На сцената на Софийската опера за първи път са представени и двете сценични творби на Панчо Владигеров – операта „Цар Калоян“ и балетът „Легенда за езерото“ в няколко постановки. През годините и с двата спектакъла операта гостува в чужбина.

ОПЕРАТА „ЦАР КАЛОЯН“
„Никоя друга българска опера не е имала тъй пъстра и богата биография. А за своя автор тя е най-свидното и най-изстраданото му творение...

Годината е 1934. Най-младият, едва 35-годишен професор в Музикалната академия Панчо Владигеров има зад гърба си вече 29 големи опуса, сред които рапсодията "Вардар", Българска сюита и първите български образци от жанровете на цигулковата соната, клавирното трио и инструменталния концерт. Сега го е обхванала амбицията да създаде и първата модерна и грандиозна българска историческа опера "с патриотично звучене и национален дух, която музикално да бъде от широк световен интерес и значение", както той сам заявява.

Красимир Кюркчийски, като студент на Владигеров, го помолил да му разкаже съдържанието на операта си „Цар Калоян“.

"То е много дълго и оплетено, но аз ще ти го кажа съвсем накратко: Балдуин задявал жената на Калояна и той го хвърля от кулата."

"От коя кула?“

"От Балдуиновата в Търново, бе, не я ли знаеш?"

Това е свидетелство на Евгени Павлов.

През август 1987 г. шестте представления от грандиозната продукция на Пламен Карталов на хълма Царевец във Велико Търново са посетени от 15 000 зрители. Така се сбъдва мечтата на Владигеров операта да се представи на мястото на историческото действие.

Фестивалът “Сцена на вековете, създаден по идея на Пламен Карталов има своето първо издание през 1985 г. с друга историческа българска опера „Ивайло“ от Марин Големинов по повод 800 годишнината от въстанието на Асен и Петър и създаването на Второто българско царство.

За работата си на хълма "Царевец" Пламен Карталов споделя:

"Този фестивал е стратегия за национална културна идентичност, привлекателност, доказана от хилядната публика и интереса й, от приоритетите с ясна концепция за новаторство и традиция, от откривателската й изява за българския талант, от утвърждаването на българското изкуство и предизвикателствата пред бизнеса да инвестира в сериозни неща. "Сцена на вековете" е кауза."

„Невиждано дотогава у нас, грандиозно зрелище с кинематографични измерения на масовите сцени, със специално озвучаване, осветление и съчетание на декори и естествен фон на действието“ ще напише Боянка Арнаудова.



Десет години след това, през 1998 г. по случай 100 годишнината от рождението на Панчо Владигеров отново Пламен Карталов създава още по-грандиозна продукция в центъра на София.

Фестивалът „Опера на площада“ започва година по-рано с „Аида“ на Верди и продължава със суперпродукцията на „Цар Калоян“ на площад „Александър Батенберг“ като за декор се използва сградата на бившия мавзолей.



През лятото на 2009 г. „Цар Калоян“ се представя отново на „Царевец“, а на 15 октомври същата година открива новия сезон на Софийската опера.



История на операта „Цар Калоян“ на сцената на Софийската опера.

Световна премиера

Постановъчни екипи и изпълнители

Световната премиера е на 20 април 1936 г. в Софийска опера, диригент Асен Найденов, режисьор Христо Попов, в ролите: Цветана Табакова – Царица Мария, Събчо Събев – цар Калоян, Петър Райчев, Любен Минчев – император Балдуин.

Обхванат от амбицията да създаде първата модерна и грандиозна българска историческа опера „с патриотично звучене и национален дух, която музикално да бъде от широк световен интерес и значение", както той сам заявява през 1934 г., Владигеров започва работа. Операта "Цар Калоян" е по либрето на Николай Лилиев и Фани Попова-Мутафова. Основа е театралната пиеса „Балдуиновата кула“ от Фани Попова-Мутафова



На 12 януари 1975 г. отново има постановка в Софийска опера, диригент е Александър Владигеров, режисьор Михаил Хаджимишев.



1987 г. Велико Търново, „Сцена на вековете“, крепост „Царевец“, диригент Димитър Манолов, режисьор Пламен Карталов, в ролите: Никола Смочевски – цар Калоян, Светлана Котленко – царица Мария, Здравко Гаджев – император Балдуин и др.



1998 г. София, „Опера на площада“, площад „Александър Батемберг“, диригент Георги Нотев, режисьор Пламен Карталов, в ролите: Стоян Попов, Нико Исаков – цар Калоян, Мария Белчева, Малина Павлова, Силвана Пръвчева – царица Мария, Костадин Андреев, Константин Янков – император Балдуин, Цветан Цветков, Иванка Нинова, Румяна Петрова, Стефка Минева, Николай Варионов, Бисер Георгиев, Стоил Георгиев, Димитър Станчев, Коста Динков, Емил Угринов, Александър Манолов, Петър Бакърджиев.



