Едва ли има по-достойно честване на 200-годишнината от рождението на Джузепе Верди от поставянето на величавите му творения „Бал с маски", „Дон Карлос", „Аида" и „Травиата" с щедър размах, изключително въображение и подобаващо уважение към публиката! С новата си постановка на „Травиата" Софийската опера и балет доказа, че е от най-престижните световни оперни театри, почели делото на безсмъртния Верди с осъществяването на един истински празник за верните ценители на оперното изкуство!

На 28 ноември 2013 г. щастливците, успели да закупят билети за премиерата на „Травиата", дълго след спектакъла останаха в пространството пред сградата на Операта, за да споделят възторга си от преживяното. В студената вечер те бяха посрещнати от празнични огньове, а във фоайетата цареше оживлението на целия екип на театъра, постарал се публиката да бъде стоплена от едно искрено гостоприемство.

Мнозина преди началото на спектакъла бяха заинтригувани от забележителния факт, че ще бъдат свидетели на една своеобразна възстановка на „Травиата", поставена през 1983 г. от Пламен Карталов - тогава главен художествен ръководител на Русенската опера, което тогава бе първото изцяло спонсорирано оперно представление от Стопанския химически комбинат „Г. Генов" - Русе. В тогавашната преса е дадена много висока оценка на събитието, като изрично се изтъква, че „Българските музикални творци в лицето на един от авторитетните си представители - Пламен Карталов, първи преодоляха в онези години инерцията на удобното изчакване на средства от държавата, за да творят. Те дадоха път на непопулярната тогава в България форма на финансиране на изкуството - спонсорирането".           

По този повод, големият български композитор Марин Големинов в своята статия „За жизнеността на жанра" специално отбелязва: „Видяхме един нов, оригинален и в същото време опрян на най-доброто в традицията, прочит на Вердиевата „Травиата". Визуално решеното въведение към операта, което логично се повтаря във финала, е сполучлива идея на режисьора Пламен Карталов, който все повече се налага като творец с оригинално мислене".            

Изтъкнатият музикален критик Розалия Бикс също високо оценява впечатляващата постановка с нейна публикация, в която изтъква: „Решението на режисьор, диригент и художник внушава своя точно намерен акцент - силни са истинските хора, хората с вяра, с битка за нея, хората, способни да намират смисъла на живота, богатите духом!".                                                             

Авторът на тези редове бе имал шанса да види възторжено оцененият спектакъл вече на сцената на Софийската опера. В онази паметна вечер публиката бе запленена от блестящото изпълнение на Валерия Широканска в ролята на Виолета. След това представление няколко гости от Израел тогава просълзени споделиха, че това за тях е била най-впечатляващата Виолета и че представлението е било най-вълнуващото от всички видени дотогава.                      

Малко преди дългоочакваната нова премиера, Маестро Пламен Карталов сподели пред традиционната среща с журналистите, че „Днешната възкръснала, софийска „Травиата", сега се реализира с нови сили в творческите състави от артисти, оркестранти, хористи; със собствени средства, нови декори и костюми по оригиналната постановка от 1983 г. Вердиевият репертоар е златна мина за всеки оперен артист, а „Травиата" - перла в короната на всеки оперен театър. Изпълняваме също така желанието на публиката и на поколението от наши млади артисти, за чието вокално и актьорско израстване шедьовърът на Джузепе Верди „Травиата" е бойна колесница в битката за творческото им развитие".

Несъмнено, от дълги години системно упражняваната политика на акад. Пламен Карталов  в Софийската опера да бъдат откривани, създавани, стимулирани и уважавани младите вокални и балетни дарования даде плодоносни резултати. Днес за всяка централна роля в оперния и балетния репертоар, Софийската опера и балет разполага с по няколко щатни елитни изпълнители, както и с прочули се по света български солисти, които редовно гостуват на столичната сцена, която ги е създала като именити артисти.                    

Днешната възстановка на незабравимата „Травиата" от 1983 г. се превърна в истински триумф на усилията положени от целия творчески и технически състав на Софийската опера и балет да поднесат на зрителската аудитория  един вълнуващ празник на оперното изкуство.                                                                    

Маестро Пламен Карталов е възкресил и сърцато обогатил постигнатото отпреди - героите на тази покъртителна драма са представени с много характерни и въздействащи детайли в сценичното поведение, още по-емоционално е посланието на извисения психологизъм на всеки образ, с много въображение и оригинални подходи са решени всички мизансцени и то на основата на една класическа естетика. В този творчески проект гениално е постигната градацията на вечния стремеж към светлината на живота и искрящите прояви на любовта, и извечният трагизъм на онези реалности, които биват предизвикани от пагубните човешки страсти, от алчността, неверието, фалшивите морални стойности и избледняващата съпричастност към тегобите на ближния. И в този паметен спектакъл отново сме свидетели на един естетически обоснован кинематографизъм, на характерни за филмовото изкуство „преливащи" се сцени, на развихрящо се движение и пластичност на актьорското поведение, съчетани с плавно настъпващия покой при вглъбението на отделните герои.

В настоящата постановка на „Травиата" въздействащо са съчетани контрастите на ярките цветове и пищното излъчване на празничните сцени и настъпващият мрак в усамотената обител на Виолета, в която нейните страхове, вълнения и очертаващата се обреченост са представени чрез една завладяваща лирична художествена изобразителност. Кулминация на всичко това е последната сцена, в която всяко от участващите лица замира в една иносказателна неподвижност, за да не бъде смутен последният порив на Виолета - чиято душевност е привлечена към прокрадващото се сияние на отвъдното.

