С участието на световноизвестния италиански бас Феручо Фурлането в ролята на Филип ІІ от великата опера на Верди „Дон Карлос” Софийската опера и балет постави началото на сезон 2014 – 2015. Препълнената зала дълго беше огласяна от овациите на публиката. Спектакълът с режисьор Пламен Карталов и диригент Григор Паликаров беше посветен на 100-годишнините от рождението на Борис Христов и оперния режисьор Михаил Хаджимишев. На Фурлането партнираха Иван Момиров, Свилен Николов, Петър Бучков, Димитър Станчев, Радостина Николаева, Чинция Киарини, Мария Павлова, Христина Бучкова, Георги Дуков, Ирина Жекова, Александър Георгиев, Антон Радев, Ваньо Димитров, Кръстан Кръстанов, Стоил Георгиев, Стоян Балабанов.
Феручо Фурлането пред българските журналисти:
Чест е да пея в родината на Христов, Гяуров и Гюзелев.
- Маестро, какво Ви доведе в България?
- За мен е огромно удоволствие да бъда гост на вашия оперен театър точно по време на честванията на 100 години от рождението на маестро Борис Христов, когото съвсем в началото на моята кариера имах щастието да срещна в Торино. Във втората опера, в която пях през живота си – „Дон Карлос”, аз изпълнявах ролята на монаха, а той – на Филип ІІ. Имам страхотни спомени от тази среща, защото маестро Христов, който имаше изключителна слава, беше така любезен и внимателен тогава с мен – едно момченце малко над 20 години. Даваше ми напътствия, съвети, държеше се съвсем непринудено. След това израснах в своята кариера с едно огромно уважение към този творец. Той ми показа пътя, който исках и аз да следвам. Когато ме помолиха да дойда в София за участие в този „Дон Карлос” – в памет на маестрото, аз приех веднага с огромна радост!
- За България тази опера на Верди е сакрална, защото с нея са свързани имената на Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Павел Балев...
- Няколко години след срещата на сцената с Борис Христов пях отново в „Дон Карлос” – ролята на Великия инквизитор, този път с Николай Гяуров на сцената на „Метрополитен опера” в Ню Йорк. От него също имам прекрасни спомени като певец, интерпретатор и човек. Отношенията ни бяха приятелски. За съжаление с Гюзелев не съм се срещал, но познавам творчеството му, имам огромно уважение и към него. Днес за мен е привилегия да изпълнявам ролята на Филип ІІ в родината на такива големи творци. Срещата с тях много ме обогати през годините. Постепенно ролята на Филип стана нещо като мой професионален подпис.
- Познавате ли съвременни български оперни певци и смятате ли, че те заемат достойно място на световната сцена както своите предшественици?
- Преди това искам специално да отбележа, че имам честта да познавам и да съм работил с голямата Гена Димитрова – забележителен артист и човек! А от съвременните певци съм впечатлен от Орлин и Венцеслав Анастасови. Красимира Стоянова е едно сопрано с невероятен обхват. Пяхме заедно през пролетта в САЩ и преди това много пъти във Виенската опера. Много е приятно да видиш една относително малка нация като България, която е дала такива големи и толкова много даровити певци във всеки регистър.
- Какво е впечатлението Ви от режисьора Пламен Карталов?
- Карталов е един много добре подготвен професионалист! Много интересна е продукцията на „Дон Карлос”, поради което за мен беше лесно да навляза в конкретната постановка на Софийската опера.
http://jivotatdnes.bg/index.php?page=article&id=16751