Пламен Карталов:
„Цар Калоян“ от Панчо Владигеров заслужава отново изключителните ни и извънредни усилия и грижи да пресъздадем на сцената ни на площада това българско произведение. С поставянето му на най-висок пиедестал той е претворен във величествен иконостас под божествения купол на небесния храм.
Няма да мотивирам защо го правим. Ние сме така убедени в делото си, че някак си е безпредметно неговото обосноваване. Вътрешната необходимост и обич към намерението не се доказват с думи. Ще коментирам естетически и режисьорски идеята си за тези грандиозни зрелища, в които участват стотици изпълнители и хиляди зрители.

Летните месеци на 1983 и 1985 г. превърнаха историческия хълм „Царевец“ на древната българска столица Велико Търново в истинска „Сцена на вековете“. Автентичният архитектурен и исторически резерват роди нова епоха в сценичното интерпретиране на българските оперни произведения. Моите режисьорски идеи за „Ивайло“ от Марин Големинов и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров бяха за мен щастлива среща с публиката, дошла от всички краища на страната да види спектаклите, чието действие е на същото място, където са се развивали историческите събития преди векове, а персонажите в тях пресъздаваха достоверни и славни исторически личности. Монументалната сценична форма – главна задача на режисурата, подпомага да се създаде естествен паралел за съжителство на музикалната партитура и нейния сценичен израз в огромните открити пространства на историческия хълм и околността, прегърнати от хълмовете Света гора, Момина крепост и Трапезица.

И преди петнайсетина години в древната столица на Второто българско царство върху паметта на двореца на българските царе, и сега – на най-големия площад в историческия център на столицата, постановъчната задача е да се постигне живо и естествено монументално-пластично внушение на музиката, царстваща върху различни функционално-декоративни сценични площадки – олтар на църквата, кулата на Балдуин, тронна зала на царя, бойно поле за Адрианополската битка, стая на царицата, градина, съд на времето.

Новият „Цар Калоян“ на площада е съвсем друг прочит на творбата на класика на българската музика Панчо Владигеров. Дълбоко в сценичния му замисъл е заложена идеята за преоткриване и извисяване на могъществото на средновековната и съвременна цивилизация на България“. 



2009 г. Велико Търново, „Сцена на вековете, хълм „Царевец“,
Диригент Цанко Делибозов,  Режисьор Пламен Карталов, в ролите: Бисер Георгиев – цар Калоян, Радостина Николаева – царица Мария, Костадин Андреев – император Балдуин

 

15.10.2009 г. Софийска опера и балет,
Диригент Цанко Делибозов, режисьор Пламен Карталов, в ролите: Иван Кабамитов – цар Калоян, Радостина Николаева – царица Мария, Костадин Андреев – император Балдуин.

 

ПОСТАНОВКИ НА „ЦАР КАЛОЯН“ В ЧУЖБИНА

На 30 януари 1937 г. „Цар Калоян“ се появява на сцената на Словашкия народен театър в Братислава. Премиерният спектакъл се предава по няколко чехословашки радиостанции, а първото действие се излъчва директно за САЩ от NBC, националната радиоразпръсквателна компания. (Още от 1927 г. Владигерови творби са звучали в Новия свят). Многобройни са отзивите в чехословашката, унгарската и австрийската преса, а в. "Ню Йорк Таймс" помества каблограма и след това обширен репортаж. Авторът му Хербърт Прайзър пише: "В музикално отношение произведението, без да достига някаква извънредна оригиналност, е поне пет пъти по-хубаво от някои новости, които слушах във Виенската опера през последните години." В Братислава Владигеровата опера има 18 представления.

1937 г. постановка на „Цар Калоян“ в операта в Любляна. Има 15 представления. Диригент Карол Недбал, режисьор Бохуш Вилим.


 

1975-1976 г. постановката на Старозагорската народна опера е представена при гостуване в Лодз, Полша. Диригент Ромео Райчев, режисьор Георги Петков, в ролите: Борислав Дойчинов, Мария Венцеславова, Михаил Мартинов.

1975 г.  „Цар Калоян“ е играна в Прага, Бърно и Братислава.

1978 г. Постановката на Софийската опера е представена в рамките на „Дните на България в Чехия“.

 

1978 г. „Цар Калоян“ гостува в Москва. Диригент Александър Владигеров, режисьор Михаил Хаджимишев.

