„Основната мотивация, поривът и стремежът ни е непрекъснато да даваме нов сценичен живот на  нови заглавия, нови постановки, както и да откриваме нови млади певци, да им даваме шанс да израстват в театъра, да могат да влизат в задачите. Заедно със стремежа към най- интересните художествени намерения искаме да съумеем и успяваме с модерен мениджмент да произвеждаме толкова много творческа продукция,  без никакви компромиси. Не на последно място подобряваме непрекъснато условията на работа и поощряваме всички служители на театъра, заради огромния им труд, професионализъм, резултати и отговорност”. Това каза академик Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, но определя себе си в най-големия ни оперен театър преди всичко като режисьор.

Откъс от разговора с акад. Пламен Карталов можете да чуете тук

И продължава: „Благодарение на делегирания бюджет, който се установи като система на държавно субсидиране и като методика, която дава възможности за самостоятелни решения, ние направихме много неща. Купихме около 40 нови и най-добри инструменти за оркестъра, поводът беше гарантиране на отличен звук за най-дръзката ни задача - тетралогията „Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер. Освен това нашият оркестър е  мотивиран с изключително разнообразен репертоар и задачи. Не е лесно, защото конкуренцията е голяма, има богат културен и концертен живот в София. Много гостуващи състави идват от чужбина. Ние трябва да стоим здраво на краката си и да се борим всеки ден за прогреса и творческия и жизнен просперитет на първия оперен театър на България”, амбициозно се аргументира маестро Карталов.

Разговаряме с него в кабинета му в Софийската опера, но неговото работно място е преди всичко на сцената на театъра. Цялата атмосфера в най-големия ни оперен театър съвсем не е лятно ваканционна, дори трябваше да изчакаме Пламен Карталов, който репетираше на сцената „Рейнско злато” на Вагнер. В края на юли трупата отново ще зарадва меломаните с тетралогията „Пръстенът на нибелунга”. Няма как да не го попитаме за успеха на мащабния му проект като режисьор на оперната драма на Модест Мусоргски „Борис Годунов”, по случай 100 годишнината на великия Борис Христов.

„За резултата трябва да говори публиката.

Моята задача беше да направим „Борис Годунов” пред храма „Александър Невски” по повод 100 годишнината на Борис Христов. Това е основният повод – да отбележим по най-царствен  начин неговото присъствие, защото той заслужаваше това. Не само, защото в този храм той записа за вечни времена тези разкошни православни песнопения, но и от този храм го изпратихме. Никога не е пял на сцената на Софийската опера и по този начин ние обединихме с неговия глас, с който започва спектакълът и това, което като наследство остава. Моята задача я изпълних заедно с колегите си по един достоен начин. За мен е важно как публиката получи това вдъхновение и озарение. Дори на четвъртия спектакъл беше много студено, един много силен вятър изведнъж излезе…Видяхме, няколко души си тръгваха, но се връщаха вече облечени, отишли до къщи да вземат дрехи и да се върнат. Това за мен е показателно как накрая с  викове, браво за артистите и  с един продължителен и френетичен аплауз, това беше благодарността на публиката за  труда ни и спектакъла,  който завършваше минути преди полунощ. Публиката на София и гостите на столицата оцениха това, което ние искахме да им поднесем. Онова, което се казва свършена работа”.

Показва ни скиците за сцената, за постановката, независимо, че почти приятелски казва, че този проект е зад гърба му, а беше ни споделил, че свише е получил подкрепа за времето в тези вечери да е хубаво. Дори го хванахме как по време на репетициите честичко поглеждаше към небето над храма „Александър Невски”. „Ще бъда откровен не знам как се случи.

Имах едно озарение, едно вдъхновение.

