Със Сара-Нора Кръстева разговаря Петър Галев

Сара-Нора Кръстева е примабалерина и директор на балета в Софийската опера и балет. Завършва Националното училище за танцово изкуство в класа на доц. Калина Богоева. Взима отличие за най-млад участник на Международния балетен конкурс в Осака и е финалист на конкурса в Москва. Веднага след дипломирането си постъпва в Националната опера и балет. От 2003 г. е прима, а през 2009 г. акад. Пламен Карталов я кани да оглави трупата. Тогава става най-младият директор на Националния балет. Репертоарът й включва централните женски роли в „Лебедово езеро”, „Жизел”, „Спящата красавица”, „Дон Кихот”, „Пепеляшка”, „Зорба гъркът” и мн. др.

Международната кариера на Сара-Нора Кръстева започва с гастрол в Италия и след успешното си представяне тя получава тригодишни ангажименти в трупата. Съвместно с Националния балет гостува в Испания, Италия, Гърция, Холандия, Унгария, Германия, Турция, Перу и Боливия, Япония. През 2002 г. завършва педагогика в Държавната музикална академия. Удостоена е с „Кристална лира”, „Сребърен ритон” и „Золотая муза” - за принос в българо-руските културни връзки. Под нейно ръководство през 2013 г. балетът на Софийската опера и балет е награден със „Златно перо” - за принос в българската култура. През юли беше член на журито на юбилейния 50-и Международен балетен конкурс във Варна.

- Сара-Нора, изненада ли Ви нещо от това, което видяхте на юбилейния конкурс във Варна?
- Не бих казала, че нещо ме е изненадало, все пак дълги години съм в тази сфера, следя световните тенденции. Но, честно казано, почувствах известно огорчение, че по света децата започват все по-рано балетното си обучение, а при нас поради редица административни недомислици малките започват едва на единайсет години. Във Варна видяхме 15-годишни чуждестранни изпълнители, които са напълно готови за голямата сцена. Но при нас това няма как да стане, ако си започнал на единайсет. От друга страна съм щастлива, че дори при това забавяне в подготовката ние демонстрираме едно много добро ниво. Това не е само моята оценка, но и на редица от уважаваните чуждестранни експерти – световни имена в балета.

- Защо често българите оценяваме това, което имаме, едва когато бъде забелязано в чужбина? Така май се получава при певци, артисти, музиканти...
- Има нещо такова и това беше един от мотивите ми да направя концертите „Дни на българския балет”. В България имаме публика, която обича своите артисти, която е много вярна, идва на всичките ни спектакли... Но си струваше и по-голяма аудитория да разбере, че нашите артисти са много добри и заслужават възторга на публиката. Дано постепенно да престанем да харесваме задължително всичко, което е чуждо, само защото идва отвъд границата. В интерес на истината и за нашия балетен състав успехите в чужбина са много важни. Те са някакъв тип доказване на собствената значимост. Много от колегите също са заразени от тази чисто българска болест – постоянно да се търси и външно одобрение. Тук след силен спектакъл публиката ръкопляска по 20 минути на крака, всички от състава много ценят това. Но сякаш едва когато същата ситуация се повтори в някой престижен чужд театър, си казват – да, явно наистина сме добри...

- Критиците отчитат, че в момента националният ни балет е във възход, без зад това да стоят сериозни финансови стимули, няма и особена държавна политика по отношение на изкуството. На какво се дължи тогава подемът?
- Много ми се иска да вярвам, че се дължи и на моята голяма любов и отдаденост към колегите и към изкуството ни и на грижата ми за тях. От доста време климатът, взаимоотношенията в балетния колектив са наистина прекрасни, има екипен дух, благородно съревнование и очевидно това дава резултати. Конкуренцията е абсолютно на приятелска основа, с усмивка и без никаква завист. При нас го няма това изместване с лакти на другия, което хората са виждали в популярни филми на балетна тема. Винаги говоря на колегите си, че ако искат техният труд да се уважава, и те трябва да ценят чуждите усилия. Най-голямата оценка за труда ни са пълните зали, радостта в очите на хората след спектакъл.

