В пълен контраст с натежалите напоследък сред българската общественост банкови афери и политически стълкновения, Софийската опера и балет предизвика едно уникално културно събитие, което се превърна във върхово постижение за България и целия музикален свят!

Столичани и гостите на столицата основателно се възхищаваха на съградената за броени дни пред храм-паметник „Св. Ал. Невски” импозантна сцена на цели 1700 кв.м. площ (каквато е прословутата Арена ди Верона) и внушителните трибуни с около 1500 седящи места. Внезапно на сцената се появиха основните символи на Русия – истинска брезова гора, огромно блато, неотменимата руска печка, православни свети икони и „кървави” релси, които през драматургичното действие се въздигат към безкрая или образуват огромна дъга с изображенията на известни светци.

Съграденото за броени дни на този огромен площад от техническите екипи на Националния ни оперен театър е отявлено доказателство за гениално претворената за този невероятен проект инженерна мисъл, за изключителния талант и необятни възможности на художници, декоратори, инженери, майстори дърводелци, железари, конструктори и изпълнители – и всичките те от щатния състав на театъра.

Директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов за пореден път надмина и най-смелите очаквания на посветените специалисти и любителите на оперното изкуство. Той преуспя да създаде една непоставяна досега версия на „Борис Годунов”, най-пълно съответстваща на изначалните намерения и идеи на самия Модест Мусоргски. Безпределното мащабно мислене и извечния стремеж към постигането на максимален резултат, присъщи на Маестро Карталов, и този път намериха своята фантастична реализация след незабравимите му спектакли на открито (Опера на площада „Ал. Батенберг”, „Сцена вековете” на Царевец във В. Търново, Опера в парка на Военната академия, импозантните постановки на открито в Сао Пауло, Любляна, Дрезден, Пафос, Осор, Сплит, Пула, Атина и др.).

Премиерата на тази незабравима версия на „Борис Годунов” се оказа истинска кулминация в културната програма на София във връзка с кандидатурата й за Културна столица на Европа през 2019 г. С нея най-тържествено се отбелязват 100 години от рождението на Борис Христов, 85 години от рождението на Николай Гяуров и най-достолепно се почете паметта на наскоро отишлия си от този свят Никола Гюзелев. С тази постановка подобаващо се отбелязаха и 90 години от освещаването на патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски”.

Паметни ще останат посланията, които в навечерието на премиерата на „Борис Годунов” сподели пред медиите и обществеността Маестро Карталов. Пред микрофоните и по време на интервютата, той вдъхновено сподели: „Ако успеем с нашия първи опит, съдбовно се вгражда и нашата идея и вярата ми, че площадът пред катедралния храм „Св. Алексанър Невски”, с историческата си значимост ще оживее за бъдещето като ново светилище за посланията на оперния и балетен театър и шедьоврите на българската и световната музикална съкровищница. Моята задача с това претворяване на шедьовъра на Модест Мусоргски е не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито, в нова и необичайна за изкуството на операта среда – с нови ракурси и пространствени решения и внушения, за изригване с нова, въздействаща вулканична мощ на музикалната драматургия на произведението … Стремежът ни бе да постигнем едно своеобразно оперно кино на живо чрез дързостта и огромните рискове, на които са подложени всички – и създатели, и участници. Спектаклите на „Борис Годунов” пред храм-паметник „Св. Александър Невски” ще са запазена марка в новите традиции и история на оперното изкуство. Те даряват и нов престиж в съвременната културна летопис на столицата и страната ни.”

Още след премиерата и последващите спектакли диригентът на постановката Маестро Константин Чудовски, който е дирижирал различни редакции на операта (на Шостакович, на Римски-Корсаков и др.) не можа да сдържи своето изумление изтъквайки, че „това, което се случва тук, е събитие от световен мащаб, каквото не е имало досега. Българските певци са легенди, известни по цял свят. Чувам убийствени, дълбоки гласове. Потресаващо!!! За мен е истинско щастие!”

В началото на всяко от петте представления публиката бе затаила дъх пред чутовното изпълнение на „Верую” от Борис Христов, чийто магичен глас оттекваше сякаш във Всемира. Мнозина се запитваха как ще се отрази това божествено звучене на изпълнителите на тази коронна роля на великия бас. С гордост можем да изтъкнем, че двамата изтъкнати български баси Светозар Рангелов и Мартин Цонев надминаха всички очаквания и всеки от тях пресъздаде образа на Борис Годунов със завладяваща отдаденост, с изваяни от режисурата и драматургията темброви и пластични окраски, акценти и знакови символи. В останали роли участваха изтъкнатите певци Бисер Георгиев, Даниел Острецов, Димитър Станчев, Ангел Христов , Костадин Андреев, Петър Бучков, Пламен Папазиков, Цвета Сарамбелиева, Хрисимир Дамянов, Ирина Жекова, Румяна Петрова, малкият но вече изявен участник в подобни събития Марио Кръстев и хористите на Софийската опера и балет, всеки от които придаде внушителен характер и излъчване на поверените им образи и герои. Хористите изпълняваха характерни мизансцени, преливащи в общата цялост на една потресаваща народна маса, търсеща спасение и упование от своя цар. Физическите натоварвания и въпреки тях – постигнатата органична цялост и хармония на хора, за пореден път го въздигнаха на недостижима висота.

Никога не ще бъдат забравени импозантните картини от този приказен спектакъл, възвисени от възхитителната режисура и небивалата сценография на Маестро Карталов. На сцената отведнъж се появява огромната карта на Руската империя, въздигат се петте икони на Казанской Богоматери. Храмът е не само декор, а и основен участник в действието – от притвора на трите арки излиза Борис Годунов, облечен в бяла дреха, символ на неговата чистота и нежеланието му да става цар. Коронацията се извършва пред народа. Във върховния миг се включват камбаните на катедралата със същия звън, с който преди няколко века в Русия е било извършено коронясването на Борис Годунов. Следват картини, които са истинска алюзия с днешния ни ден – смутно време, изпълнено с наводнения, земетресения, киша, суша, унищожена реколта, липса на хляб. Сред народа витаят злочести слухове, че Годунов е детеубиец, народът губи доверие и вяра, царят страда от почезващите му позиции и пред невъзможността да бъде истински родолюбив владетел – умира от мъка.

Потресаваща е финалната сцена – отново останал с бялата си дреха, свалил царствените си доспехи, Борис Годунов се отправя към храмовите двери. Те се разтварят и владетелят се слива със силната светлина, която избликва от божественото лъчение.

След края на всяко представление публиката сякаш не желаеше да се раздели с любимите си артисти и изпълнители, с блестящия и този път с върховното си музикално изкуство оркестър. Нескончаемите аплодисменти и възгласите „Браво” дълго не позволяваха на артистите да напуснат сцената.

Столицата в тези паметни оперни нощи не можеше, а и не трябваше да заспи …Това бе магията на родните ни дарования, които възвисиха за пореден път изящната сътвореност на оперното изкуство!

Венелин ТОМОВ