Аз работех и всичко си отиваше на местата. Имах визия какво трябва да стане. Храмът е 50 метра в основата си, можех ли да си помисля, че една сцена от 10, 20 или 30 метра  ще пресече архитектурно пропорциите на тази сграда, затова бяхме задължени да направим 50 - метрова сцена, каквато е основата на храма и вече в пропорциите на моята визия как хармонична връзка със сградата на храма по най-естетвено начин да въздействат  вплетени четири символа на руската душевност. Това бяха брезите, руската печка, иконите, руската карта на Русия от епохата на Борис Годунов, а също и значението на блатото, покрило цялата сцена, пътят от пресичащите се и разкъсвани, разпадащи се и издигащи се нагоре кърваво-червени релси, но с присъствието на звука на камбаните на „Св. Александър Невски”, мисля, че това е сред най-вълнуващото в представлението..…

Сценичното пространството, и всеки използван ъгъл и ракурс за режисурата бе на площ от около 1700 кв.м.  Играта на хор, артисти и балет беше напълно овладяла огромната сцена. Бюджетът на проекта  подготвихме внимателно и много добре, защото имахме няколко спонсора – един голям ценител и поклонник на Операта, ни осигури огромните трибуни за публиката и построяването на сцената, Столична община ни разреши даизползваме  мястото, Министерство на културата изключително много ни помогна, като с тяхната подкрепа, получихме покровителство  и от няколко други организации. Певците бяха избрани много внимателно, но главното, е че те бяха толкова запалени и толкова всеотдайни към задачата, че и с тях нямахме никакви проблеми, с артистите от хора също, с оркестъра също. Диригентът Константин Чудовски от Русия, когото специално бях поканил  и нашият прекрасен колега Борис Спасов поеха музикалното ръководство.  Репетирахме отначало в едно огромно хале на Експо центъра, после и в Софийската опера и  бяхме готови за няколко дни с мизансцена,  разположихме го на готовата сцена с готовите пространства и пропорции на декора. Нямах никакви проблеми. Невероятно, но това е истината. Всичко идваше свише и се изливаше от ръцете ми, защото бях се подготвил много добре. Не знам как стана, не знам. Случи се и вече замина и го забравихме…”, усмихва се маестрото.

има своя летен сезон в парка на Военната академия

„Г. С. Раковски”, много различно артистично поведение на фона на дългите театрални ваканции. Според маестро Карталов пространството е много приятно. Споделя, че в Испания в парка на замъка „Перелада” е построена огромна сцена, огромна трибуна и представленията там са всекидневно удоволствие и за международна публика. „Тук в парка на Военната академия по инициатива на кмета на София Йорданка Фандъкова това място се отвори за посещение. Открих едно площадче със старата беседка с много спомени и легенди около нея и казах: ”Това е мястото, където можем да правим оперни и балетни спектакли на открито!”. Оказа се, че не само това е мястото, но и че това е идеално с акустиката си, без озвучаване в естествената среда на гората между дърветата, между тези вековни борове и храсти, ние да си разположим декора така, като че е сънуван и направен специално за това място. Първата ни работа беше „Лакме” от Лео Делиб, която като действие се развива в една джунгла – ето ти естествения декор. Балетът „Жизел” на Адолф Адам, също така се развива в гора. И много други заглавия, които така естествено си получиха своето ново място за преоткриване и визия за оперно и балетно представление”.

Пресконференция преди началото на “Опера в парка” тази година

Връщаме го отново към изключителното постижение на Софийската опера тетралогията „Пръстенът на нибелунга”, чиито спектакли предстоят отново в края на месеца и които се репетират в залата на театъра от оркестъра и от изпълнителите. „Няма лека работа, ако трябва да се изпълни сериозно. Претворяването на тетралогията „Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер е задача за Софийската опера, посилна. 1943 г. по време на войната Софийската опера прави „Рейнско злато”, 1948 г. – „Валкюра”. Ето два опита от тетралогията са започнати, макар и с пет години разлика. Операта е имала прекрасни певци в годините, но ръководствата не са смеели да се докоснат до това, сякаш свръхчовешко музикантско и актьорско постижение за един театър. Ние успяхме, защото аз имах до себе си артисти – великолепни и не само великолепни, но и запалени да направим нещо ново. Така, че това

новаторство в репертоара на нашия театър е наша мисия.