- Кои са в момента водещите държави в балета – и като майсторство, и като пристрастие на публиката?
- Ами това са си същите държави, които винаги са били начело. Високото ниво днес се поддържа и чрез целенасочена политика на съответната държава. И в Русия, и във Франция, и в Англия цялата държава застава зад това изкуство и така то продължава да се развива. При нас повече се разчита на таланта и ентусиазма на артистите, не толкова на целенасочена държавна културна политика.

- Дълго време водихте буквално битка да се промени законът по отношение на пенсионирането на балетните артисти, докъде стигнахте?
- Битката, слава богу, приключи успешно. Вече имаме по-нормални условия като възраст и трудов стаж, които са необходими за пенсия. Трябва да Ви кажа, че това рефлектира и в качеството на спектаклите, защото законовите промени позволиха трупата да се обнови, да влязат млади, амбицирани артисти. Преди това трябваше да държим на щат заслужили колеги, които поради напреднала възраст не можеха да играят, но и не можеха да се пенсионират.

- Има ли в момента изтичане на добрите артисти в чужбина?
- Правя всичко възможно да задържам тук колегите, които са доказали възможностите си. Старая се да им създавам различни стимули и те го знаят добре. Разбира се, и аз им уреждам индивидуални временни контракти, те също получават покани и това е полезно за всеки - да излезе на чужди сцени за известно време. Но за мен е много важно основната им изява да бъде в България. Другото, което правя през тези шест години, откакто съм директор, е да каня в театъра вече емигриралите наши колеги да участват в гастроли и концерти.

- Има ли много българи в балетите на световните театри – във Виена, Париж, Лондон, Москва...?
- Навсякъде има наши сънародници и мога да кажа, че те наистина са на водещи позиции. Това е престижно за страната ни, но трябва държавата да създава условия за развитие на артистите в страната, в която са се родили и изучили.

- Разбрах, че отличили се млади таланти от конкурса във Варна ще видим на софийска сцена в главни роли на цели спектакли...
- Става въпрос за корейката, която получи специалната награда на гр. Варна – Су Бин Ли, и за французина Юго Маршан. Су ще играе в ролята на Одета-Одилия в „Лебедово езеро”, вече е уговорен този гастрол. Тя ще танцува с български партньор. Французинът също ще играе с българска партньорка, но още уточняваме заглавието.

- Кога беше по-трудно за Вас – когато основно танцувахте, или днес, когато ръководите балета?
- Със сигурност сегашната ми роля е по-трудна. Когато танцувам, отговарям само за себе си и за партньора си, а сега отговарям за 65 души – различни характери, всеки със своите особености. Всеки от тях трябва да се чувства добре. През последните години репертоарът ни е много богат и за всеки има подходяща изява. Дори някои чужди колеги се учудиха колко много постановки поддържаме.

- С днешна дата Вашата майка, примабалерината Екатерина Илиева, преосмисли ли първоначалното си нежелание Вие да се занимавате с балет?
- Не съм я питала, но виждам радостта й от това, което правя и съм постигнала. Щастлива съм, че имам подкрепата на родителите си! Във Варна изпитах особена емоция, защото се оказа, че майка ми е първият участник, стъпил на сцената в първото издание на международния конкурс през 1964 г. А на следващата година е взела награда.

- Какво готвите за новия сезон?
- Започваме с нова постановка на „Спящата красавица” от Чайковски, с нови декори, нови костюми и нова хореография на известната наша примабалерина Маша Илиева. Сценографията е на Иван Савов, а костюмите са на Мария Блажева. Очаквам потвърждение за нови гастроли, с които отново ще излезем на чужди сцени след успешните турнета във Великобритания през миналата година.

- Хората, които работят в балета, интересуват ли се активно от случващото се в държавата, или са потопени основно в изкуството?
- Напротив, често обсъждаме новините, нещата, които стават в България, и така трябва да бъде. Крайно време е младите хора да бъдат по-ангажирани към това, което се случва в страната, и да знаят, че развитието на държавата ни зависи и от всеки един от нас. Същото важи и за спектаклите – независимо каква е конкретната ти роля, цялостното представление зависи и от теб! Това, че проявяваме гражданска ангажираност, не ни пречи, от друга страна, да сме потопени в един сценичен приказен свят, в който винаги се води битка за победа на доброто. Дано тази битка да бъде спечелена и в реалния живот!

връзка към публикацията