Огнян Стамболиев

20 февруари 1816 година е  велика дата в живота на „Лебеда от Пезаро” – Джоакино Антонио Росини / 1792 - 1868 /, а също и в историята на операта. На този ден вижда белия свят неговия шедьовър – комичната опера „Севилският бръснар или Напразната справедливост”. За тази очарователна творба  и до днес  се разказват много истории, като някои от тях звучат като легенди. Струва си да припомним сега  Анри Бейл  или  Стендал, съвременник и страстен поклонник на италианската опера и на самия Росини, написала забележителна книга за композитора. Ето какво ни разказва той: „Пристигайки в Рим, Росини намира Доменико Барбайя, прочутия импресарио и собственик на големия римски театър „Арджентина”, потънал в неприятни разпри с местната полиция. А тя е наложила строга забрана върху всички оперни  либрета, под предлог, че съдържанието им било...”многозначително”! / А по онова време, това прекрасно и романтично изкуство, операта, е било невероятно популярно, замествало е футбола и телевизията, било е в центъра на ежедневието на всички слоеве от обществото...Славни времена, нали?!/...И Стендал продължава:  „Когато народът е умен и незадоволен, всяка дума придобива значението на „намек”... Издебнал по- благоприятен момент, импресариото предлага на римския губернатор „ прелестното”, по неговите думи, либрето на „Севилският бръснар”. Поетът Чезаре Стербини го написва по едноименната комедия на французина Пиер Огюст Карон дьо Бомарше / 1732 – 1799 /, а преди това прочутият неаполитански маестро Джовани Паизиело го е използвал вече за опера със същото заглавие. Губернаторът на Рим, в този ден отегчен от безкрайни разговори за нрави и благоприличие, приема охотно предложението операта да бъде поставена”...Но това смущава младия Росини, той е достатъчно умен и предвидлив, за да не прояви излишна скромност пред истинските заслуги. И бърза да напише до  Паизиело в Неапол. Старият маестро, който притежава в значителна степен черти на истински гасконец и умира от завист заради успеха на младия и вече нашумял Росини, много любезно му отговаря, че посреща с „голяма радост избора на папската полиция и цензурата” на неговата творба. Очевидно Паизиело е разчитал на шумен провал на младия си и самонадеян съперник. Росини обаче написва към „Бръснаря” малък предговор, показва Паизиеловото писмо на всички меломани в Рим и се заема  трескаво за работа. Само за 13 дни /!/ музиката е напълно  готова. Ала на премиерата римската публика намира творбата на младия композитор от Пезаро за ...”скучна” и „доста  по- слаба” от творбата на Паизиело и я освирква...Всъщност, в случая, както е известно, става дума за предварително планиран провал или по- скоро за скандал, предизвикан от привържениците на стария Паизиело, който довежда до бягството на Росини от Рим. За щастие, второто представление е истински триумф за автора и творбата му. Не след дълго Фигаро на Росини става некоронованият крал на комичната опера на всички времена.

През 1816 година,  непосредствено след „Бръснаря”, създава друг шедьовър „La Cenerentola ossia Il Trionfo della bonta” – „Пепеляшка или Триумфът на добротата” – весела драма в две действия по либрето на Джакопо Ферети, вдъхновено от приказката на Шарл Перо. Премиерата е в Театър „Вале”, Рим на 25 януари 1817. Веднага след това „Пепеляшка” завладява италианските и европейските музикални сцени и влиза трайно в репертоара на големите театри.

У нас е поставена за първи път  на 13 декември 1968 с голям успех от режисьора проф Петър Щърбанов/ който преведе майсторски либретото/, диригента проф.  Борис Хинчев и сценографката Мариана Попова.

В главната роля се състезаваха две прекрасни артистки –  мецосопраните Рени Пенкова и Александрина Милчева/ и двете особено подходящи за Анджелина/. Като Принц Рамиро и лакея Дандини отбелязаха истински върхове в кариерата си лиричният тенор Павел Куршумов ,който беше роден за Росини и специално за тази роля и басбаритонът Павел Герджиков, който бе невероятно стилен, духовит и изобретателен в този незабравим спектакъл.  За останалите отговорни роли бяха ангажирани първокласни артисти като:  сопраните Надя Шаркова и Юлия Кираджиева и басите  Николай Стоилов и Никола Христов.

Постановката се игра дълго при пълни салони и бе показана с голям успех и в Москва, на сцената на Болшой по време на гастроли  на Софийската опера.
За първи път на български!

ТРИ НЕИЗВЕСТНИ ПИСМА НА ДЖОАКИНО РОСИНИ

1. „СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР”  И …САЛАТА ОТ ТРЮФЕЛИ

