Михаил Хаджимишев е роден през 1914 година в семейството на българския дипломат Панчо Хаджимишев и американката Панзи Мариян Браун.

Родителите на пет деца, последното от които е Михаил Хаджимишев, се запознават в Париж, където бъдещият баща  е все още студент по право, а младата американка и нейната майка са може би едни от първите преселници от Америка към Европа в края на 19 ти век (около 1885 година – след смъртта на главата на семейството, индустриалецът от Чикаго Томас Браун).

По-късно дипломатическата кариера отвежда младото семейство в Гърция, Австрия, Италия, Холандия, Франция и два пъти  във Великобритания. Децата се раждат в повечето случаи извън България и живеят с родителите си там, където Панчо Хаджимишев е пълномощен министър.

Дългоочакваният син Михаил се ражда в България и по волята на баща си получава  гимназиално образование в родината си, след което е изпратен да учи право в Сорбоната, с идеята да се продължи семейната традиция. Но това, което бащата не знае,  че успоредно с правото, Михаил, или както всички го наричат Мишо, започва да изучава музика в престижната „Скола Канторум” при  Пиер Дюпре и Надя Буланже.

Изкушен от пеенето, именно там Мишо научава френската техника на извеждането на гласа – доста чужда по това време тук, на Балканите. Но успоредно с това той постепенно разбира, че гласът му е достатъчен само за камерни изпълнения.

Така, на базата на горчивата самооценка, той се насочва към оперната режисура – но не веднага.

През 1944 година Михаил Хаджимишев все пак доставя удовлетворение на баща си . Като млад служител на Българското външно министерство той е изпратен първоначално като мобилизиран преводач към военно-политическата мисия към щаба на Тито, а по късно е назначен на поста прес-аташе в Българската легация в Белград (1944-1947 година). Успоредно с това  Хаджимишев  кандидатства и получава назначение първоначално като асистент режисьор в Софийската опепра. Той асистира на госта от Болшой театър Павел Румянцев в една постановка. Веднага след това дебютира през сезон 1947– 48, като режисира самостоятелно операта „Момчил” от Любомир Пипков по либрето на поета Христо Радевски.

Така започва четиридесетгодишната кариера на Михаил Хаджимишев като оперен режисьор, педагог и преводач на оперни либрета. През тези години той е режисирал осемдесет и пет спектакъла, от които двадесет и два са на сцената на Софийската народна опера.

В страната тай гастролира на сцените на Русенската, Варненската, Пловдивската, Старозагорската, Плевенската, Врачанската, Сливенската, Ямболската и Благоевградската опери, където осъществява тридесет и три постановки.

Тук трябва да напомня, че в онези години всички опери трябваше да се изпълняват на български език. По тази причина, успоредно с активната режисьорска дейност, Михаил Хаджимишев превежда над петдесет либрета от световната оперна класика на родния си език.

Извън пределите на България гастролите му са в Белгия – “Театр Роаял де ла Моне”, Ирландия – Оперен фестивал Уексфорд, Великобритания – Оперен фестивал в Глайндборн (Glyndebourne Festival Opera), Лондон – Театър на специализантския център към “Ковънт гардън” – майсторски класове с три оперни постановки, САЩ – Операта в Блумингтън – Индиана и Сан Франциско, Турция – Анкара, Аржентина – “Театро Колон”, Холандия – оперите в Амстердам, Ротердам, Айндховен, Малта – театър “Мануел”.

В края на кариерата си работи в Швейцария в оперните театри в Бил и Фрайбург, където след генералната репетиция на последната си постановка на “Така правят всички” на 27 декември 1987 приключва земния си път.

Поради политическата конюнктура в България по онова време единствено вестник “Народна култура” с едно изречение оповестява  кончината на Михаил Хаджимишев.

Двадесет години след тази случка коренно промененият вестник “Култура” отбеляза годишнината с един текст написан от мен – неговия син.

Искам сърдечно да благодаря на ръководството и трупата на Софийска опера и балет за посвещаването на спектакъла „Дон Карлос”  на 20 септември, на баща ми и на неговия незабравим приятел от младежките години - великият българин Борис Христов, който приживе не беше допуснат да гастролира на тази сцена...

Тук е мястото да кажа, че животът на баща ми и пътят, който той извървя в оперното изкуство, не биха били възможни без плеядата български оперни певци – солисти и хористи, музиканти и диригенти, български композитори и сценографи, между които и съпругата му Ани – хората, с които той работи до последния си ден тук, в родината си и по големите световни сцени.

Нека да си спомним за всички тях.

Иво Хаджимишев

Септември 2014 година.