за фея Люляк изобщо не са предвидени репетиции. Тогава аз взех една касета от Кировския театър и си учих ролята самичка в залата. Случи се така, че след това я играх дълго и ми остана удовлетворението, че съм постигнала нещо сама. Повече не съм искала да играя Аврора – най-много пет пъти да съм излизала в тази роля. Имам обаче много добри спомени за работата ми по този образ, защото работих с руската балерина Любов Фоминих. Тя пък е работила с големия педагог Юлий Плахт, който навремето е танцувал в Петербург и е черпил от извора. Сега непрекъснато като показвам на момичетата, се аргументирам „Люба каза така”. Днес никак не е трудно да видиш в интернет спектакъл на всяка балерина. Оказва се, че Светлана Захарова – голямата звезда на Болшой театър, прави образа по същия начин, по който и аз навремето. Изумително е, защото разликата във времето понякога е 20 години, но виждаш, че това, което си работил ти, е много истинско и вярното.
- Кое беше най-голямото предизвикателство за вас в сегашната ви работа по „Спящата красавица”
- Най-трудното в този балет е да се постигне стилът. Опитваме се да пресъздадем епохата, стила на Луи XIV. Кралят Слънце въвежда специфични маниери, много е обичал танца и е карал всички да учат танци. Някога в някои постановки на Софийската опера като герой на сцената е излизал и Краля Слънце с жезъла, украсата. Това много ми харесва като идея, но ще ме набият в шивалнята, ако трябва да шият костюм и Луи XIV.
- Можем ли да говорим за балетна суперпродукция по отношение на тази премиера?
- Да. Никак не е лесно, защото колкото и материали да има, човек трябва да се пребори с всичко сам. Работим с диригента Григор Паликаров, който следи за стиковката на балета с оркестъра. Отделно при репетициите освен мен с балета работят още пет човека. Работим едновременно в две зали. Репетираме по четири часа сутрин и три и половина следобед. Трудно е да се разбере колко човешка пот струва мегапродукцията.
- Цената на билета достойна отплата ли е за усилията на екипа?
- Нашите билети, може би, са с най-висока цена в България, макар че са несравними с тези в Русия или Западна Европа. Естествено, че и ние не можем да се сравним с Болшой театър, който поддържа три балетни трупи и може да покани които си поиска величия. Трябва да има баланс между стандарта на живот в България и цените. Не можем да ги направим невероятни и публиката да не стъпи.
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
Връзка към публикацията