„Една голяма, оказа се последната радост за великия Владигеров, бе гостуването по повод 100 години от Освобождението на България на Софийската опера в Москва. Имаше известен натиск върху директора на операта, в гастролната програма да се включи друга опера по сюжет, свързан с Руско-турската война, но Владигеров научава за това и ядосан дойде в операта. По време на разговора в дирекцията той тропна с бастунчето си и заяви: "Сега трябва да отиде в Москва моята опера. То, като умра, знам, че няма да я играят, затуй, докато съм жив, искам моята опера да отиде. Нали виждам после какво става". Естествено, в Москва отиде "Цар Калоян". Спектаклите бяха в залата на Болшой театър, където рядко се допускат чужди трупи и националната ни опера за пръв път бе поканена на тази прочута сцена. "Цар Калоян" бе аплодиран много възторжено; отразен и оценен много високо. Помня, седяхме на чудесни места, в т.нар. бел етаж с Елка и Панчо Владигерови; той беше възбуден, неспокоен, но след аплодисментите за първото действие се успокои. Накрая щастлив излезе на сцената и публиката на крак го аплодираше. После с типичния си хумор и характерно произношение заяви: "Е, видяхте ли какъв успех имаше, бях прав, нали?!" След няколко месеца почина.
Помня го по репетиции в операта, винаги зад Сашо, сина си, и много активно наблюдаващ и коригиращ, имаше абсолютен слух и можеше да открие моментално един фалшив тон или неточно встъпление на инструмент от големия оркестър. Харесваше големите, богати гласове и казваше, че операта му трябва да се пее от гласове за Вагнерова опера“ – спомени на Боянка Арнаудова.

 

БАЛЕТЪТ „ЛЕГЕНДА ЗА ЕЗЕРОТО“ НА СЦЕНАТА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА

“Легенда за езерото” е  балет в три действия по либрето на Иван Генов и Нина Анисимова.

Музиката е завършена през 1946 г., Прозвучава за първи път на концерт на фестивала Пражка пролет през 1948 г. под диригентството на Саша Попов.

Сценичната премиера е на 11 ноември 1962 г. осъществена от диригента Александър Владигеров и хореографа Нина Анисимова. В ролите: Вера Кирова – Вида, Асен Гаврилов – Влад, Иван Трифонов – Караман, Пенка Енчева – Гура.

 

Същата 1963 г. балетната трупа на софийската опера гостува в театър „Лисео“, Барселона и представя балета „Легенда за езерото“. Постановката е представяна и Германия, Монте Карло, Румъния.



Примабалерината Красимира Колдамова за балета „Легенда за езерото“ от Панчо Владигеров през 1963 г. „Нина Анисимова, от Кировския театър, като хореограф направи стилизация на българските танци, и това беше за първи път в моя живот. Тузсузови (Никола и Невена) направиха декора и костюмите. Анисимова имаше контакти с нашите момчета, които бяха и във фолклорен ансамбъл танцьори и при нас. Тя работеше с тях. Те много й помогнаха да изгради българските движения в спектакъла. Това е знаменателен спектакъл, защото с него гостувахме в Барселона в театър „Лисео“. Толкова беше голям успехът, че публиката отрупа сцената с цветя. Много се вълнувахме как тази публика ще приеме националния ни балет и нашата музика. Беше триумф“.



Нова постановка е осъществена през 2019 г. по случай 120 годишнината от рождението на композитора с диригент Григор Паликаров, хореограф Донвена Пандурски, в ролите:

Князът: Никола Хаджитанев, Емил Йорданов, Цецо Иванов
Езерното момиче: Марта Петкова, Катерина Петрова, Памела Пандова
Жената-войн: Катерина Петрова, Венера Христова, София Цуцакова
Богът на слънцето: Цецо Иванов, Росен Канев, Матю Уитъл
Каменният властелин: Росен Канев, Трифон Митев, Джон Абенанти
Царят: Теодор Воденичаров, Румен Бонев, Еленко Иванов
Царицата: Диляна Никифорова, Шарлот Берар, Ирина Желева
Вълк: Георги Банчев
Кошута: Кристина Чочанова-Иванова, Лора Бошнакова
Първа магьосница: Памела Пандова, Елена Петрова, Мартина Сергиева
Втора магьосница: Ирина Желева, Дебора Тошева
Сатир: Захари Георгиев, Георги Аспарухов

 

Стефан Лазаров:

Музиката на Владигеров, преливаща от енергия и радост, наситена с движение и искряща във всички цветове на спектъра, трогва, вълнува, привлича неудържимо. Чрез нея мнозина за пръв път са научили и почувствали много за България. Изпълняват я отдавна навсякъде, тя е достояние на големите майстори. Владигеров е първият български композитор, който смело заговори на свой, български език пред лицето на света…

Името на Панчо Владигеров стои редом с имената на най-големите в съвременната музика. Изкуството му изразява най-ценни, основни черти на националната душевност. Делото му е на небивала висота в дългата история на българската култура. Бъдещето му принадлежи!

Материали от архива на Софийската опера и балет и къща-музей „Панчо Владигеров" София.