София, столица на…
България: страна с голямо културно и геополитическо значение, граничеща с Гърция и Турция на юг, с Румъния на север и с дълъг, пясъчен бряг на Черно море на изток. Това е територията на древна Тракия, пресечна точка за Средиземноморската, славянската и Османската култура.
През 20-ти век страната изминава пътя от абсолютна монархия през първата половина на века до съветски сателит със сталинистка икономика след края на Втората световна война. Член на ЕС от 2007 г., днес България се стреми да бъде модерна и европейска държава. Страната е богата на непокътната природна красота и има богат, интересен и често изненадващ културен живот.
Възход и срив
През 1890 г., малка група български музиканти се събират, за да създадат оперна трупа в София. Ансамбълът се състои от местни и чешки солисти и хора на италианското певческо дружество, които изпълняват произведенията от репертоара си със съчетание от съпровод на пиано и оркестъра на Шести пехотен полк.
Цялото начинание има незабавен успех, но неговите славни дни са краткотрайни. Липсата на държавно финансиране довежда до това, че през 1892 г. първата по рода си оперна компания на България е разпусната – след като е съществувала едва две години.
Кампания с дух
В началото на 20 век се наблюдава по-целенасочено усилие за установяване на опера на българска земя. Композиторът Петко Наумов е в авангарда, пише огнени статии в национални вестници, за да подтикне своите сънародници към действие. „Необходима е по-голяма увереност, господа песимисти”, пише Наумов, „по-голямо уважение към музикантите, посветили се изцяло на една кауза, която ще накара България да се гордее”. Кампанията се оказа ефективна и през 1908 г. Българското оперно дружество отваря врати, за да стане Национална опера през 1922 година.
Певци по рождение
Очевидно има нещо в планинския въздух на България, което произвежда големи певци. Страната завладява повече от полагащия ѝ се дял на международната сцена, включително трима от най-великите баси на следвоенната епоха: Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Сред драматичните сопрани от световна класа от България са звезди като Анна Томова-Синтова и Райна Кабаиванска, а през последните десетилетия известните българи на световната сцена включват баса Орлин Анастасов, мецосопраното Веселина Кацарова, и сопраните Алекс Пенда и Красимира Стоянова. Има не се вижда край на талантите – всъщност миналата година Софийската национална опера постави първия си пълен цикъл „Пръстенът” със състав до голяма степен от български таланти.
Национално съкровище
За българите, Борис Христов е повече от известен оперен певец – той е национален герой. Тази година бе отбелязана 100-годишнината от рождението на баса с поредица от постановки, събития и изложби по случай годишнината, включително изпълнения на опери, тясно свързани с певеца: „Аида”, „Дон Карлос”, „Фиделио” и особено „Борис Годунов” (виж по-долу). Специален концерт в чест на 100-годишнината на Христов ще се проведе на рождения му ден – 18 май.
ОТ БАЙРОЙТ КЪМ БЪЛГАРИЯ?
Всъщност, новата продукция на „Пръстена” на Софийската опера бе посрещната с много повече ентусиазъм от критиката и публиката от новата постановка за двестагодишнината на Вагнер в Байройт миналата година. Поставен от динамичния генерален и артистичен директор на компанията Пламен Карталов и дирижиран от Ерих Вехтер, този „Пръстен” създава епична образност чрез съчетание от необичайни сценични решения и нови технологии. Музикалното качество е много високо, с водещата роля на ново поколение прекрасни български певци,. Вижте го сами това лято, когато Софийската национална опера съживява пълния цикъл от 23 до 29 юли.
ОСВЕН ВАГНЕР…
Не е нужно да сте почитатели на Вагнер, за да чуете някои превъзходни опери в София това лято. Националната опера е известна със своите изпълнения на руски творби, а тази година ще има грандиозна постановка на открито на „Борис Годунов” от Мусоргски пред катедралата „Св. Александър Невски” в София. Събитието е в чест на годишнините от рождението на Борис Христов и Николай Гяуров – и двамата световноизвестни изпълнители на Борис на своето време. Представленията се провеждат от 27 до 29 юни.
НОВИ ХОРИЗОНТИ
Пламен Карталов е запален по представяне на работата на Софийската национална опера отвъд сцената на нейния неокласицистичен театър. Тази година ще се състои шестото турне на компанията в Япония, с постановки на „Турандот” и „Княз Игор”. Той също така изгражда нова публика, като довежда хора с автобус от провинцията към Операта и стартира новаторски проект, който въвежда в операта деца на възраст от 0 до 3 години.
Неокласицистичната сграда на Софийската
национална опера от средата на 20-ти век
Технологично новаторство: сцена от „Зигфрид”
Силно чувство за драматизъм: постановката на
„Тоска” на Софийската национална опера
ПЛАМЕН Карталов
Генерален и артистичен директор
Още докато бях студент в Музикалната академия в София, взех участие в младежката програма на фестивала в Байройт. Тази първа среща с Вагнер запечата моя ангажимент да правя кариера в операта. До гроба на Учителя, аз се заклех, че ще направя своя собствен оперен театър и след това се заех да реализирам мечтата си.
Започнах с турнета до отдалечени градове и села из България с камерни творби – места, където хората мислеха, че операта ще изглежда нелепо!
От крехката чувствителност на камерната опера скочих в монументални продукции на открито със стотици изпълнители.
Винаги съм се стремил да бъда независим мислител. Не съм конформист и никога не съм избирал отъпкани пътеки.
Когато съм убеден в една идея, аз я превръщам в кауза, дори и ако всички останали не са съгласни с мен. Как иначе бихме били в състояние да изковем първия български цикъл на „Пръстена” само за четири години, единствено с български артисти? Особено като се има предвид, че повечето български певци са обучени в италианската традиция и нашите изпълнители трябваше да научат стила на Вагнер от нулата.
Постановката имаше огромен успех и ние я възстановяваме отново през юли тази година. През 2015 г. ще представим българската премиера на „Тристан и Изолда”.
От момента, в който бях назначен за директор на Софийската национална опера, аз реших, че ще рискувам с репертоара. Не исках трупата да стагнира и си казах, че трябва да предложим нови неща на нашата публика. Така че дълго време избягвах заглавия като „Аида” и „Травиата”, и вместо това програмирах произведения, които не са били виждани в София в продължение на десетилетия, особено по отношение на френския репертоар, като „Лакме”, „Хофманови приказки”, „Вертер” и „Робер Дявола”.
Да се прави опера в България не винаги е лесно. Нашата политическа класа се интересува повече да преследва власт и пари, отколкото да насърчава културата и да внедрява ценностите на цивилизацията. Има и изключения, разбира се, и ние сме били подпомагани от някои политици, които имат лична страст към националната ни култура и нейното бъдеще.
Целта ми за това бъдеще е нашият театър винаги да е пълен и ние да работим за изграждане на нова публика, нов репертоар и един нов период на международен престиж за Софийската национална опера.
www.operasofia.bg