Сякаш и ние, заедно с някои от най-големите театри като Виенската опера, Миланската  Ла Скала, Ковънт Гардън и други, бяхме длъжни да направим Вагнеровата театралогия по повод 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер. Защо, когато нашите певци шестват по световните сцени с тези гласове, които пеят италианска, руска, френска музика да не бъдат привлечени и подготвени, поставени в условията да бъдат и много добри вагнерови певци. Защото българи вагнерови певци е имало много преди днешния ден. Спас Венков, Ана Томова - Синтова, Любомир Бодуров и много, много други наши големи изпълнители са имали в репертоара си Вагнер, но и Борис Христов, чиито коронни роли са Борис Годунов и Крал Филип Втори, е пял четири опери на Вагнер в най младите си години – „Лоенгрин”, „Тристан и Изолда”, „Залезът на боговете”, „Валкюра”. Това не е нещо случайно, един от първите му записи е на Вотан”. С особено благоговение маестро Карталов говори за изключителния Борис Христов, всепризнат като един от най-големите оперни певци на 20-ти век. Заедно са работили по създаването на Академията на Борис Христов в Рим. „Аз бях убеден и вярвах в българските певци и то в младите български певци, а те бяха около 52 – ма, привлечени, убедени и подготвени, имах като корепетитор един голям маестро на Вагнеровата музика Рихард Тримборн - сега е на 82 години, който непрекъснато, през няколко месеца идваше в София и с голяма обич подготвяше нашите певци.

Репетиция на “Рейнско злато” от Вагнер

Как няма да съм щастлив и горд с Мартин Цонев, с Николай Петров, с Цветана Бандаловска, с Мариана Цветкова, с Петър Бучков, с Ангел Христов. Това са певци, които пеят отлично в целия ни репертоар. Затова ние като театър трябваше да направим това заглавие. Аз съм много щастлив, защото моите колеги ми повярваха и работехме при едни прекрасни условия. Сега за втори път повтаряме тетралогията „Пръстенът на нибелунга”, премиерата й за България и Балканите беше миналата година по повод 200 - годишнината на Вагнер, а сега ние вече имаме заявки от чужбина. И както писа един критик Андрея Мерили: „Не само прекрасната столица привлича туристи, но и значимостта на Софийската опера”, не без гордост казва маестро Пламен Карталов.

В последните години той и колегите му отвориха по различен за България начин и с въображение Софийската опера за публиката не само със спектакли, но и с комфорт и с усещане за привилегированост. „Една от важните ни задачи в политиката ни за привличане на нова публика е

работата ни с най-младата публика,

защото не можем да кажем, че публиката е една и съща. Публиката остарява – откъде ще дойде прилив на нови зрители, ако ние като театър не подготвим новите зрители. Затова ние започнахме една система за обгрижване на най-младите ни зрители от 3 до 12 годишна възраст със специални спектакли на малката сцена. Но тъй като видяхме, че това е недостатъчно, решихме да направим срещи на бебоци, на най-млади зрители със специална програма. Нарекохме я „Концерти за бебоци”. Освен тези зрители от 0 до 3 години идваха и майките, и бащите, и бабите, и дядовците, което е инвестиция и в публика, която никога не е стъпвала в Софийската опера. И те виждат, че същите артисти, които правят и големите спектакли с такава обич и грижа, внимание и сериозност, правят и спектакли за най-младата публика. Това е бъдещето – да се работи от най-ранна възраст с публиката, която дава плодове след години. Грижата за публиката е грижа на всеки театър, а това е много трудна и отговорна задача, това е мисия ние сами да създаваме публика, която да пълни залите. Ние имаме система, не е никак лесно, но имаме система, която непрекъснато и последователно работим със и за тази публика. Например, редовно ние регистрираме с имена, мейли, телефони на хора, които сме видели, че им е приятно и се чувстват прекрасно в театъра. Предлагаме им доверието си и задължението ни да им изпращаме мейли, писма, покани и сега имаме контакт с 17-18 хиляди души, които непрекъснато информираме за дейността ни, така театърът има жива връзка със своята публика”. Маестро Карталов е привърженик на идеята, че в един момент децата, привлечени от изкуството водят родителите си на представления, на концерти, на изложби. Посока, в която ние сме се ангажирали да работим чрез различни проекти на сайта „въпреки”. Но това е друга тема, която тепърва ще дискутираме.