До великата певица Изабела Анджелика Колбран,
Неапол

Мила и прелестна приятелко, бих искал сега да бъдеш за малко в Рим, за да видиш моя триумф. С всеки изминат ден „Севилският бръснар” става все по- популярен и се харесва дори и на най- заядливите противници на новата школа в музиката. Серенадата на Граф Алмавива от Първото действие тук се пее всяка нощ по улиците, голямата ария или каватината на Фигаро е коронен номер за баритоните, а каватината на Розина – вечерна песен, с която всяка  местна красавица си ляга да спи, за да се събуди на сутринта с фразата „Линдоро, мио сара!” / Линдоро ще бъде мой!/… Но, скъпа ми Анджелика, предполагам, че много по- интересна за теб от моята последна опера ще бъде рецептата за една нова салата, която аз наскоро измислих за радост на всички гастрономи в Рим. Бързам да ти я съобщя: вземи подходящ съд, налей в него малко провансалско масло, добави английска горчица, малко лимонов сок, майонеза, пипер и сол на вкус.  Разбъркай всичко това много добре, а след това прибави основното – ситно нарязани трюфели. Те ще придадат на салатата много изтънчен вкус, достоен за всеки истински гастроном. Секретарят на кардинала, с когото се запознах тези дни, апостолски ме благослови за това изобретение…Но да се върнем към „Бръснаря”. Във Второто действие, което – откровено казано – отстъпва на Първото, най- много ми харесва дуета на Алмавива, преоблечен като учител по музика, под името Дон Алонзо, с Доктор Бартоло, настойника на Розина / „Джойя, паче!”/ Мир и радост!/, а също и арията на стария опекун: „Щом сме със теб двамина, о мила ми, Розина!”, в която аз леко пародирах старата италианска школа, и накрая , Терцета на Розина, Алмавива и Фигаро: „Тихо, тихо…” По- малко ми се нрави  Квинтета, в която болният от треска Дон Базилио си отива и отново се връща. Готов съм да призная пред всеки, че този номер от операта на Маестро Паизиело по същия сюжет е доста по- грациозен от моя…Скъпа ми Анджелика, много ще се радвам, ако ти харесаш моята нова салата от трюфели. Както виждаш, рецептата й съвсем не е сложна...За себе си, Анджелика, мога да кажа, че сега  живея доста добре тук, в Рим. Имам много голям успех сред местните хубавици, но съм направо отчаян, че в този загубен град почти не се намират хубави пресни стриди. Ако ти, Анджелика, в божествения Неапол, моля те, спомни си за мен...Щях да забравя най- важното: започнах нова опера. Казва се „Ла Гадзетина” / Вестничето/ и е по текст на Карло Голдони. Съвсем скоро ще я завърша...Не ме забравяй, скъпа Анджелика!

Твоят: Джоакино , Рим,февруари 1816

През 1822 г. Росини и  Изабела Колбран се женят и певицата изпълнява главните роли в повечето от неговите опери.

 на снимката - примадоната Изабела Колбран

първата Анджелина от „Пепеляшка” на Росини, 1817, Рим.

2. КАК СЕ СЪЧИНЯВА ОПЕРНА УВЕРТЮРА

         / Датата и името на получателя не личат от ръкописа /

.... Почакайте до вечерта на премиерата. Нищо не възбужда вдъхновението така, както присъствието на нотописеца, очакващ с велико нетърпение вашата работа, и особено страшно притесненият импресарио, започнал вече отчаяно да си  скубе косите и да ругае! Трябва да ви кажа, че по мое време всички импресарии в Италия оплешивяваха далеч преди да навършат трийсет години!...Съчиних увертюрата на „Отело” в една слугинска стаичка в двореца на Барбайя в Рим, където със сила ме заключи най- плешивият и най- свирепият от всички оперни директори и импресарии на Италия. Той ми подхвърли като на кученце чинийка студени спагети и заплаши всички слуги да не ме пускат, докато не напиша и последната нота. Написах увертюрата на „Крадливата сврака” едва в деня на премиерата в... стълбищното помещение, където бях заключен лично от директора на „Ла Скала” под надзора на четирима сценични работници. Беше им заповядано да взимат от мен ръкописа – лист по лист – и да го предават на нотописеца, който седеше на една  масичка отвън, готов да го препише и да го предаде на оркестъра... За „Бръснаря” постъпих по- разумно: не съчиних нова увертюра, а просто взех една готова – за сериозната опера „Елизабета, кралицата на Англия”, която вече не се играеше. Публиката много я хареса и съвсем не разбра, че е стара – остана свръх доволна!... Увертюрата на „Граф Ори” написах по време на риболов, нагазил до колене във водите на Сена, в приятното общество на сеньор Агуадо, испанец, прочут  парижки банкер, който глаголстваше за състоянието на  финансовото дело в родината си...При подобни обстоятелства съчиних и увертюрата към моята последна опера – „Вилхелм Тел”. Що се отнася до „Моисей” – за тази известна опера аз не написах никаква увертюра...

3. „БЪДЕТЕ СНИЗХОДИТЕЛЕН!”

                 До г-н адвоката Филипо Сандокале,

                 Палермо, Сицилия

Скъпи приятелю, Вие очаквате да ви отговоря собственоръчно и ето аз се подчинявам на Вашето желание. Тринадесет месеци се измъчвам от ужасни, непоносими нервни припадъци, които постепенно ме лишиха от сън и апетит, влошиха моя слух, зрението ми и дотолкова затрудниха физическото ми състояние, че вече не мога да се обличам без чужда помощ. Лекарите не са в състояние да ме лекуват – само ме утешават. Сред тези нещастия, скъпи ми приятелю, скъпи мой благодетелю, аз не мога да направя нищо за Вас и за Вашата прелестна съпруга, освен да изразя своята безкрайна признателност за Вашата безмерна доброта към мен...Толкова време не съм държал перо в ръка, че  вече дори не мога да пиша.

Моля Ви, бъдете снизходителен към човека, станал за съжаление. Потърпете!

Съхранете Вашето сърдечно разположение към мен и това ще бъде най- голямото

ми утешение...

Флоренция, май 1865           Вашият предан: Джоакино Антонио Росини

Превод от италиански: ОГНЯН  СТАМБОЛИЕВ