В центъра на София вече се е разположил нов театър, изграден пред стълбището на храм-паметник Александър Невски. Там ще се представи една различна версия на Борис Годунов, неприличаща на никоя досега (най-малкото, защото е на открито и с живи коне, например).
Режисьорската версия на Пламен Карталов
С режисьорския размах на Пламен Карталов софиянци са се сблъсквали не само на сцената в Операта, но и извън нея. Създаде фестивалите: Опера на площада (пл. Александър Батенберг, 1997), Сцена на вековете (Царевец във Велико Търново); Опера в парка (при Военната академия). Сао Пауло, Любляна, Дрезден, Пафос, Осор, Сплит, Пула, Атина - различни места по света познават мащабното му мислене.

Борис Годунов от Мусоргски
Спектакълът е коронен за всеки певец, изиграл ролята на руския цар Борис Годунов и изпял басовата му партия. А меломаните правят връзка предимно с тримата велики гласове: Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев. От Операта обявиха премиерата като поклон пред таланта им. Всъщност, сигурно ще си спомним и за участията на Стефан Еленков, Христо Бръмбаров. Вероятно заради тях, или като продължение на линията от Пръстенът на нибелунга, съставът отново е само с български гласове. Ще преценим дали новите имена Светозар Рангелов и Мартин Цонев ще защитят по подобаващ начин своите възможности и сложността на ролята и ще превключват от специфичния Вагнер на типично руски композитор (голяма част от изпълнителите участват и в тетралогията). Карталов е убеден в силата на родните певци, защото операта се пише за тях. В последно време той залага на нови и млади имена - смяна на поколението, а не легенди. Изпълнителите са предимно дебютанти. Самият Борис Христов, започвайки кариерата си на 28-годишна възраст, без да е известен, казва: "Ще опитам, ако не, връщам се” - бил е юрист.

Различното
Кое е различното в последната версия? На сцена с височина 1,75м и дължина 50м, с квадатура 1700 кв.м. (каквато е Арена ди Верона) е разположен щрихиран с разпознаваеми символи декор. Кървави релси, които водят към храма, но внезапно се издигат нагоре, подобно на шило. Огромна карта на руската империя от управлението на Борис Годунов, брези, руска печка, петте икони на Казанской Богоматери. Храмът-паметникът е не само декор, но и активен участник. От притвора на трите арки излиза Борис Годунов, облечен в бяла дреха, символ на неговата чистота (всъщност, той не е искал да става цар). Коронацията се извършва пред народа, а не вътре в храма. Това го няма в либретото и в музиката към Борис Годунов; ще се се включат и камбаните на катедралата. Те ще пригласят в 21:30 точно със същия звън, с който преди няколко века в Русия е било възвестено короноването на Борис Годунов. Ще го направи дългогодишната клисарка на храма леля Мария. За ролята на патриарх Йов пък е поканен актьорът Стоян Алексиев.
Алюзия и с днешния ден ще открие зрителят: смутно време, изпълнено с наводнения, земетресения, киша, суша, унищожена реколта, липса на хляб. Тръгва слух, че Годунов е детеубиец, народът губи доверие в него, той губи позиции, не може да бъде истинският управител и умира - от мъка.
Маестрото Константин Чудовски е дирижирал различни редакции на операта: на Шостакович, на Римски-Корсаков в Чили, дори има и награда, но от българската версия на Борис Годунов е впечатлен: "Това, което се случва тук, е събитие от световен мащаб, не е имало такова досега. Българските певци са легенди, известни по целия свят. Чувам убийствени, дълбоки гласове. Потресаващо. За мен е истинско щастие".