Пламен Карталов връчи грамота за почетен член на Софийската опера на Александрина Пендачанска

Летният сезон на Софийската опера продължава във Велико Търново на  Сцена на вековете – две седмици със „Селска чест” на Маскани и Джани Скики” на Пучини и популярното заглавие за публиката „Мадам Бътерфлай” на Пучини.И все пак какво предстои през следващия сезон питаме директора на Софийската опера. „Първата премиера ще бъде опера за деца „Веселите градски музиканти” на Александър Владигеров, като с тази творба ние затваряме един цикъл с шедьоврите на композитора. Направихме „Червената шапчица”, „Вълкът и седемте козлета” и сега „Бременс ките музиканти” или „Веселите градски музиканти”, както я наричаме. Нарочно

откриваме сезона с представление за най-младата ни публика,

за да могат децата да се почувстват специално поканени, специално облечени и да дойдат да открият сезона. Защото това е публиката ни утре. Първата голяма балетна премиера е Спящата красавица” на Чайковски веднага след това. Следва операта „Самсон и Далила” на Камий Сен-Санс, режисьор е Уго де Ана, после е ред на „Тристан и Изолда” на Рихард Вагнер – за първи път на българска оперна сцена в постановка, две опери, които са в края на сезона „Дъщерята на полка” на Доницети с гост режисьор и „Ловци на бисери” на Бизе, също с гост режисьор. Творби, които ще играем и в парка на военната академия следващото лято. Премиерата на „Ловци на бисери” ще бъде в парка тогава”, уточнява маестрото. Колкото до предстоящите турнета подчертава, че държат на най-престижните, защото все пак не са „пътуваща опера”. „ Ние сме на принципа да имаме само престижни турнета, каквото е японското турне и следващата година отиваме за две постановки за пети пореден път. Това са „Турандот” на Пучини и „Княз Игор” на Бородин. Тази дестинация за нас е най-важната. Имахмеедно много добро откритие за нас на древния театър „Филипи” в Кавала, Гърция, където за първи път играхме опера в театър, строен 3 века преди Христа. Имаме намерение да продължим този контакт, но ограничаваме пътуванията чужбина, защото ние не сме пътуваща опера”. Пламен Карталов споделя, че

Любомир Пипков е любимият му композитор

като лично присъствие и пристрастия. „Но всеки един композитор ми става любим, когато започна да работя. Ето Вагнер ми е също любим композитор, много любим композитор ми е Мусоргски. Всеки композитор е любим, когато с любов тръгваш към него. Дълбоко да навлезеш в неговата драматургия, да откриеш и неща, които и композиторът не е мислил…”.  Карталов не отделя себе си от Софийската опера и винаги говори за нея като за екип от съмишленици, само споменава, че има ангажименти като режисьор и в чужбина. Изключително цени постиженията на българските оперни звезди по света. И ни прави като меломани подаръци. Припомняме забележителните концерти на Красимира Стоянова през 2012 година и коледния подарък с концерта на Александрина Пендачанска в края на декември миналата година. След разговора ни маестро Карталов отново се върна на сцената. Репетицията на „Рейнско злато” продължаваше… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

http://въпреки.com/post/91870716276#more