Неизчерпаеми звукови богатства крият архивите на националното радио. Отдавна запазени записи ни връщат към музикални представления, които ни изпълват с чувство на гордост. Много от участниците в тези спектакли вече са забравени и все по-малко хора си спомнят за тях. При случайно излъчване веднага получаваме реакция от слушателите.
Така преди около десет години успях да науча повече за колоратурния сопран Патя Иванова. В средата на миналия век тя изпълнява най-трудните колоратурни роли на сцената на Софийската опера. После се омъжва, заминава за Унгария и след това следите й се губят. Скъп наш слушател ни помогна да я открием. В записаното телефонно интервю Петя Иванова разказва за първите си срещи с операта, за първите си роли и партньорства.
Записите, които ще чуете са от оперите „Слънчевата девойка” на Чимароза, „Севилският бръснар” на Росини, „Лучия ди Ламермур” на Доницети, „Риголето” на Верди, „Ромео и Жулиета” на Гуно и „Лакме” на Делиб.

Автор: Светлана Димитрова