връзка към публикацията
Музикалните експерти са щедри на суперлативи за него. "Глас с античен отпечатък, съчетание между Франко Корели и Карло Бергонци", "достоен наследник на Корели и Павароти", пише италианската критика за българския тенор Иван Момиров. Аплодират го по целия свят - от Берлин, Виена, Лондон, Париж и Рим до Южна Америка, Австралия, Азия и Нова Зеландия.
Роден през 1974-а, варненецът още на 21 г. открива какво е да си на световна сцена. Напоследък го слушаме по-често и у нас. На 3 октомври той се завръща в "Травиата" на Софийската опера под диригентството на Велизар Генчев. На 9-и ще пее в "Бал с маски", а на 31 октомври - в "Дон Карлос".
- Дълго време не пеехте в България, г-н Момиров, но напоследък се случва често - на какво се дължи тази промяна?
- Причините са комплексни. Семейството ми беше в Италия и респективно - животът ми концертриран изключително и предимно там. Нещата се промениха и по-често съм в София.
- Преди две седмици пяхте в "Дон Карлос" на откриването на сезона в Софийската опера заедно с баса Феручо Фурлането - какво беше усещането? Научихте ли нещо ново от именития ветеран?
- Щастлив съм, че ме поканиха да съм част от подобен грандиозен спектакъл, достойно откриване на сезона в Софийската опера. Неслучайно Фурлането е един от най-големите оперни асове на планетата, един от последните мохикани в оперната гилдия, с безкраен професионализъм и толерантност, без излишна превзетост и без да натрапва позицията си на звезда, каквато е. Преди години анулирах договор с Генуа за "Дон Карлос" с негово участие заради "Бал с маски" в Ковънт гардън, но очевидно съдбата бе решила пак да ме срещне на една сцена с него.
- В петък ви предстои "Травиата" - доколкото знам, е сред най-любимите ви опери. Какви преживявания сте имали с нейни постановки по света и какво очаквате тук?
- Дебютът ми на сцената на Софийската опера преди повече от 15 години беше именно с "Травиата", в същата постановка. А с Дарина Такова изиграхме и последното й представление, след което тя дълго време отсъстваше от афиша на театъра до възстановяването й през миналия сезон. Така че я познавам в детайли. Навън съм изпълнявал сравнително малко "Травиата", но трябва да спомена монументалната постановка на Хенинг Брокхаус, която обиколи света. А като Алфред съм партнирал на примадони като Ирина Лунгу и Мариела Девиа.
- Правите международен дебют едва на 21 години в Дойче опер - има ли подводни камъни в това толкова млад певец от малка страна да се появи там? И какво е нужно, за да приемеш реално ползите за артиста от подобна възможност?
- Слава Богу, че когато си на 21 години, не възприемаш това събитие от позицията на артист с двойно по-голям опит, а просто скачаш в дълбокото и вярваш на тези, които са те поканили. На 24 години изпях серия концерти с оркестъра на Сан Ремо с изключително тежка програма. Намирах се на Лазурния бряг, беше месец май, чувствах се истински щастлив. Вечер давах всичко, на което бях способен, а често и бисираха финалната ария от "Турандот". Преди година и половина с подобна програма с оркестъра на Парма участвах в пет последователни концерта в Китай и имах чувството, че това едва 6-дневно турне никога няма да приключи...
Знаете ли, моят кумир Франко Корели слиза от сцената, когато е едва на 55 и притежава най-съвършената техника. Причината е, че е прекалено научен, а оттам и критичен към себе си.
- Гена Димитрова е сред важните личности в кариерата ви - на нея дължите излизането си на сцената на Софийската опера, нали? Кой е най-яркият ви спомен за нея?
- С Гена стъпих за първи път на сцената на Софийската опера в концертните изпълнения на "Набуко", с които тя честваше своята 50-годишнина. А официално в постановка дебютирах три месеца по-късно с "Травиата". Помня, че беше много студен декемврийски ден, а аз се появих без шал пред театъра, тя свали своя и го уви около врата ми, а предстоеше да изпее една от най-свирепите роли в оперната литература. Тя оставяше усещането за топлота и близост, а когато е трудно, ти подаваше ръка.
- А Гяуров?
- Гяуров беше по-дистанциран, по-концентриран върху себе си, но винаги изключително благ и доброжелателен. Държеше се приятелски с по-младите си колеги, докато Гена ни обгрижваше като собствени деца.
- Ученик сте обаче на Асен Селимски - той отива вече към 85, продължаватe ли да търсите съветите му?
- Селимски е много скромен човек. От момента, в който започнах да се изявявам извън България, мисля, че се дистанцира и ме остави да се справям сам. Но винаги се е гордеел с успехите на учениците си.
- Операта ви среща и с големи имена от световната сцена като Катя Ричарели, Джун Андерсън, Лео Нучи, Ренато Брузон, Карло Коломбара... Какви са те не само на сената, а и в реалния живот?
- Не споменахте оперните прими Мария Гулегина, Мариела Девиа, Даниела Деси, режисьори като Ермано Олми, Вернер Херцог... И сега, когато ги изреждам, не мога да повярвам с колко много истински звезди ме срещна професионалният ми път. Всеки от тях със своя характер, качества, недостатъци, а иначе хора като всички нас.
- Пеете и на Запад, и в Русия във време, когато светът е настръхнал срещу Путин? Това отразява ли се по някакъв начин на хората от изкуството?
- Путин не е Русия и Русия не е Путин. Има толкова голяма прослойка хора на изкуството и културата, които във всички времена и режими са имали силата да кажат това, което мислят.
- Работили сте с Андрей Кончаловски. Тези дни той заяви пред сп. "Огоньок", че Русия може да оцелее без Европа, но Европа без Русия - не; че западноевропейските ценности далеч не са универсални и че това е основният проблем на Западна Европа и САЩ; че демокрацията означава разцвет за богатите страни, а за бедните - разруха. Как ще коментирате тези думи?
- Не случайно Кончаловски възприема фамилията на майка си, за да се разграничи от един режим, който не му е харесвал. Очевидно и в другия вижда неща, в които не се припознава. И Чърчил е казвал, че демокрацията не е нещо прекрасно, но че все още по-добро не е измислено.
- Накрая нещо по-весело - представете си, че бяхте наследили своя баща футболен съдия, а не бяхте следвали мечтата си да пеете в Бастилията, Ковънт гардън и т.н.: какъв щеше да е резултатът?
- Знаете ли, за мен е като 1:1 "Лудогорец"-"Реал" - винаги има шанс да се изправиш срещу големи предизвикателства без значение на попрището, което си избрал. Можеше да съм и блестящ кардиолог, ако бях последвал в кариерата си моята майка. Опции за избор със сигурност съм имал, но най-добре е, когато избереш собствен път.
- И накъде е той след завръщането в "Травиата" в София?
- Нека си пожелая на добър час в спектакъла "Травиата" - на мен и на талантливите ми колеги, а после в още няколко представления на сцената на Софийската опера до края на октомври.
След това - много Италия: "Норма", "Трубадур", дебют в "Турандот" и "Адриана Лекуврьор", в която ще партнирам на легендата Джована Касола...
Виолета Цветкова