Като изпълнител номер едно в света в момента в ролята на Филип II бе представен прочутият бас Феручо Фурлането от заместник-директора на Софийската опера и балет Вера Петрова на пресконференция по повод предстоящия спектакъл на „Дон Карлос”, с който театърът открива сезон 2014/2015 на 20 септември от 19.00 ч. Петрова отбеляза, че гостуването на Фурлането е в годината на честването на 100 години от рождението на Борис Христов, когато се отбелязва и вековният юбилей на един от големите български режисьори, Михаил Хаджимишев, работил в цял свят.

Световният бас Фурлането изрази огромното си удоволствие да бъде гост в първия оперен театър на България в годината на честването на маестро Христов, „който съвсем в началото на своята кариера имах огромното удоволствие да срещна в Торино”. Изпълнителят разказа, че „Дон Карлос” е втората опера в неговата кариера, където той дебютира в ролята на Монаха, а Борис Христов представя коронната си партия на Филип II. „Запазил съм страхотен спомен, защото той, вече с изключителна слава, бе така любезен, така мил с едно момченце, което беше малко над 20 години. Даваше ми напътствия, съвети, шегуваше се. Аз се възхищавах на тази голяма личност и израснах през цялата ми кариера с едно голямо обожание към великия артист, изпълнител и интерпретатор. Това бе и пътят, който исках да следвам. Дори когато започна подготовката за първото ми гостуване в Русия, втората част на програмата съдържаше песни на Мусоргски. По време на изпълненията постоянно си мислех за Маестро Христов, той беше отправната ми точка.” Според Фурлането той винаги е съчетавал огромна вокална техника с уникална сила на интерпретацията. „Когато ме поканиха да дойда в София за този „Дон Карлос” в памет на Маестрото, веднага приех с огромна радост и вълнение и съм много щастлив да съм тук сред вас”.

Няколко години след срещата си с Борис Христов, Фурлането пее в Метрополитън опера в Ню Йорк Великия Инквизитор в „Дон Карлос”, където Филип II е Николай Гяуров. „Той бе изключителен певец и личност, много мил човек и с него останахме приятели завинаги. С Никола Гюзелев не сме се срещали, но знам това, което е постигнал и изпитвам огромно уважение към него. За мен е изключителна привилегия и радост да бъда в града и в родината на изключителни мои предшественици в „Дон Карлос”. Това обогати моята кариера и аз съм изключително щастлив, особено да пея тази роля, която през последните години се превърна в нещо като мой запазен знак.”

Феручо Фурлането е имал удоволствието да познава великата Гена Димитрова, която по думите му е една изключителна певица, както и да пее с двамата братя Анастасови и с голямата Красимира Стоянова. „Това е едно сопрано с изключителен обем на гласа, с което тази пролет пяхме в САЩ, както и много пъти преди това във Виенската Щатсопера. Изключително очарователно е да видиш малка държава като България да е дала на света такива изключителни като качество и толкова многобройни певци. „Когато една нация е постигнала това, може да се очаква в нея да се срещне много любов към музиката и към операта.”

За работата си при сегашното първо гостуване в Софийската опера Фурлането разказва, че тук е срещнал много любов и приятелство, които нарича „златни отправни точки”. „Атмосферата тук е много приятна и е истинско удоволствие и удовлетворение за мен да бъда тук”, казва Фурлането, припомняйки първия си Филип II в Касел, Германия, под режисурата на Джанкарло дел Монако, синът на Марио дел Монако. „Постановката му бе доста странна и противоречива, но като привилегирован познавач на операта и на музиката, Джанкарло винаги влагаше логика в своите идеи.”

На път към дома след това участие Феручо Фурлането минава през Залцбург за прослушване от Херберт фон Караян. Денят е дълъг и отегчителен, той прекарва 8-9 часа в очакване на легендарния Маестро. Накрая той пожелава да го чуе като Филип II. „Този септември през 1980 се превърна в началото на моя дълъг път в тази роля”, казва днес признатият по цял свят изпълнител. Шест години по-късно той пее в постановка на „Дон Карлос” с участието на Караян. „Тази продукция промени живота ми за 12 часа. Предишният ден бях един обещаващ младеж, на следващия ден бях избран от Караян и вече имах сигурността. Това бе много важно.”

Фурлането смята, че е имал щастието да започне кариерата си навреме при последните велики режисьори и диригенти. „Никога няма да забравя работата си с Шолти или „Реквием” от Верди, който правихме с Джулини. Това са наистина изключителни моменти”, казва той от дистанцията на времето. Желанието му да бъде едновременно интерпретатор и изпълнител е подкрепено от имена като Жан-Пиер Понел, Дзефирели, Джорджо Стрелер, Патрис Шеро. Според него всички те са изключителни професионалисти на оперното изкуство, а работата с тях окачествява като „мина от знания”. Подготовката си за ролите Фурлането сравнява с един невероятен път – например разликата от онзи мил владетел, който той е представял като Филип II в началото на кариерата си и образа, който вижда в негово лице днешният зрител. Определя Верди като един от малкото велики композитори, който посредством музиката си стига директно до човешкото сърце. „Има малцина много добри режисьори, за разлика от други, които са извън света на операта и които правят труден нашия живот.” След 40 години на сцената той не без ирония отбелязва, че професионалистите нерядко попадат в ръцете на дилетанти.

За работата си с българския екип Феручо Фурлането изтъква впечатленията си от срещата с режисьора Пламен Карталов. „От пръв поглед си личи, че това е една доста подготвена личност, от генерациите, за които стана дума. Постановката, независимо че не е нова, е много интересна. Тя е много концептуална. Поради това за мен бе много лесно да „вляза” в нея”. Хубаво е да се работи по този начин, казва световноизвестният бас. Той вече очаква с нетърпение първата си среща с българската публика.