РЕНАТО БРУЗОН:
В ОПЕРАТА НЯМА ПРЕСТИЖНИ И НЕПРЕСТИЖНИ РОЛИ
Един от най-големите оперни гласове в света - 78-годишният баритон Ренато Брузон е почетен гост на галаконцерта за 100-годишнината от рождението на Борис Христов на 18 май в Софийската опера.
Именитият българин е обявен от ЮНЕСКО за Личност на 2014-а (заедно с Ел Греко и Лермонтов).
През юни, на 27, 28 и 29, на пл. "Св. Александър Невски" ще има три премиерни представления на операта "Борис Годунов", в която Борис Христов прави една от големите си роли.
Ренато Брузон е роден в Гранц, малко градче, което се намира на 30 км. от Падуа, Италия. Той се увлича още от малък по музиката и пее в местния църковен хор. После Брузон започва да изучава професионално пеене в Консерваторията в Падуа.
Ренато дебютира на оперната сцена през 1960 г. като Граф ди Луна в „Трубадур”. В следващите години играе Рикардо в „Пуритани”. През 1969 г. Брузон прави дебют на сцената на Метрополитен опера като Енрико в „Лучия ди Ламермур”. След една година той се запознава с големия диригент Рикардо Мути. Двамата дебютират в „Бал с маски” във Флоренция. През 1972 г. певецът играе на сцената на Ла Скала и изпълнява ролята на Антонио в операта „Линда ди Шамони”. Същата година Брузон взема участие в Единбургския Международен кинофестивал като Ецио от „Атила”.
През 1975 г. баритонът успешно замества Пиеро Капучили като Ренато в „Бал с маски”. 1978 г. е една от най-успешните в творческата биография на певеца. Той е поканен във Виенската държавна опера, за да изпълни ролята на Отело в едноименната опера. Успехът му е толкова голям, че престижния австрийски театър го награждава със званието – камерзингер. През 80-те години на миналия век Ренато се обръща към класиката на XVIII век. Играе Дон Жуан от „Дон Жуан”, Жерар от „Андре Шение” и др.
Много оперни критици определят Брузон като най-добрия Риголето след легендарния Тито Гоби. Ренато постига световна оперна слава, но не страда от звездна мания. Той е както обикновено естествен, достъпен и отзивчив за приятелите си и публикат. Маестрото изповядва веруюто, че няма престижни и непрестижни роли, защото светът на оперното изкуство е велик.