Изобретателната и тъй богата режисура на Маестро Карталов в случая е продължена и достойно осъществена като възстановка от неговия верен съратник - Вера Петрова, която през последните години като асистент-режисьор и режисьор постигна много в общите усилия на първия ни оперен театър да осъществи най-успешно един уникален по своето разнообразие и тематична насоченост репертоар.                                                                                       

На премиерното представление диригентът Ерих Вехтер показа за сетен път едно преубедително творческо решение, постигайки в оркестровото изпълнение изключителна прецизност, мощни акценти в кулминациите на драматургията и спонтанен лиризъм в романтичните сцени и интимните състояния на героите. Залогът да бъдеш верен на композитора и точен интерпретатор на режисьорските решения и този път се оказа повече от успешен! В представленията под палката на Ерих Вехтер, както и в двата спектакъла, дирижирани от Велизар Генчев, оркестърът бе истински въодушевен и общото стремление на всички да дадат най-доброто от себе си предизвика възхищението на публиката, която бурно възнагради с аплодисментите си всяка ария и оркестровите изяви, за които не можем да не изтъкнем и заслугата на концертмайсторите Теодора Христова и Мария Евстатиева.

За Радостина Николаева ролята на Виолета несъмнено е една от най-успешните й изяви във възходящата й творческа кариера! Богатият й сочен глас не познава проблеми в нюансировката на звукоизвличането, височините и низините при нея са едно красиво преливане и необикновената й жизненост придава в интерпретацията на всеки образ сигурността на едно овладяно природно дарование. Нейната Виолета няма да бъде забравена, както и уникалните й изпълнения отпреди няколко седмици на Татяна („Евгений Онегин") и Аида („Аида").

В ролята на Алфред за премиерното представление имахме шанса да видим и чуем удостоения с отличието „Певец на света" румънски тенор Мариус Бренчу. След множество успешни роли на престижни оперни сцени, той гостува в София преди месец с едно незабравимо изпълнение на ролята на Ленски („Евгений Онегин"), а сега след Берлин, Рим и Брюксел, представи отново Алфред на столичната сцена. Ценителите щедро възнаградиха „кадифения" му глас, чудесните кулминации и спонтанната му идентификация с популярния образ, който той изгради с вещината на един голям талант.

В премиерната постановка зрителите се насладиха на необикновеното дарование на руския баритон Владимир Петров в ролята на Жорж Жермон, който за пореден път успя да спечели възторжения прием на публиката чрез красотата и силата на гласа си, чрез завладяващия си благороден тембър и подчертано аристократичен облик.                                             

Изпълнителите на останалите роли - Силвана Пръвчева (Флора), Иванка Нинова (Анина), Хрисимир Дамянов (Гастон), Петър Бучков (Барон Дуфол), Стоил Георгиев (Маркиз д'Обиньи), Ангел Христов (Д-р Гренвил), Пламен Папазиков (Жозеф), Георги Дуков (Комисионер) вложиха сърце и душа в своите изяви за огромния успех на тази постановка. Хорът на Софийската опера под диригентството на Виолета Димитрова отново се показа на изключителна висота и съвсем заслужено получи честите овации на публиката за вдъхновените си вокални постижения и забележителното участие в така раздвижените сцени по време на танцовите изпълнения. За последните особена е заслугата на Риолина Топалова, чиято хореография неимоверно впечатли със своите оригинални творчески решения и постигането на истински кулминации в така поставената интерпретация, изпълнена блестящо от солистите на балета Галина Сребрева, Анастасия Неделчева и Румен Бонев.  

За успеха на една подобна сложна и мащабна постановка от голямо значение е и голямата професионална вещина на помощник-режисьорите Вера Белева, Росица Костова и Мария Павлова. А с не по-малко значение за подготовката на оперното представление е и отдайният труд на изтъкнатите корепетитори Ивайло Иванов, Йоланта Смолянова, Милен Станев и Пелагия Чернева.

За този очакван триумф на „Травиата" на сцената на Софийската опера и балет големи са заслугите и на художника на декора и костюмите Иван Савов, сътворил в творческото си сътрудничество с Маестро Карталов уникални картини на сценографски решения - плод на щедро въображение, на художествен замах и подчертано уважение към атмосферата и излъчването на онази епоха. За магичното въздействие на цялостната визия на спектакъла голям е приносът и на автора на художественото осветление Андрей Хайдиняк, който е сътворил чрез светлосенките и наличните цветове на декорите и костюмите една феерия на празнична атмосфера и уникална, интимна приглушеност на мрачната обстановка в стаята на отиващата си Виолета.   

След разтърсващия финал, в който Виолета се въздига към светлината на отвъдното, публиката възправена и просълзена, не желаеше да се раздели с любимите си герои и зрителите възнаградиха с нескончаеми аплодисменти и възгласи „Браво" солистите, хора и оркестъра!

Мнозина от присъстващите на премиерата пожелаха да видят и следващите спектакли на „Травиата", за да се насладят на изпълненията на изтъкнатите артисти Стефанна Кибалова, Веселина Василева и Марияна Панова (Виолета), Цвета Сарамбелиева (Флора), Благовеста Мекки-Цветкова (Анина), Мирослав Христов и Даниел Острецов (Алфред), Нико Исаков и Пламен Димитров (Жорж Жермон), Николай Павлов (Гастон), Димитър Станчев (Барон Дуфол), Николай Петров и Светозар Рангелов (Д-р Гренвил), Слави Манов (Жозеф) и Ваньо Димитров (Комисионер).                                                

След вълнуващата премиера, „Травиата"  ще бъде изпълнена за големия брой желаещи да видят постановката и на 29.11., 30.11., 01.12, 03.12.2013 г. и на 03.01., 04.01 (11 и 19 ч.), 05.01.2014 г. (16 ч.).

На добър час! И с тази постановка на „Травиата" България отново даде нещо на света ...